<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Investbg.net - Инвестиции</title>
	<atom:link href="http://investbg.net/?feed=rss2" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>https://investbg.net</link>
	<description>Акции, форекс прогнози, фондова борса, бизнес</description>
	<lastBuildDate>Tue, 21 Jul 2026 10:46:04 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
			<item>
		<title>Тръмп удря Канада с нови 50-процентови мита</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140824</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140824#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:46:04 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140824</guid>
		<description><![CDATA[Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа три указа, с които въвежда 50-процентни мита върху широк кръг стоки от Канада &#8211; ход, който отваря нов фронт в глобалната търговска война и засяга дългогодишен съюзник на Вашингтон, съобщават световните агенции. Новите мита се прилагат по силата на рядко използвания раздел 338 от Закона за митата от 1930 [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа три указа, с които въвежда 50-процентни мита върху широк кръг стоки от Канада &#8211; ход, който отваря нов фронт в глобалната търговска война и засяга дългогодишен съюзник на Вашингтон, съобщават световните агенции.</p>
<p>Новите мита се прилагат по силата на рядко използвания раздел 338 от Закона за митата от 1930 г., който позволява на президента да налага наказателни ставки до 50% срещу партньори, обвинени в дискриминационни търговски практики. Според юристи това е първият документиран случай на прилагане на текстовете от близо век насам &#8211; единствено Франклин Рузвелт я е обмислял, но не я е задействал.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/politics/tramp-pak-plashi-evropa-s-chudovishtni-mita-eto-zashto-nikoy-ne-mu-obrashta-vnimanie.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/d8d82_160x90.jpg" class="thumb" alt="Тръмп пак плаши Европа с чудовищни мита - ето защо никой не му обръща внимание" /></p>
<p class="title">Тръмп пак плаши Европа с чудовищни мита &#8211; ето защо никой не му обръща внимание</p>
<p class="inner-content-paragraph">Американският президент се загрижи за облагането на онлайн гигантите</p>
<p>                </a></p>
<p>Митата влизат в сила 30 дни след подписването и обхващат стоки на стойност около 20 милиарда долара &#8211; около 5,2% от вноса от Канада за 2025 г., който възлиза на 382 милиарда долара, посочи търговският представител на САЩ Джеймисън Гриър.</p>
<p>Списъкът включва вино, цимент, хокейни стикове, млечни продукти, мебели, басейни, семена, дрехи и перуки. Енергоносителите, калиевият карбонат, рибата и част от стоките, обхванати вече от други мита, остават изключени.</p>
<p>Трите отделни указа третират автомобилния, алкохолния и млечния сектор поотделно. Белият дом посочва като поводи канадската система за регулиране на млечното производство, митата и квотите върху американски автомобили, внасяни в Канада, както и решението на повечето канадски провинции да спрат продажбата на американски алкохол &#8211; ответна мярка на предишни американски мита.</p>
<p>По данни на Белия дом вносът на американски автомобили в Канада е спаднал с 22%, а на алкохолни напитки &#8211; с 81% за последната година.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/economics/1-godina-po-kasno-amerikanskite-mita-okazvat-natisk-i-varhu-balgarskata-industriya.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/d8d82_160x90.jpg" class="thumb" alt="1 година по-късно: Американските мита оказват натиск и върху българската индустрия" /></p>
<p class="title">1 година по-късно: Американските мита оказват допълнителен натиск върху българската индустрия</p>
<p class="inner-content-paragraph">Ефектът се усеща най-силно в машиностроенето, металургията и производството на автомобилни компоненти</p>
<p>                </a></p>
<p>Канадският премиер Марк Карни заяви, че страната му е представила изчерпателни предложения за решаване на споровете и е готова да задълбочи разговорите с Вашингтон, като определи предишните американски мита като нарушение на търговското споразумение между САЩ, Канада и Мексико. Премиерът на Онтарио Дъг Форд реагира по-остро, като призова Отава да отговори &#8222;мито за мито, долар за долар&#8220;.</p>
<p>Спорът се развива на фона на охладнели двустранни отношения &#8211; по-рано този месец администрацията на Тръмп обяви, че няма да поднови автоматично търговското споразумение USMCA, а миналата седмица президентът свърза горските пожари в Онтарио и последвалото замърсяване на въздуха над САЩ с искане за допълнителни мита, макар представители на Белия дом да уточниха, че новите ставки не са пряко свързани с пожарите.</p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/politics/tramp-udrya-kanada-s-novi-50-protsentovi-mita.html">https://money.bg/politics/tramp-udrya-kanada-s-novi-50-protsentovi-mita.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140824</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Бумът на AI може да изстреля ASML като първата европейска компания, оценена на 1 трилион долара</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140823</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140823#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:46:01 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140823</guid>
		<description><![CDATA[Нидерландската технологична компания ASML е на крачка от това да влезе в историята като първата европейска компания с пазарна оценка от 1 трилион долара, подкрепена от глобалния бум на изкуствения интелект, съобщава Ройтерс. ASML е единственият производител в света на критично важното оборудване за производство на най-модерните микрочипове. Именно заради това се превърна в незаменим [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Нидерландската технологична компания ASML е на крачка от това да влезе в историята като първата европейска компания с пазарна оценка от 1 трилион долара, подкрепена от глобалния бум на изкуствения интелект, съобщава Ройтерс.</p>
<p>ASML е единственият производител в света на критично важното оборудване за производство на най-модерните микрочипове. Именно заради това се превърна в незаменим фактор в технологичната надпревара.</p>
<p>Анализатори посочват, че мащабните инвестиции в AI инфраструктура могат бързо да изстрелят пазарната капитализация на гиганта до недостигани досега на Стария континент нива.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/companies/asml-e-nay-velikata-evropeyska-kompaniya-spored-mask-kakvo-shte-pravi-s-neya.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/58595_160x90.jpg" class="thumb" alt="ASML е най-великата европейска компания според Мъск - какво ще прави с нея?" /></p>
