Трудно обясними рестриктивни условия, нереалистични срокове, липси в техническата спецификация, непропорционална тежест на един или друг показател – това са само няколко от хроничните „болести“ на обществените поръчки в България. Огромен публичен ресурс се насочва към един или друг изпълнител след процедурите, които се движат по ръба на закона или даже смело го прекрачват.

Това понякога води до скандали и съдебни дела, но в огромна част от случаите резултатът единствено е, че нашите общи пари са похарчени за стоки и услуги от държавата и общините по не най-добрия начин. Последиците са лоши не само за нас като граждани, но и за бизнес средата в нашата страна.

Това е и причината Българска работодателска асоциация иновативни технологии (БРАИТ) да създаде нов базиран на AI инструмент, който оценява риска при обществените поръчки. Още първите резултати от бета тестовете на PI-Index са смущаващи.

Какво представлява?

Новата платформа решава практически проблем – публичната по принцип информация е разпръсната в различни документи и е трудно да се прецени как едно условие или решение се отразява цялата процедура.

PI-Index използва изкуствен интелект, за да анализира процеса от планирането и условията през избора на изпълнител, сключването на договор, реалните дейности и разплащането. AI стъпва на единна методология, за да калкулира риска по скала от 0 до 100 и да изведе обобщение и детайлни констатации и препратки към проблемни моменти в документацията.

Източник: iStock

Дават се и препоръки за допълнителна проверка или отстраняване на нередности от страна на възложителя. Във всеки един момент потребителят има достъп и до пълната документация в портала eop.bg.

От БРАИТ подчертават пред Money.bg – говорим за рискови сигнали, а не за доказани нарушения: „PI-Index може да подпомага обществения и професионалния дебат, докато официалните проверки и решения остават отговорност на компетентните институции“.

Какво виждаме?

Към момента на писане на този текст PI-Index е анализирала 237 обществени поръчки, т.е. всички публикувани от 1 до 5 ноември включително. В системата автоматично ще влиза всяка следваща обявена процедура.

Анализираните обществени поръчки се класифицират като „Нисък риск“, „Повишено внимание“, „Значим риск“, „Висок риск“ и „Критичен риск“.

В момента повече от половината от актуалните процедури са с някое от трите най-проблемни нива – цели 129, от които има 15 критични. Например процедура за доставка на лабораторни реактиви и консумативи за нуждите на голяма болница в Северна България за 4,75 млн. евро или ВиК и улични ремонти в община за 3,465 млн. евро.

Сред проблемите според PI-Index са ограничителни технически спецификации, препратки към остарели нормативни актове в техническата спецификация и т.н.

„В разгледаните примери се открояват въпроси за пропорционалността на изискванията към участниците, начина, по който методиката за оценяване влияе върху класирането и съгласуваността между документацията, техническите спецификации и договора. Особено внимание заслужават случаите, в които формални изисквания могат да доведат до отстраняване на участници, без да е ясно как това допринася за качеството на изпълнението“, отбелязват от БРАИТ.

Защо е важно?

БРАИТ е работодателска асоциация, обединяваща над 3000 компании в сектори като софтуер, ICT, възобновяема енергия, биотехнологии, блокчейн и финтех. Това не са бизнеси, които разчитат твърде много на държавата. На пръв поглед изглежда трудно обяснима мотивацията на подобно обединение да се занимава с проблемите на обществените поръчки.

Ето откъде идва тя: „Условията, при които държавата и общините купуват стоки и услуги, определят възможностите на компаниите да участват, да предлагат по-добри решения и да се конкурират чрез качество и цена. Затова прозрачността при разходването на публични средства е съществена тема за БРАИТ“.

Актуалните управляващи също видяха проблеми в начина на представяне на документацията по обществените поръчки. Затова и те още в началото на мандата си направиха своя AI платформа – „Сигма“. Тя обаче по-скоро систематизира историческите данни от различните процедури и така показва концентрацията по критерии като дейности и възложител при едни и същи изпълнители.

„PI-Index поставя акцент върху публичния достъп и обяснимото представяне на оценката на риска. За нас е важно бизнесът, журналистите и гражданите да могат да видят какво стои зад резултата: кои условия са породили сигнал, с какви доказателства е подкрепен той и какво остава непроверено“, обясняват от БРАИТ.

Кодът на платформата ще е отворен и така и други разработчици ще могат да я модифицират и развиват. В момента се събира обратна връзка от експерти и потребители – за да стане ясно къде се пропускат съществени обстоятелства и къде сигналите пък са недостатъчно обосновани.

„На този етап не сме представяли PI-Index пред представители на държавната администрация. Платформата е в бета-версия и непосредственият ни фокус е върху допълнителното ѝ тестване и проверката на резултатите“, заявяват от БРАИТ.

Article source: https://money.bg/internet-it/pi-index-nova-platforma-na-balgarskiya-tehnologichen-biznes-pokazva-riskovite-obshtestveni-porachki.html