Световният публичен дълг може да надхвърли 100% от глобалния брутен вътрешен продукт преди 2030 г., предупреди управляващият директор на Международния валутен фонд Кристалина Георгиева. Според нея правителствата с висока задлъжнялост вече не могат да разчитат единствено на икономическия растеж, за да решат проблемите си с бюджета, поради което ще трябва да ограничат разходите си и да възстановят фискалния си резерв.

Според данните на организацията световният публичен дълг вече се доближава до нивата от периода след Втората световна война. Притеснението се задълбочава от факта, че развитите икономики са сред най-силно задлъжнелите поради липса на достатъчно убедителни средносрочни планове за стабилизиране на публичните финанси.

Нарастващите разходи по обслужването на дълга допълнително задълбочават проблема, предаде Euronews. Доходността по 10-годишните държавни облигации на САЩ, Германия и Япония е достигнала най-високите си равнища съответно от 2007, 2009 и 1996 г.

На този фон МВФ очаква допълнителен натиск от енергийния пазар. Според Кристалина Георгиева войната между САЩ и Иран оказва натиск върху предлагането на енергия, докато търсенето се увеличава, в резултат на развитието на изкуствения интелект. Петролът остава около 100 долара за барел, което е над заложените от МВФ 89 долара в прогнозата през юли.

„Дори войната в Залива да приключи скоро, проблемът с високите цени на енергията вероятно ще се запази известно време“, заяви Георгиева.

Това може да повлияе негативно и на прогнозите за ръст на световната икономика с 3% през 2026 г. и с 3,4% през 2027 г.

От друга страна, изкуственият интелект може да се превърне в едно от основните решения на проблема. Ако бъде внедряван ефективно, секторът може да добавя до 0,5 процентни пункта към глобалния икономически растеж годишно, показват изчисленията на организацията. За период от десет години това би било еквивалентно на добавянето на икономика с мащаба на АСЕАН към глобалната, посочва още Георгиева.

В същото време бързото развитие на сектора крие и рискове. Масовото изграждане на AI инфраструктура може да засили инфлационния натиск, тъй като мащабът на инвестициите вероятно ще надхвърли този в предишни „изгряващи“ сектори като железопътния транспорт, електропреносните мрежи и телекомуникациите.

Само в САЩ инвестициите в центрове за данни, инфраструктура и чипове могат да достигнат 10,3 трилиона долара между 2025 и 2032 г., показва анализ на Brookings, цитиран от The National.

Така световната икономика се оказва между два взаимносвързани проблема – високите цени на енергията и увеличението на инвестициите в AI. Според директора на МВФ правителствата трябва едновременно да овладеят рисковете за публичните финанси и да създадат условия технологичният напредък да повиши производителността, без това да задълбочава икономическите различия между държавите.

Article source: https://money.bg/economics/mvf-svetovniyat-publichen-dalg-mozhe-da-nadhvarli-100-ot-bvp-predi-2030-g.html