<p class="title">Коя е най-великата европейска компания според Мъск и какво ще прави заедно с нея?</p>
<p class="inner-content-paragraph">Пазарът на акции получи нов тласък, а в центъра на вниманието отново е ексцентричният мултимилиардер</p>
<p>                </a></p>
<p><strong>Анализаторите очакват&#8230;</strong></p>
<p>Внушителният скок от 60% в цената на акциите от началото на годината вече изстреля пазарната оценка на ASML до близо 700 милиарда долара.</p>
<p>Според Ройтерс, за да премине границата от 1 трилион долара пазарна капитализация, цената на акциите на технологичния лидер трябва да достигне около 2,600 долара за брой. Това е повишение с около 50% от сегашните нива.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/business/asml-bie-rekordi-i-sakrashtava-stotitsi-sluzhiteli.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/58595_160x90.jpg" class="thumb" alt="ASML бие рекорди и... съкращава стотици служители" /></p>
<p class="title">Европейският технологичен гигант, който бие рекорди и&#8230; съкращава стотици служители</p>
<p class="inner-content-paragraph">Без нейните машини производството на модерни чипове е невъзможно</p>
<p>                </a></p>
<p>Инвестиционните банки Barclays<!--TgQPHd||[]-->, Susquehanna<!--TgQPHd||[]--> и Bernstein<!--TgQPHd||[]--> вече повишиха своите 12-месечни ценови цели за компанията около този праг.</p>
<p><strong>Гладът за AI продължава</strong></p>
<p>Силните финансови резултати на ASML за второто тримесечие бързо промениха плановете на компанията. Благодарение на огромния глад за изкуствен интелект, по-рано този месец нидерландският гигант повиши финансовите си цели за 2026 г. и обяви, че ще разшири производството си.</p>
<p>ASML очаква нетни приходи до 45 милиарда евро за цялата 2026 г. Новите цели далеч надхвърлят досегашните очаквания на пазара, които уреждаха прогнозния диапазон между 36 и 40 милиарда евро. </p>
<p>                <a href="https://money.bg/internet-it/dzhensen-huang-poluprovodnitsite-bezsporno-shte-stanat-nay-golyamata-industriya-v-sveta.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/58595_160x90.jpg" class="thumb" alt="Дженсен Хуанг: Полупроводниците безспорно ще станат най-голямата индустрия в света" /></p>
<p class="title">Дженсен Хуанг: Полупроводниците безспорно ще станат най-голямата индустрия в света</p>
<p class="inner-content-paragraph">Очаква се световният пазар на полупроводници да достигне 1,3 трилиона долара през 2026 г.</p>
<p>                </a></p>
<p>С темпото, с което се развива изкуственият интелект, анализаторите са единодушни, че превръщането на ASML в първата европейска корпорация на стойност 1 трилион долара вече не е въпрос на &#8222;дали&#8220;, а на &#8222;кога&#8220;.</p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/internet-it/bumat-na-ai-mozhe-da-izstrelya-asml-kato-parvata-evropeyska-kompaniya-otsenena-na-1-trilion-dolara.html">https://money.bg/internet-it/bumat-na-ai-mozhe-da-izstrelya-asml-kato-parvata-evropeyska-kompaniya-otsenena-na-1-trilion-dolara.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140823</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Властта тихомълком започва да мери стажа по часове, а не по дни: Всичко, което ви трябва да знаете</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140822</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140822#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:59 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140822</guid>
		<description><![CDATA[&#8222;За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. Когато работникът или служителят работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време&#8220; &#8211; страница 129 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България, преходни и [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>&#8222;<em>За един ден трудов стаж се признава времето, през което работникът или служителят е изработил пълното законоустановено за него работно време за деня. Когато работникът или служителят работи при непълно работно време, трудовият стаж се изчислява пропорционално на законоустановеното му работно време</em>&#8220; &#8211; страница 129 от Законопроекта за държавния бюджет на Република България, преходни и заключителни разпоредби, параграф 11.</p>
<p>На това не твърде очевидно място и без никакво предупреждение или обществен дебат управляващите правят една от най-големите промени в трудовото законодателство на България за последните десетилетия.</p>
<p>Обяснено най-просто, ако текстовете минат в този вид, трудовият ви стаж ще се определя на база изработени часове, а не на календарни дни. Ако работите на половин работен ден, за година ще имате 6 месеца стаж.</p>
<p>Първа вчера би камбаната омбудсманът Велислава Делчева, която категорично се обяви против практиката през бюджетната процедура да се правят промени, засягащи основни трудови и социални права на гражданите.</p>
<p>Общественият защитник поиска отделен дебат по темата: &#8222;Доколкото трудовият стаж е юридически факт, от който зависи възникването и упражняването на множество трудови права, подобна промяна следва да бъде предмет на самостоятелно обществено обсъждане и мотивиране, а не да бъде въвеждана чрез преходните и заключителните разпоредби на закона за държавния бюджет&#8220;.</p>
<p>Според омбудсмана това може да засегне значителен брой работници и служители, включително родители на малки деца, хора с трайни увреждания, пенсионери, учащи се и всички, за които непълното работно време е единствената възможност за заетост.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/politics/ebvr-balgariya-i-rumaniya-ostaryaha-predi-da-zabogateyat-tryabva-da-se-povishi-vazrastta-za-pensionirane.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/73e2a_160x90.jpg" class="thumb" alt="ЕБВР: България и Румъния остаряха, преди да забогатеят. Трябва да се повиши възрастта за пенсиониране" /></p>
<p class="title">&#8222;България и Румъния остаряха, преди да забогатеят. Изходът е повишаване на възрастта за пенсиониране&#8220;</p>
<p class="inner-content-paragraph">Средната възраст през 50-те години на миналия век е била под 20 години, сега е над 40</p>
<p>                </a></p>
<p>Според други обаче има резон в промените. &#8222;Към момента несправедливо лицата на 4-часов работен ден получават по-голям клас прослужено време. Това ще доведе до облекчаване на работодателите.&#8220;, заяви пред БНТ икономистът и преподавател от УНСС доц. д-р Щерьо Ножаров.</p>
