Узбекистан иска да удвои добива си на уран до 15 000 тона годишно до 2030 г. С тази цел страната може да се изкачи до второто място сред най-големите производители в света, изпреварвайки Канада. Паралелно с разширяването на добива Ташкент залага и на преработката на критични метали, от която очаква продукция на стойност над $2,7 милиарда до края на десетилетието.

Узбекистан вече е сред 5-те най-големи производители на уран в света. През 2025 г. добивът му достига около 7000 тона. За сравнение, Казахстан е произвел 23 270 тона през 2024 г., а Канада – 14 309 тона. Ако изпълни амбициозната си цел от 15 000 тона годишно, Узбекистан ще се доближи до лидерите на пазара.

Плановете бяха представени на президента Шавкат Мирзийоев по време на среща за развитието на държавните компании „Навоиуран“ и Узбекския комбинат за технологични метали.

Сериозен ръст в търсенето

Според оценките, представени пред президента, световното търсене на уран е нараснало с 15-20% през последните години, а до 2030 г. може да се увеличи с още 28%. За да отговори на очакваното търсене, държавната компания „Навоиуран“ планира да разшири проучванията и сондажните дейности, както и да въведе допълнителни съоръжения за извличане на уран от разтвори. През 2026-а дружеството възнамерява да създаде и 250 нови работни места.

Промени се предвиждат и в самия производствен процес. Уранодобивът изисква значителни количества химически реагенти, сред които сярна киселина. Затова президентът е поставил задача да се внедрят технологии, които да ограничат употребата й. До 2030 г. алтернативните реагенти трябва да осигуряват 40% от необходимите количества.

Фокус върху критичните метали

Амбициите на Узбекистан обаче не се изчерпват с урана. Страната иска да развие и производството на критични метали, които намират приложение в електрониката, енергетиката и други високотехнологични индустрии.

Узбекският комбинат за технологични метали в момента произвежда продукти от волфрам, молибден, селен, телур и рений. Плановете са гамата да бъде разширена с още 11 вида суровини, сред които никел, кобалт, графит, антимон, калай, манган, платина, ванадий, живак и мед.

Целта е до 2030 г. стойността на производството на общо 16 вида критични суровини да надхвърли $2,7 милиарда. До края на 2026 г. комбинатът планира да стартира 12 инвестиционни проекта и да увеличи производството на селен и телур с висока чистота.

Особено големи са очакванията към волфрама. За проекти в неговия добив и преработка се предвиждат инвестиции от $1,1 милиарда. До 2030 г. стойността на продукцията трябва да достигне близо $2,2 милиарда.

Това е част от по-мащабна програма за развитие на миннодобивния сектор. През юни 2026 г. Узбекистан обяви намерение да реализира 120 проекта на обща стойност $4,2 милиарда в периода до 2030 г.

Article source: https://money.bg/economics/na-fona-na-narastvashto-tarsene-uzbekistan-se-pritselva-v-top-2-na-svetovnite-proizvoditeli-na-uran.html