Отстраняването на посланик Кимбърли Гилфойл от дипломатическия ѝ пост в Атина освети ожесточен задкулисен сблъсък с геополитически мащаб. В центъра на конфликта не е просто местният гръцки пазар, а контролът върху новите маршрути за доставки на природен газ към нуждаещата се Европа, пише гръцкото издание OT в свой материал.

Докато Вашингтон се стреми да запълни вакуума след изтласкването на руските горива, вътрешноамерикански лобистки войни и съперничеството между Гърция и Турция превръщат Балканите в ключово бойно поле за милиарди долари.

Катализаторите

Регионалната енергийна карта се пренарежда под въздействието на два определящи фактора:

• Забраната на ЕС за руски газ: Поетапният отказ от руското синьо гориво до лятото на 2027 г. цели да пресече и заобиколния транзит на „Газпром“ през „Турски поток“, където руският газ често се камуфлира като азерски.
• Напрежението в Близкия изток: Рисковете за корабоплаването през Ормузкия пролив и военните конфликти около Иран принуждават европейските пазари спешно да търсят сигурни алтернативни маршрути за втечнен природен газ (LNG).

Сблъсъкът на пратениците

На дипломатическия фронт се оформи остро противопоставяне между две конкуриращи се концепции с американско участие. От една страна е проектът за Вертикалния газов коридор, който транспортира LNG от гръцките терминали на север през България към Румъния, Молдова и Украйна.

От друга страна стои опитът за съживяване на сухопътния мегапроект Development Road – коридор от над 2000 км, предназначен да пренася газ от гигантското находище North Dome в Катар през Саудитска Арабия, Ирак и Сирия към Турция и Европа.

Според източници от енергийната дипломация американските посланици в Атина (Кимбърли Гилфойл) и в Анкара (Том Барак) са защитавали противоположни икономически лагери зад Океана.

Разследване на Reuters освети натиска на Барак в полза на инвестиционния фонд TI Capital за участие в газопровода „Киркук – Банияс“ на стойност около 15 млрд. долара – потенциална артерия за турския маршрут, подкрепяна от гиганта Chevron и катарската UCC. Този конфликт на бизнес интереси се превърна в пряк повод за отстраняването на Гилфойл, пише OT.

Къде сме ние?

За разлика от сложния и геополитически рисков близкоизточен проект, Вертикалният коридор вече функционира реално и покрива пазар с над 100 млн. потребители. Системата стъпва на терминала на остров Ревитуса и плаващата регазификационна платформа (FSRU) в Александруполис, откъдето синьото гориво влиза директно в българската мрежа през интерконектора при Кулата – Сидерокастро.

Американският гигант Venture Global си осигури силни позиции чрез мащабни договори с консорциума Atlantic SEE LNG Trade (в който AKTOR притежава 60%, а гръцката DEPA Commercial – 40%), сключвайки 20-годишни споразумения за доставки с Албания и Босна и Херцеговина.

Данните за деветмесечието на 2026 г. показват скок от 169% на годишна база в износа на газ от Гърция в северно направление, като лъвският пай преминава транзитно през България.

„Инфраструктурата работи на пълни обороти. Въпросът е дали газът ще стига до Европа през Гърция, или през Турция“, коментира гръцкият енергиен министър Ставрос Папаставру.

Залогът за 680 млрд. куб. метра

Апетитите на американските петролни лидери се подхранват и от потенциалните залежи в акваториите на Йонийско море и южно от остров Крит, оценявани от гръцката държавна EDEYEP на 680 млрд. куб. метра. ExxonMobil и Chevron вече навлязоха в проучвателните блокове, като първият дълбоководен сондаж на консорциума с Energean и HELLENiQ ENERGY се очаква в началото на 2027 г.

В същото време съперничеството с Анкара се изостря и по линия на електроенергийния подводен кабел Great Sea Interconnector (GSI) на стойност над 2 млрд. евро между Гърция, Кипър и Израел. Макар проектът да се контролира от френската Meridiam и да се подкрепя от държавния секретар на САЩ Марко Рубио, той среща открита съпротива от Турция в Източното Средиземноморие.

Манталитетът на сегашната американска администрация е такъв, че политиката се превръща в продължение на бизнеса с други средства. Това е свързано както със сделките, така и с нормалните за всяка корпорация вътрешни боричкания и ножове в гърба заради стратегическата посока. Сега обаче това се вижда особено ясно в един от най-взривоопасните региони в света.

Article source: https://money.bg/politics/v-tihata-voyna-za-evropeyskata-energetika-veche-padat-glavi.html