<p>По думите му мярката е добра и за справяне със сивата икономика, тъй като част от работещите на четири часа са само по документи на толкова, а иначе работят нормално: &#8222;Когато реално се отчита трудовият и осигурителният стаж, самите работещи на намалено работно време ще искат да минат на пълно работно време или да им бъде отразявано, за да си запазят пълните права&#8220;.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/finance/kak-balgarite-da-zapochnat-da-poluchavat-po-visoki-pensii-nyakolko-idei-za-usavarshenstvane-na-sistemata.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/73e2a_160x90.jpg" class="thumb" alt="Как българите да започнат да получават по-високи пенсии? Няколко идеи за усъвършенстване на системата*" /></p>
<p class="title">Как българите да започнат да получават по-високи пенсии? Няколко идеи за усъвършенстване на системата*</p>
<p class="inner-content-paragraph">Анализ на проф. д-р Богомил Манов, член на Фискалния съвет</p>
<p>                </a></p>
<p>С изсветляването на икономиката обясниха мотивите си за промените и от Министерството на финансите.</p>
<p>Създалата се ситуация може да динамизира и откупуването на стаж за пенсия. През първите три месеца на тази година само 221 души са се възползвали от тази възможност, показват данни на НОИ, цитирани от &#8222;Сега&#8220;. Това е наполовина по-малко в сравнение с 2025-а.</p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/personal-finance/vlastta-tihomalkom-zapochva-da-meri-stazha-po-chasove-a-ne-po-dni-vsichko-koeto-vi-tryabva-da-znaete.html">https://money.bg/personal-finance/vlastta-tihomalkom-zapochva-da-meri-stazha-po-chasove-a-ne-po-dni-vsichko-koeto-vi-tryabva-da-znaete.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140822</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Половината от най-високоплатените и квалифицирани хора в Германия обмислят преместване в чужбина</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140821</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140821#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:56 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140821</guid>
		<description><![CDATA[Повече от един на всеки двама германци с нетен доход на домакинство от поне 6000 евро са кандидатствали за работа в чужбина или са проучвали международния пазар на труда през последните дванадесет месеца. Над 288 хиляди души вече са емигрирали, а голяма част от тях са високоплатени и квалифицирани специалисти. Според проучване на Федералната статистическа [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Повече от един на всеки двама германци с нетен доход на домакинство от поне 6000 евро са кандидатствали за работа в чужбина или са проучвали международния пазар на труда през последните дванадесет месеца. Над 288 хиляди души вече са емигрирали, а голяма част от тях са високоплатени и квалифицирани специалисти.</p>
<p>Според проучване на Федералната статистическа служба на Германия и платформата за работа Indeed подобна тенденция се наблюдава от няколко години, <b>като от 2020 г. броят им се е увеличил повече от два пъти.</b></p>
<p>От една страна, Вирджиния Содергелд &#8211; икономист по пазара на труда в Indeed, вижда като предимство възможността за придобиване на опит и знания в чужбина. От друга обаче смята, че тези данни сигнализират за <b>недоволство от страна на специалистите и недостатъчно добри условия на труд.</b></p>
<p>                <a href="https://money.bg/economics/avtomobilniyat-sektor-v-rumaniya-gubi-1200-sluzhiteli-vseki-mesets.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/72bb2_160x90.jpg" class="thumb" alt="Автомобилният сектор в Румъния губи 1200 служители всеки месец" /></p>
<p class="title">Ключов индустриален сектор в Румъния губи 1200 служители всеки месец</p>
<p class="inner-content-paragraph">Може да падне под прага от 130 хиляди работници до края на 2026 година &#8211; нивото, на което е бил преди десетилетие и половина</p>
<p>                </a></p>
<p>Като причина за желанието си да се преместят повече от половината посочват перспективата за по-високи доходи и по-добро качество на живот в чужбина, следвана от търсене на по-благоприятен климат. Близо 25% пък смятат, че извън Германия ще имат по-добър шанс за повишение и кариерно развитие.</p>
<p>Като <b>най-голям проблем обаче се открояват високите данъчни разходи</b>, посочва Euronews. Около 70% от респондентите смятат, че данъчната тежест в Германия е твърде висока спрямо доходите и че личната ангажираност на работното място не се отплаща достатъчно.</p>
<p>Поради тази причина сред най-привлекателните държави за немските специалисти са Обединеното кралство и Швейцария (посочени от 13,6% от анкетираните), следвани от Обединените арабски емирства, Индия и Австралия, които са станали значително по-привлекателни през последната година. От друга страна, САЩ все още запазва първото си място, но отбелязва близо 20% спад на интереса &#8211; до едва 14,4%.</p>
<p>Макар през последните години да се наблюдава и имиграция на специалисти от други страни в някои сектори като IT, тенденциозното напускане на висококвалифицирани работници несъмнено ще се превърне в проблем за икономиката на страната. Най-търсените позиции в чужбина сред анкетираните са в сферата на технологиите, хотелиерството и логистиката, както и класическите офис работни места като маркетинг и HR.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/business/nay-silniyat-impuls-v-istoriyata-nad-3000-startirashti-kompanii-sa-sazdadeni-samo-za-6-mesetsa-v-germaniya.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/72bb2_160x90.jpg" class="thumb" alt="Най-силният импулс в историята: Над 3000 стартиращи компании са създадени само за 6 месеца в Германия" /></p>
<p class="title">&#8222;Най-силният импулс в историята&#8220;: Над 3000 стартиращи компании са създадени само за 6 месеца в Германия</p>
<p class="inner-content-paragraph">Повече от 1/3 от новите бизнеси са с фокус върху изкуствения интелект</p>
<p>                </a></p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/economics/polovinata-ot-nay-visokoplatenite-i-kvalifitsirani-hora-v-germaniya-obmislyat-premestvane-v-chuzhbina.html">https://money.bg/economics/polovinata-ot-nay-visokoplatenite-i-kvalifitsirani-hora-v-germaniya-obmislyat-premestvane-v-chuzhbina.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140821</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Fibank запазва без такса blink P2P преводите по  мобилен номер до края на 2026 г.</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140820</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140820#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:54 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140820</guid>
