Университетите от Бръшляновата лига се славят с добро образование, възможности за създаване на ключови контакти и с престиж, който отваря вратите на желаните работни места с много по-голяма лекота… или поне така се предполага за няколко десетки хиляди долара такса за обучение.

Историята на Джак Уайс, който завършва Принстън през 2024 г. с докторска степен по химическо инженерство, е различна.

От това изследванията му да са цитирани от Нобеловия комитет при присъждането на Наградата по физика за 2024 г., днес той живее в дома на родителите си и през последните две години е кандидатствал на повече от 2300 работни места.

Първоначално той се насочва към корпоративни научни екипи и престижни постдокторски програми в национални лаборатории. След като не получава очакваните предложения, разширява търсенето си към софтуерното инженерство и други професионални сфери. Накрая дори кандидатства за работа в сферата на приготвянето на храна, но и там кандидатурите му остават без отговор, разказва пред The Wall Street Journal.

Източник: iStock

И тук възниква въпросът дали инвестицията от над 94 000 долара годишни разходи за обучение ( според официалния сайт на университета), включително настаняване и издръжка, си е струвала.

След хиляди изпратени автобиографии и мотивационни писма, контакти с бивши възпитаници на университетите си и търсене на позиции в различни индустрии, Уайс споделя, че рядко стига до интервю, в някои случаи дори не с реален човек. Все по-често се срещат така наречените автоматизирани видеоинтервюта, при които кандидатите записват отговорите си на въпроси, зададени от софтуер.

Случаят на Уайс не е изключение

Експертите посочват, че пазарът на труда е затруднен частично и заради изкуствения интелект. Работодателите споделят, че са „залети“ с кандидатури, много от тях генерирани с AI, което води до това те също да използват инструменти за предварителен подбор.

Проучване на Greenhouse показва, че над 60% от търсещите работа в САЩ са преминавали интервю с технология.

Източник: iStock

Според икономистите трудностите на Уайс се дължат на феномена „среда с ниско наемане и ниско уволняване“, при който хората не напускат работните си места, а търсещите се оказват извън нарастващата икономика въпреки данните за рекордно ниска безработица.

Според проучване на Gallup едва 34% от американците смятат, че моментът е подходящ за намиране на качествена работа, а делът на безработните с над 27 седмици без работа е по-висок от всяко друго десетилетие с изключение на периода на пандемията.

В началото на годината Уайс намира временна работа чрез технологичната компания Mercor, която наема специалисти да обучават AI модели. Срещу 70 долара на час той създава въпроси по химическо инженерство, оценява генерираните отговори и помага за подобряването им. Работата обаче е непостоянна, а през март договорът му е прекратен.

Днес обмисля да поеме в нова професионална посока и дори се е записал за изпита LSAT, необходим за кандидатстване в юридически факултети в САЩ. Паралелно с това експериментира с предприемаческа идея, разработена с помощта на изкуствен интелект – дрон, оборудван с лазери, който да унищожава инвазивни плевели.

Това показва, че дипломата, контактите, успехите и постиженията понякога не са по-силни от пазара.

Article source: https://money.bg/career/sled-2300-kandidaturi-zashto-doktorant-ot-prinstan-ne-uspyava-da-si-nameri-rabota-veche-dve-godini.html