Има нещо, за което все по-често се замислям, когато наблюдавам финансовите пазари. Всеки път, когато купуваме или продаваме даден актив, ние всъщност заемаме позиция по отношение на бъдещето. Приемаме определена инвестиционна теза, независимо дали сме я формулирали съзнателно, или просто сме реагирали на цена, новина или пазарно движение. Но бъдещето има едно неудобно свойство: не може да бъде доказано предварително.

Това изглежда очевидно, докато не започнем да четем инвестиционните анализи. Там непрекъснато някой се опитва да докаже защо дадена компания непременно трябва да поскъпне, защо пазарът греши или защо определена оценка е абсурдна. Срещу него почти винаги стои друг анализатор, който със същата убеденост доказва точно обратното. И най-интересното е, че и двамата могат да използват напълно верни факти.

Да вземем Baidu. Компанията разполага със значителни финансови ресурси, утвърден бизнес, технологични активи и потенциал в области като изкуствения интелект, автономното управление и полупроводниците. Можем да разгледаме баланса, оценката спрямо активите, паричните потоци и бъдещите възможности и да изградим напълно логична теза, че пазарът подценява компанията.

Но срещу тази теза стои друга, също толкова логична. Baidu е китайска компания. Геополитическото напрежение, регулаторната среда, ограниченията върху технологиите, конкуренцията и несигурността около правата на чуждестранните инвеститори могат да оправдаят трайно по-ниска оценка. И тази теза също е подкрепена с реални аргументи.

Коя е вярната?

Възможно е и двете да са верни. Baidu може едновременно да притежава подценени активи и да заслужава значителна рискова отстъпка. Няма противоречие. Противоречието възниква едва когато се опитаме да превърнем някоя от тези истини в категорична прогноза за бъдещата цена.

Точно тук според мен започва същинското инвестиране.

Не е необходимо да доказвам, че политическият риск не съществува, за да смятам, че дадена китайска компания е подценена. Не е необходимо и да отричам потенциала на бизнеса, за да приема, че акциите му могат да продължат да поевтиняват. Важното е как пазарът претегля тези два набора от обстоятелства и дали цената вече не отразява прекомерно единия за сметка на другия.

Защото на финансовите пазари не се търгуват само факти. Търгуват се очаквания.

Една компания може да отчете отлични резултати и акциите ѝ да поевтинеят, защото инвеститорите са очаквали още повече. Друга може да обяви слаби резултати и цената ѝ да се повиши, защото пазарът е бил подготвен за катастрофа. Фактите са важни, но тяхното значение зависи от очакванията, които вече са включени в цената.

Това променя изцяло начина, по който трябва да мислим за инвестиционните тези.

Ако всички участници на пазара са убедени, че една компания има прекрасно бъдеще, тази убеденост вероятно вече е отразена в оценката ѝ. Дори бъдещето действително да се окаже прекрасно, възвръщаемостта може да бъде разочароваща. Обратно, компания с множество реални проблеми може да се окаже добра инвестиция, ако цената предполага още по-лошо развитие, отколкото действително настъпва.

Следователно въпросът не е само дали една теза е логична. Въпросът е каква вероятност ѝ придава пазарът и дали тази вероятност е правилно оценена.

Тук се намира и източникът на потенциалната алфа. Не в способността да разкажеш най-убедителната история, а в способността да разпознаеш несъответствието между цената и вероятностно претеглените бъдещи резултати.

Разбира се, наличието на противоположни мнения не означава автоматично, че съществува пазарна неефективност. Понякога разликата в оценките отразява напълно рационални различия в хоризонта, склонността към риск или информацията, с която разполагат инвеститорите. Но когато пазарът започне да придава прекомерна тежест на един сценарий, възниква възможността очакванията да се окажат по-крайни от реалността.

Затова никога не съм смятал, че добрата инвестиционна теза трябва да бъде защитавана като съдебно дело. Тя не е обвинителен акт срещу пазара и не е обещание, че бъдещето ще се развие по определен начин. Тя е работна хипотеза за това къде настоящата цена може да не съответства на действителното разпределение на бъдещите възможности.

И както всяка хипотеза, тя трябва да допуска собственото си опровержение.

Мога да смятам, че Baidu е подценена, но трябва да съм способен да посоча какво би ме накарало да променя мнението си. Влошаване на основния бизнес, трайно изчерпване на финансовите ресурси, неуспех в комерсиализацията на новите технологии или промяна в регулаторната среда могат да променят не само очакваната възвръщаемост, но и самата инвестиционна теза.

Същевременно продължителното поевтиняване на акциите не доказва автоматично, че тезата е грешна. Пазарът може да остане скептичен много по-дълго, отколкото предполага един анализ. Но и обратното е вярно: ниската цена сама по себе си не доказва, че съществува подценяване.

Това е може би най-трудната част от инвестирането. Да приемеш, че можеш да си изградил логична теза, основана на верни факти, и въпреки това да загубиш пари. Не защото непременно си пропуснал нещо очевидно, а защото бъдещето е неопределено, вероятностите не са известни с точност и пазарът може да оцени събитията по различен начин от теб.

С времето все повече се убеждавам, че инвеститорът не трябва да се стреми да печели спорове. Трябва да се стреми да взема решения, при които възможната възвръщаемост оправдава поетия риск, а грешките не унищожават способността му да продължи.

В крайна сметка няма награда за най-убедителната инвестиционна теза. Няма и специално признание за човека, който е обяснил най-добре защо дадена акция трябва да поскъпне.

Има само цена, бъдеще, което още не познаваме, и вероятности, които се опитваме да оценим по-добре от останалите.

За мен инвестирането не е изкуството да доказваш, че си прав. То е способността да разпознаваш кога пазарът може да греши в оценката на бъдещето, без да забравяш, че грешката може да е и твоя.

Article source: https://money.bg/personal-finance/eto-zashto-na-borsata-mozhesh-da-si-prav-i-pak-da-gubish.html