		<description><![CDATA[Fibank удължава до края на годината промоционалната си кампания за безплатни вътрешнобанкови и междубанкови blink P2P преводи по мобилен номер. Така и през втората половина на годината клиентите на банката ще могат да изпращат пари незабавно, без да заплащат такса, като е необходимо единствено да знаят мобилния номер на получателя и той също да бъде [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Fibank удължава до края на годината промоционалната си кампания за безплатни вътрешнобанкови и междубанкови blink P2P преводи по мобилен номер. Така и през втората половина на годината клиентите на банката ще могат да изпращат пари незабавно, без да заплащат такса, като е необходимо единствено да знаят мобилния номер на получателя и той също да бъде регистриран за услугата в съответната банка, която го обслужва.</p>
<p>Удължаването на кампанията е естествено продължение на стремежа на Fibank да предлага на своите клиенти бързи, удобни и достъпни дигитални разплащания, съобразени с динамичното им ежедневие. Данните показват, че от началото на годината броят на blink P2P преводите е нараснал с 40%, а регистрациите на нови потребители продължават да се увеличават.</p>
<p>Услугата позволява парите да бъдат преведени за секунди, без въвеждане на IBAN, като преводът се извършва единствено чрез мобилния номер на получателя. Всичко това става лесно и сигурно през мобилното приложение My Fibank.</p>
<p>Освен за преводи между близки, приятели и колеги, blink P2P по мобилен номер предоставя възможност и за дарения към общественозначими каузи. През последните месеци броят на организациите, които приемат дарения чрез blink, непрекъснато се увеличава.</p>
<p>По този начин всеки клиент може по всяко време и само с няколко докосвания на телефона да подкрепи избрана кауза. Актуален списък на инициативите е достъпен на <a href="https://www.blinkpay.bg/" target="_blank">www.blinkpay.bg</a>.</p>
<p>Fibank бе първата банка в България, която още в началото на 2023 г. предложи на своите клиенти услугата за преводи по мобилен номер през мобилното си приложение.</p>
<p>Услугата blink p2p се предоставя от Национална картова и платежна схема, част от БОРИКА АД. Със запазването на промоционалните условия, Fibank продължава последователната си политика за развитие на модерните дигитални услуги и насърчаване на безкасовите разплащания, като предлага на своите клиенти още повече удобство при ежедневните преводи.</p>
<p><strong>Повече за услугата blink P2P по мобилен номер можете да прочетете на:</strong></p>
<p><a href="https://www.fibank.bg/bg/chastni-lica/bankirane/parichni-prevodi/prevodi-po-mobilen-nomer-blink-p2p" target="_blank">https://www.fibank.bg/bg/chastni-lica/bankirane/parichni-prevodi/prevodi-po-mobilen-nomer-blink-p2p</a></p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/personal-finance/fibank-zapazva-bez-taksa-blink-p2p-prevodite-po-mobilen-nomer-do-kraya-na-2026-g.html">https://money.bg/personal-finance/fibank-zapazva-bez-taksa-blink-p2p-prevodite-po-mobilen-nomer-do-kraya-na-2026-g.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140820</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Румъния монтира производствената платформа на най-големия си газов проект в Черно море</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140819</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140819#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:52 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140819</guid>
		<description><![CDATA[OMV Petrom и държавната Romgaz завършиха монтажа на офшорната производствена платформа Neptun Alpha за проекта Neptun Deep в Черно море, съобщават местните медии. Според двете компании това е един от най-важните етапи в разработването на най-големия проект за добив на природен газ в Румъния. Следващата стъпка е свързването на всички компоненти на системата, а началото [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>OMV Petrom и държавната Romgaz завършиха монтажа на офшорната производствена платформа Neptun Alpha за проекта Neptun Deep в Черно море, съобщават местните медии. Според двете компании това е един от най-важните етапи в разработването на най-големия проект за добив на природен газ в Румъния.</p>
<p>Следващата стъпка е свързването на всички компоненти на системата, а началото на добива е планирано за 2027 г.</p>
<p>Платформата е разположена във води с дълбочина около 120 метра, тежи над 16 500 тона и е с обща височина над 225 метра. Носещата конструкция и горната част са произведени от Saipem в Италия и Индонезия. Монтажът пък е извършен с помощта на Saipem 7000 &#8211; третия по големина полупотопяем кран в света.</p>
<p>Към момента са завършени 6 от общо 10-те развойни сондажа, както и изграждането на 160-километровия газопровод до брега. Предстои инсталирането на подводните тръбопроводи и останалата инфраструктура, които ще свържат отделните елементи на офшорната система, след което ще бъдат проведени тестове преди началото на добива.</p>
<p>Производствената инфраструктура на Neptun Deep включва 10 сондажа в находищата Domino и Pelican South, три подводни производствени системи, офшорна платформа, газопровод до Тузла и газоизмервателна станция.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/investments/strategicheski-proekt-za-eur4-miliarda-rumaniya-zapochva-stroitelstvoto-na-160-km-gazoprovod-ot-neptun-deep.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/54180_160x90.jpg" class="thumb" alt="Стратегически проект за €4 милиарда: Румъния започва строителството на 160 км газопровод от Neptun Deep" /></p>
<p class="title">Стратегически проект за €4 милиарда: Румъния започва строителството на 160 км газопровод от Neptun Deep</p>
<p class="inner-content-paragraph">Очаква се общо около 50 кораба да участват в различните етапи на строителството</p>
<p>                </a></p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/investments/rumaniya-montira-proizvodstvenata-platforma-na-nay-golemiya-si-gazov-proekt-v-cherno-more-neptun-deep.html">https://money.bg/investments/rumaniya-montira-proizvodstvenata-platforma-na-nay-golemiya-si-gazov-proekt-v-cherno-more-neptun-deep.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140819</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Пазарът на две скорости: AI създава нови победители и унищожава индустрия за милиарди</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140818</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140818#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:50 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140818</guid>
		<description><![CDATA[През по-голямата част от последното десетилетие инвеститорите говореха за технологичния сектор като за едно цяло. Ако изкуственият интелект се развиваше, всички технологични компании трябваше да печелят. Ако дигитализацията ускоряваше, софтуерът трябваше да бъде най-големият победител. Реалността през 2026 г. обаче показва съвсем различна картина. Вместо един общ технологичен цикъл, пазарът вече изглежда разделен на две [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><b />През по-голямата част от последното десетилетие инвеститорите говореха за технологичния сектор като за едно цяло. Ако изкуственият интелект се развиваше, всички технологични компании трябваше да печелят. Ако дигитализацията ускоряваше, софтуерът трябваше да бъде най-големият победител. Реалността през 2026 г. обаче показва съвсем различна картина. Вместо един общ технологичен цикъл, пазарът вече изглежда разделен на две напълно различни икономики &#8211; едната привлича почти неограничен капитал, докато другата губи десетки милиарди долари пазарна стойност въпреки стабилните си бизнес модели.</p>
