Money.bg препубликува текст на независимия финансов анализатор Стойне Василев с негово изрично разрешение и без редакторска намеса.

Наскоро се видях с бивш колега, когото не бях срещал от няколко години. Започнахме с обичайните разговори за работата, какво се е случило във фирмата, след като напуснах, кой от старите колеги е останал, кой е сменил работата си и как се развиват нещата при тях.

В един момент разговорът ни се насочи към новите мултифондове в универсалните пенсионни фондове (УПФ). Попитах го дали вече е решил как да се управляват парите му за втора пенсия.

Той ми отговори съвсем спокойно: „Сега не мисля за това. Може и да не съм жив дотогава.“

Този отговор ме накара да се замисля. Според мен той отразява мисленето на голяма част от моето поколение, хората около 40-те, на които им остават още 25 и повече години до пенсиониране. Пенсията ни изглежда толкова далечна, че предпочитаме изобщо да не мислим за нея. Имаме по-важни неща днес: семейство, деца, жилище, работа, кредити и разходи.

Разбирам тази нагласа, но в нея има един сериозен проблем. Ако не доживеем до пенсия, няма да имаме нужда от тези пари. Но ако доживеем, а не сме се подготвили, какво ще правим тогава? При това вторият сценарий съвсем не е толкова невероятен, колкото ни се струва на 40 години.

Ще посегне ли държавата на втората ни пенсия?

Точно тази седмица се появи информация, че управляващите обмислят да намалят наполовина вноската за универсалните пенсионни фондове, от сегашните 5% на 2.5% от осигурителния доход. Останалите 2.5 процентни пункта щели да се пренасочат към Националния осигурителен институт (НОИ), за да подпомагат изплащането на сегашните пенсии.

По предварителни оценки става въпрос за близо 1 милиард евро годишно, които вместо да се натрупват в личните ни пенсионни партиди, биха отивали в държавната пенсионна система.

Министерството на финансите и правителството категорично отрекоха да подготвят такава промяна. Към момента тя не е приета и няма основание да твърдим, че ще се случи. Но самата новина повдига въпрос, който според мен заслужава внимание.

Доколко е разумно да разчитаме за старините си на система, чиито правила могат да бъдат променяни от всяко следващо правителство?

Според данните на Комисията за финансов надзор (КФН) към края на юни 2026 година в универсалните пенсионни фондове има близо 15 милиарда евро, натрупани за около 4 милиона осигурени българи. Средната сума в една партида е приблизително 3,555 евро.

Това са реални средства, които се инвестират и се натрупват по лични партиди. Те могат да бъдат наследявани при предвидените в закона условия. За разлика от тях вноските към НОИ се използват основно за изплащане на настоящите пенсии, а не се натрупват в индивидуална инвестиционна сметка.

Нека направим една проста сметка. Ако се осигуряваш върху 2,000 евро месечно, сега във фонда ти постъпват 100 евро. При евентуално намаляване на вноската наполовина ще постъпват само 50 евро. Това са 600 евро годишно по-малко, или 15,000 евро за 25 години, без да отчитаме потенциалната инвестиционна доходност.

Разбира се, това не означава автоматично, че общата ти бъдеща пенсия ще намалее със същата сума, защото правата ти в НОИ също имат значение. Но означава по-малко личен капитал, върху който имаш определени права и който може да се натрупва с времето.

Пенсионната сметка става все по-трудна

Проблемът не е само български. Пенсионните системи в Европа са под нарастващ натиск заради застаряването на населението. Все по-малко работещи трябва да издържат все повече пенсионери, а хората живеят по-дълго.

Държавите имат няколко възможности: да увеличават пенсионната възраст, да повишават данъците и осигуровките, да ограничават бъдещите плащания или да финансират недостига от бюджета с външни заеми. Нито един от тези варианти не е особено привлекателен за работещите.

Не знам какви точно решения ще вземат бъдещите правителства. Знам обаче, че не искам финансовото ми бъдеще да зависи изцяло от тях.

И тук се връщам към разговора с бившия ми колега. От 1 януари 2027 година започва да действа новият мултифондов модел, при който можем да избираме между динамичен, балансиран и консервативен подфонд. За вече осигурените срокът за първоначален избор е 30 ноември 2026 година. Ако не направят избор, хората под 50 години ще бъдат разпределени служебно в динамичен подфонд.

Това е възможност да влияем върху управлението на пенсионните си спестявания според възрастта, инвестиционния хоризонт и отношението ни към риска. Не е гаранция за по-висока пенсия, но е решение, което заслужава поне малко от вниманието ни.

Моят план за пенсиониране

Аз не разчитам държавата да ми осигури финансово спокойствие след пенсиониране. Не защото смятам, че няма да получавам пенсия, а защото не мога да контролирам нейния размер и правилата, по които ще бъде определена.

Затова изграждам собствени активи. Инвестирам в различни класове активи с идеята постепенно да натрупам капитал, който впоследствие да превърна в източници на сравнително устойчив доход.

Моята стратегия за пенсионните активи не е просто всеки месец да продавам малка част от инвестиционния си портфейл. Искам да трансформирам натрупания капитал в активи, които носят редовни постъпления, например жилищни имоти под наем.

Да приемем, че имаш жилище на стойност 240,000 евро, което ти носи 5% чиста годишна доходност след разходите. Това са средно 1,000 евро месечно, без да се налага да продаваш самия имот. Разбира се, доходността не е гарантирана, има периоди без наематели, ремонти и други рискове.

За мен това е смисълът на пенсионното планиране: да превърнеш част от доходите, които изкарваш днес, в активи, които ще работят за теб утре. Трябва да отчетеш и инфлацията, защото 1,000 евро след 25 години няма да имат същата покупателна способност като днес.

Какво можеш да направиш още сега?

Първо, провери в кой универсален пенсионен фонд се осигуряваш, колко средства имаш в партидата и дали искаш да направиш избор на подфонд до 30 ноември.

Второ, помисли какъв месечен доход ще ти е необходим след пенсиониране и каква част от него искаш да получаваш от собствени активи. Не е нужно да имаш точен план за следващите 25 години, но е важно да знаеш в каква посока вървиш.

А на бившия ми колега бих задал още един въпрос: „Добре, а ако си жив и здрав на 70 години, от какво искаш да живееш тогава?“

Защото най-големият риск не е да не доживеем до пенсия. Рискът, срещу който можем да направим нещо още днес, е да доживеем, без да сме изградили достатъчно финансова сигурност.

А ти разчиташ ли на държавната и втората пенсия, или вече изграждаш собствени пенсионни активи?

Article source: https://money.bg/savings/darzhavata-mozhe-da-promeni-pravilata-za-tvoyata-pensiya-a-ti-imash-li-plan-b.html