<p>Тази промяна е една от най-важните инвестиционни истории на годината. Докато производителите на памет, сървъри, оборудване за центрове за данни и полупроводници реализират ръстове от 100%, 200% и дори над 800%, много от най-качествените софтуерни компании в света &#8211; имена, които години наред бяха символ на устойчив растеж и високи маржове &#8211; се намират под силен натиск. На пръв поглед изглежда парадоксално. Нали именно AI трябваше да бъде най-големият двигател на софтуерната индустрия? Вместо това капиталът започва да възнаграждава онези, които изграждат инфраструктурата, а не тези, които продават приложенията върху нея.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/companies/dokato-vsichki-kupuvat-ai-uolstriyt-izhvarlya-edni-ot-nay-kachestvenite-kompanii-v-sveta.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/32516_160x90.jpg" class="thumb" alt="Докато всички купуват AI, Уолстрийт изхвърля едни от най-качествените компании в света" /></p>
<p class="title">Докато всички купуват AI, Уолстрийт изхвърля едни от най-качествените компании в света</p>
<p class="inner-content-paragraph">Да поговорим за забравените гиганти</p>
<p>                </a></p>
<p>За да разберем колко драматично е това преразпределение на стойност, подготвихме две сравнителни таблици. Първата показва двадесетте най-силно представили се технологични компании през 2026 г., а втората &#8211; дванадесетте най-големи губещи сред утвърдените софтуерни лидери. Добавени са не само доходността на акциите, но и промените в прогнозните печалби и коефициентите Forward P/E. Именно тези показатели разкриват дали зад движението стоят реално подобряващи се фундаментални резултати или просто драматична промяна в начина, по който пазарът оценява бъдещето.</p>
<p>Двете таблици всъщност разказват историята на една от най-мащабните ротации на капитал в технологичния сектор след дотком балона. Те показват къде инвеститорите вярват, че ще се генерират бъдещите печалби от революцията на изкуствения интелект, но също така подсказват къде вече започват да се натрупват новите рискове. Защото когато една група компании поскъпва с няколкостотин процента, а друга със сходно качество губи една трета или половината от стойността си, въпросът вече не е просто &#8222;кой печели&#8220;. Истинският въпрос е дали пазарът не започва да преминава от рационална преоценка към нова форма на концентрация и прекомерен оптимизъм.</p>
<p>Именно това ще анализираме в следващите редове. Не просто кои акции са победители и кои губещи, а защо капиталът се движи по този начин, какво ни казват цифрите за следващата фаза на AI революцията и къде днес може би се крият както най-големите възможности, така и най-сериозните рискове за дългосрочните инвеститори.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/companies/ai-balon-ili-prosto-nachaloto-zashto-uolstriyt-vizhda-ednovremenno-1999-g-i-neshto-napalno-razlichno.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/32516_160x90.jpg" class="thumb" alt="AI балон или просто началото? Защо Уолстрийт вижда едновременно 1999 г. и нещо напълно различно" /></p>
<p class="title">AI балон или просто началото? Защо Уолстрийт вижда едновременно 1999 г. и нещо напълно различно</p>
<p class="inner-content-paragraph">Пазарът днес е скъп, еуфоричен и зависим от шепа компании&#8230; но остава далеч от нивата на лудост от преди 27 години</p>
<p>                </a></p>
<p>Двете таблици показват не просто кои акции са поскъпнали и кои са поевтинели през 2026 г. Те разкриват много по-дълбока промяна в начина, по който капиталът оценява технологичния сектор. От едната страна стоят производителите на памет, дискове, мрежово оборудване, сървъри, оптични компоненти и машини за производство на полупроводници. От другата са компаниите, които през предходното десетилетие бяха символ на модерната икономика &#8211; enterprise software, SaaS, дигитална реклама, IT outsourcing, данни и специализирани корпоративни платформи. Пазарът не просто предпочита едната група пред другата. Той извършва едно от най-агресивните преразпределения на стойност в технологичния сектор след интернет балона: плаща огромна премия за физическата инфраструктура на AI и едновременно отнема премията, която години наред даваше на софтуерните абонаментни модели.</p>
<p>        <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/ac2f9_640x.jpg" alt="Снимка 771256" /></p>
<p>Разликата е почти екстремна. Средната доходност на двадесетте победители в таблицата е приблизително <b>217%</b>, а медианната &#8211; около <b>170%</b>. При дванадесетте най-слабо представящи се компании средният спад е близо <b>39%</b>, а медианният &#8211; около <b>37.5%</b>. Това означава, че разстоянието между средната доходност на двете кошници надхвърля <b>256 процентни пункта</b> само за част от една календарна година. Подобна дисперсия не е нормална секторна ротация. Тя прилича повече на радикална преоценка на това къде ще се натрупват печалбите в следващата фаза на AI цикъла. Таблицата на победителите сама формулира основната теза: <b>15 от 20 компании са пряко свързани с полупроводници, съхранение на данни или AI инфраструктура</b>, а дори част от привидните изключения като Generac и Comfort Systems са косвени &#8222;picks-and-shovels&#8220; позиции за центровете за данни чрез резервното захранване, електрификацията, охлаждането и HVAC инфраструктурата.</p>
<p>Най-силният пример е SanDisk, която според таблицата е поскъпнала с <b>858%</b>, при ръст на 12-месечната прогноза за печалбата от <b>987%</b>. Това е важно, защото показва, че движението не е било само спекулативно разширяване на оценката. Forward P/E всъщност е спаднал от 13.6 до 12 пъти, въпреки огромното поскъпване на акцията. Математически това може да стане само ако очакваната печалба е нараснала много по-бързо от цената. При Micron картината е подобна: акцията е нагоре с <b>304%</b>, оценките за печалбата са повишени с <b>294%</b>, а forward P/E остава около 8 пъти. Това е класически пример за мощен earnings-driven rally, при който пазарът не просто плаща повече за същите приходи, а преоценява целия бъдещ цикъл на печалбите. Паметта, особено високоскоростната памет за AI ускорители, се превърна от цикличен и често комодитизиран продукт в стратегически ограничен ресурс.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/companies/skritata-rotatsiya-v-ai-zashto-malkite-tehnologichni-kompanii-zapochvat-da-biyat-gigantite.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/ac2f9_160x90.jpg" class="thumb" alt="Скритата ротация в AI: Защо малките технологични компании започват да бият гигантите?" /></p>
<p class="title">Скритата ротация в AI: Защо малките технологични компании започват да бият гигантите?</p>
<p class="inner-content-paragraph">Изкуственият интелект продължава да движи капиталовите потоци</p>
<p>                </a></p>
<p>Именно тук се намира основната икономическа логика на победителите. AI моделите могат да бъдат софтуер, но тяхното функциониране изисква все повече физически капитал. Всеки нов модел означава допълнителни ускорители, повече високоскоростна памет, по-бързи interconnect решения, повече storage, допълнителна електроенергия, охлаждане, оптична свързаност и резервни системи. Затова пазарът плаща не само за най-очевидните производители на чипове, но за цялата физическа верига. Western Digital е нагоре с <b>271%</b>, Seagate с <b>250%</b>, Dell с <b>243%</b>, Corning със <b>192%</b>, Applied Materials със <b>181%</b>, AMD със <b>171%</b>, Lam Research със <b>153%</b>, Teradyne със <b>150%</b> и KLA със <b>148%</b>. Тази последователност е много важна: печалбите не са концентрирани само при дизайнера на процесора, а се разпространяват към паметта, оборудването, тестовите системи, сървърите, оптиката и съхранението.</p>
<p>В същото време обаче не всички поскъпвания са подкрепени по еднакъв начин от подобрение на печалбите. Intel е нагоре с <b>278%</b>, но forward P/E се е увеличил от 61.2 до над 103 пъти, въпреки ръст на EPS прогнозата със 123%. Marvell е поскъпнала с <b>251%</b>, но оценката ѝ е скочила от 24 до над 60 пъти бъдещата печалба. При Corning multiple-ът е нараснал от 28.2 до почти 69, при Applied Materials &#8211; от 26 до 47.3, а при KLA &#8211; от 31 до 58.7. Това показва, че втората половина на ралито вече не е само преоценка на печалбите, а и агресивно разширяване на коефициентите. Средният forward P/E на печелившата кошница е около <b>45.7</b>, спрямо приблизително <b>28.1</b> в края на 2025 г. Медианата също е нараснала от около <b>28.2</b> до <b>47.3</b>. Следователно пазарът първо е реагирал на фундаментален скок в EPS, но след това е започнал да плаща и по-висока цена за всеки долар очаквана печалба.</p>
<p>Това е ключовата граница между устойчив възход и пренаселена сделка. Когато цената расте заедно с печалбите, рискът е основно цикличен &#8211; дали прогнозите ще се изпълнят. Когато цената започне да расте значително по-бързо от печалбите, рискът става двоен &#8211; инвеститорът вече зависи едновременно от изпълнението на прогнозите и от това пазарът да продължи да приема все по-висока оценка. Ако например Marvell изпълни прогнозата си, но forward P/E се върне от 60 към 35, акцията може да спадне съществено дори без влошаване на бизнеса. Именно това превръща част от победителите не само в най-силните акции на 2026 г., но и в потенциално най-чувствителните към промяна в AI капиталовите разходи.</p>
<p>Срещу тази инфраструктурна еуфория стои почти огледален процес при софтуерните компании. Intuit е надолу с <b>58%</b>, Cognizant с <b>53%</b>, Trade Desk с <b>52%</b>, Adobe и Salesforce с по <b>38%</b>, Workday с <b>37%</b>, а ServiceNow с <b>33%</b>. Общият знаменател не е счетоводен скандал, финансова криза или внезапно изчезване на приходите. Самата таблица подчертава, че това е преди всичко <b>re-rating, а не earnings collapse</b>: компаниите продължават да растат, да печелят и да добавят повтарящи се приходи, но пазарът е компресирал forward коефициентите им от типичните 30-60 пъти към диапазон от приблизително 10-25 пъти при голяма част от тях.</p>
<p>При Intuit ефектът е особено драматичен. Forward P/E според таблицата е спаднал от 26.8 до 9.8 пъти. При Cognizant &#8211; от около 14.2 до 7.4, при Trade Desk &#8211; от 42 до 18.5, при Adobe &#8211; от 24.3 до 14.7, при Salesforce &#8211; от 28.4 до 17.2, при Workday &#8211; от 35.5 до 22.1, а при ServiceNow &#8211; от 67.2 до 44.8. Това не означава непременно, че печалбите им са се сринали. Означава, че пазарът е намалил цената, която е готов да плати за единица бъдеща печалба. При software компаниите именно multiple compression, а не непременно оперативният срив, е основният двигател на загубите.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/companies/shestte-kompanii-koito-nay-veroyatno-shte-prezhiveyat-ai-balona.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/ac2f9_160x90.jpg" class="thumb" alt="Шестте компании, които най-вероятно ще преживеят AI балона" /></p>
<p class="title">Шестте компании, които най-вероятно ще преживеят AI балона</p>
<p class="inner-content-paragraph">Докато гиганти като Apple, Microsoft и Nvidia продължават да изтеглят индекса SP 500 нагоре, в периферията се оформя друг фронт</p>
<p>                </a></p>
<p>Тази преоценка има своя логика. В продължение на повече от десетилетие enterprise software се възприемаше като един от най-качествените бизнес модели в света: високи брутни маржове, предвидими абонаментни приходи, ниски капиталови разходи, висока клиентска зависимост и възможност за постоянно вдигане на цените. AI поставя под въпрос част от тази конструкция. Ако един intelligent agent може да автоматизира данъчна подготовка, customer relationship management, HR workflows, ad placement, дизайн или IT outsourcing, клиентът може да се нуждае от по-малко човешки места, по-малко лицензи или по-различна софтуерна архитектура. Пазарът не твърди непременно, че Adobe, Salesforce или Workday ще изчезнат. Той поставя под съмнение старото предположение, че техните приходи могат да растат устойчиво с двуцифрени темпове при почти непроменена конкурентна структура.</p>
<p>Именно тук обаче се намира потенциалната асиметрия. Ако AI не унищожи тези платформи, а просто се интегрира в тях, някои от най-силно поевтинелите компании могат да се окажат сред най-интересните кандидати за възстановяване. Salesforce притежава огромна база от корпоративни данни и взаимоотношения, Adobe контролира ключови творчески workflow процеси, ServiceNow е дълбоко интегрирана в enterprise operations, а Intuit разполага с данъчни и счетоводни данни, които нов конкурент трудно може да пресъздаде. AI може да намали стойността на някои отделни функции, но също така може да увеличи стойността на платформата, която притежава контекста, разрешенията, историческите данни и доверието на клиента. Следователно пазарът може правилно да оценява disruption риска, но да подценява способността на incumbents да превърнат AI в допълнителен продукт, а не в заместител на основния си бизнес.</p>
<p>Не всички губещи обаче са евтини. CoStar е най-яркият предупредителен пример. Акцията е надолу с <b>57%</b>, но forward P/E според таблицата е скочил от 78.2 до <b>461.3</b>. Това означава, че очакваната печалба е била намалена значително по-бързо, отколкото е паднала цената на акцията, или че използваният показател съдържа временен ефект или методологично несъответствие. При такава оценка спадът от 57% сам по себе си не създава автоматична стойност. Акцията може да бъде много по-евтина спрямо собствената си предишна цена, но едновременно да остава изключително скъпа спрямо печалбата. Това е важна разлика, защото инвеститорите често бъркат &#8222;силно поевтиняла&#8220; с &#8222;подценена&#8220;. Двете понятия не са синоними.</p>
<p>Палантир и AppLovin показват друг тип риск &#8211; корекция след екстремна предходна доходност. Palantir е посочена със спад от около 30% след ръст от <b>340% през 2025 г.</b>, а AppLovin е надолу с приблизително 25% след <b>186%</b> през предходната година. Това е различно от структурната слабост при Adobe или Salesforce. При тези компании пазарът може просто да нормализира оценките след прекомерно силно представяне. Forward P/E на Palantir според таблицата все още е близо 78.5 пъти, което означава, че въпреки спада тя остава оценена като компания с изключителен бъдещ растеж. Следователно не трябва да слагаме всички губещи под общия етикет &#8222;AI victims&#8220;. Част от тях са нарушени бизнес модели, част са качествени компании с компресирани оценки, а трети са просто прекалено скъпи победители от предходната година, които преминават през нормална корекция.</p>
<p>Двете таблици разкриват и още един по-дълбок феномен: AI в момента прехвърля стойност <b>от интелектуалния слой към физическия слой</b>. През 2010-2021 г. капиталът предпочиташе asset-light моделите &#8211; софтуер, платформи, абонаменти и дигитални услуги. През 2026 г. пазарът възнаграждава asset-heavy инфраструктурата &#8211; фабрики, памет, сървъри, оптика, cooling, storage и електрооборудване. Това е почти обрат на логиката от предходното десетилетие. Причината е, че физическите ограничения в момента са реални и измерими, докато икономическата монетизация на софтуерния слой е по-несигурна. Пазарът знае колко HBM памет е необходима, колко сървъра трябва да се доставят и колко центрове за данни се строят. Много по-трудно е да измери колко допълнителен приход ще получи една корпорация от AI agent или колко SaaS лицензи ще останат необходими след автоматизацията.</p>
<p>                <a href="https://money.bg/economics/ai-ikonomika-kak-avtomatizatsiyata-promenya-korporativnite-pechalbi-i-pazara-na-truda.html" class="topic"><br />
                    <img src="http://investbg.net/wp-content/plugins/rss-poster/cache/ac2f9_160x90.jpg" class="thumb" alt="AI икономика: Как автоматизацията променя корпоративните печалби и пазара на труда" /></p>
<p class="title">AI икономика: Как автоматизацията променя корпоративните печалби и пазара на труда</p>
<p class="inner-content-paragraph">Тя вече е тук и оформя пазарите, печалбите, труда и дори политическите решения</p>
<p>                </a></p>
<p>Именно затова победителите изглеждат толкова концентрирани. При инфраструктурната фаза на технологичната революция най-лесно се монетизират тесните места. Производителят на дефицитния компонент може да увеличи цена, обем и марж едновременно. Доставчикът на софтуер обаче може да бъде принуден първо да инвестира, след това да промени продукта, да защити ценовия модел и едва по-късно да докаже, че новата технология създава допълнителна, а не заместваща стойност. Затова пазарът в момента плаща за сигурната продажба на &#8222;лопатите&#8220;, докато дисконтира несигурността при компаниите, които трябва да покажат как ще използват тези лопати.</p>
<p>Тази структура обаче е исторически крехка. Ако почти всички победители зависят от една и съща капиталова вълна, диверсификацията между тях може да се окаже илюзорна. Micron, Western Digital, Seagate, Dell, Marvell, Applied Materials, AMD, Lam Research и KLA са различни компании, но при намаляване на AI capex очакванията им могат да бъдат ревизирани едновременно. Спадът няма да бъде еднакъв, но корелацията вероятно ще се повиши рязко. Таблицата изрично предупреждава, че един по-сериозен AI capex cut може да засегне почти всички лидери едновременно.</p>
<p>Това означава, че пазарът на 2026 г. не е просто &#8222;AI bullish&#8220;. Той е направил много по-конкретен залог: че физическото изграждане на AI инфраструктурата ще продължи с изключително висок темп, че недостигът на компоненти ще се запази, че hyperscalers ще продължат да увеличават бюджетите си и че крайният корпоративен клиент в крайна сметка ще реализира достатъчно продуктивност, за да оправдае целия този разход. Ако тези предположения се изпълнят, част от сегашните оценки могат да се окажат разумни. Ако растежът просто се нормализира, а не се срине, високите multiples при редица победители пак могат да бъдат компресирани.</p>
<p>От другата страна, пазарът е направил противоположен залог за SaaS: че AI ще намали стойността на лиценза, ще отслаби switching costs, ще демократизира достъпа до функции, които преди са изисквали специализиран продукт, и ще пренасочи бюджета към хардуер. Това също може да се окаже прекалено едностранна теза. Enterprise software не е само интерфейс или отделна функция. То включва данни, compliance, интеграции, permissions, workflows, audit trail и дълбока зависимост от корпоративните процеси. AI може да промени начина, по който потребителят взаимодейства със системата, без непременно да премахне самата система. Възможно е chatbot интерфейсът да стане универсален, но зад него отново да стоят Salesforce, ServiceNow, Adobe или Intuit като системи на запис и доверена инфраструктура.</p>
<p>Следователно най-силната инвестиционна теза, която излиза от двете таблици, не е просто &#8222;купувай хардуер, продавай софтуер&#8220;. По-дълбокият извод е, че пазарът е преминал от една крайност в друга. Преди плащаше почти всяка цена за recurring revenue и asset-light растеж. Днес плаща почти всяка цена за физическите ограничения на AI и наказва почти всеки софтуерен бизнес, който може да бъде представен като потенциална жертва на автоматизацията. Именно в такива периоди често се появяват едновременно най-големите рискове и най-добрите асиметрични възможности.</p>
<p>Сред победителите най-здрави изглеждат компаниите, при които ръстът на цената е подкрепен от поне сравним или по-бърз ръст на печалбата и оценката не е експлодирала &#8211; примерите в таблицата са SanDisk и Micron. По-рискови са онези, при които цената и multiple-ът са нараснали значително по-бързо от EPS &#8211; Intel, Marvell, Corning и част от производителите на оборудване. Сред губещите най-интересни могат да бъдат компаниите, при които бизнесът остава устойчив, но оценката е претърпяла дълбока компресия &#8211; Intuit, Adobe, Salesforce и евентуално Workday. Най-опасни са тези, при които спадът на акцията прикрива все още екстремна оценка или разрушаване на печалбите, както изглежда при CoStar, както и компаниите, при които disruption тезата вече се превръща в действителен натиск върху приходите.</p>
<p>Трябва да се запази и методологична дисциплина. Самият файл за губещите отбелязва, че данните за първите осем компании са потвърдени от няколко източника, докато стойностите за Palantir, Autodesk, AppLovin и Veeva са приблизителни и трябва да се проверят преди публикация. Това е съществено, защото при бързо движещи се акции разлика от няколко дни може да промени YTD доходността с десетки процентни пункта. Също така forward P/E е зависим от използвания консенсус, от това дали се взема GAAP или adjusted EPS и от еднократни счетоводни ефекти. Затова коефициентите трябва да се използват за разпознаване на посоката на преоценката, а не като абсолютна и безспорна мярка за стойност.</p>
<p>Голямата картина обаче е ясна. 2026 г. не е година, в която &#8222;технологиите&#8220; се представят добре или зле като единен сектор. Тя е година, в която технологичният комплекс се разделя на две икономики. Едната продава дефицитния физически капацитет, необходим за AI, и получава рекордни ревизии на печалбите. Другата продава дигитални услуги, които AI може да промени, автоматизира или преформулира, и губи историческата си valuation premium. Това е много по-важно от краткосрочното класиране на отделните акции. То показва къде пазарът вярва, че се намира властта в новата технологична архитектура.</p>
<p>Но именно когато консенсусът стане толкова едностранен, трябва да се зададе най-важният въпрос: дали следващият голям победител ще продължи да бъде компанията, която продава още един чип, още един сървър или още един диск, или тази стойност постепенно ще се премести към компаниите, които най-накрая успеят да превърнат огромния AI разход в измерима продуктивност и устойчив свободен паричен поток. Първата фаза на AI революцията беше спечелена от инфраструктурата. Втората ще бъде спечелена от онези, които докажат, че могат да монетизират инфраструктурата. Именно там вероятно ще се реши дали днешната огромна дисперсия между победители и губещи е началото на траен нов режим &#8211; или моментът, в който пазарът е отишъл прекалено далеч и в двете посоки.</p>
<p><i>Материалът е с аналитичен и образователен характер и не представлява препоръка за покупка или продажба на финансови активи.</i></p>
<p>Article source: <a href="https://money.bg/companies/pazarat-na-dve-skorosti-ai-sazdava-novi-pobediteli-i-unishtozhava-industriya-za-miliardi.html">https://money.bg/companies/pazarat-na-dve-skorosti-ai-sazdava-novi-pobediteli-i-unishtozhava-industriya-za-miliardi.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140818</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Българите използват по-дълго мобилните си телефони</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140817</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140817#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:47 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140817</guid>
		<description><![CDATA[Близо две трети от потребителите в България (64 процента) са използвали последния си мобилен телефон над три години, докато в Европа този дял е 48 на сто. Данните са от ежегодното проучване на „Йеттел“ (Yettel) относно употребата на мобилни устройства в България, което има представителен характер за градско и извънградско население. Съпоставката с Европа е [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>         <br class="clear" /></p>
<p>Близо две трети от потребителите в България (64 процента) са използвали последния си мобилен телефон над три години, докато в Европа този дял е 48 на сто. Данните са от ежегодното проучване на „Йеттел“ (Yettel) относно употребата на мобилни устройства в България, което има представителен характер за градско и извънградско население. Съпоставката с Европа е от последния доклад на GSMA (глобална асоциация на мобилни оператори и компании от телекомуникационния сектор) от края на 2024 г., който обхваща част от по-големите европейски държави &#8211; Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Швеция, Обединеното кралство, както и Азербайджан.</p>
<p>Проучването показва, че непотребните мобилни телефони остават най-често у дома &#8211; това споделят 35 процента от българите и 36 процента от европейците. Като причини потребителите най-често посочват желанието да разполагат с резервно устройство, незнание какво да правят с него и наличие на файлове, които искат да запазят. </p>
<p>В резултат почти всеки втори българин (47 процента) пази поне един стар телефон у дома, а този дял дори е значително по-висок за потребителите в другите европейски държави &#8211; 77 процента. Немалък процент българи &#8211; 11 процента, не знаят дали съхраняват в дома си неизползвани мобилни апарати, докато в Европа подобен отговор са дали едва 2 процента. </p>
<p>Вторият най-популярен сценарий е старите телефони да се използват от близки и роднини. Близо една четвърт от респондентите посочват, че са предоставили ненужната си техника на друг човек, което позволява тя да остане в употреба по-дълго.</p>
<p>Проучването на „Йеттел“ разкрива и данни за това как се освобождаваме от старите си устройства, като 7 процента от хората у нас все още изхвърлят излезлите от употреба телефони в общия отпадък, докато на други места в Европа този дял е значително по-нисък – едва 4 процента. Българите, предали за рециклиране стари апарати, са близо 8 процента – отново по-малко спрямо другите европейски държави, където този дял е 10 процента. </p>
<p>На въпроса „Какво би ви мотивирало да предадете за обратно изкупуване или рециклиране стария си мобилен телефон?“, участниците най-често отговарят: възможност за изгодна продажба, сигурно заличаване на личните данни и удобен и лесен процес.</p>
<p>Готовността за ремонт на българските потребители се потвърждава и на практика – 68 процента от анкетираните отговарят, че биха поправили мобилния си телефон, ако се развали, а 70 процента от тези, на които им се е наложило, казват, че вече са го ремонтирали. </p>
<p>На този фон удължената гаранция се оценява високо &#8211; 91 процента от хората я определят като важна, а интересът към три- и четиригодишната гаранция е висок. </p>
<p>Скъпият ремонт е отказал половината от запитаните да поправят смартфона си, а 40 процента от потребителите са преценили, че телефонът им е твърде стар, за да се ремонтира. Желанието да закупят ново устройство е накарало 35 процента от участниците в проучването да се откажат от ремонта на стария си апарат.</p>
<p>Въпреки готовността за ремонт, има ситуации, в които потребителите все пак решават да си купят ново устройство. Това се случва най-често заради износването на батерията &#8211; така отговарят 27 процента от българите и 35 процента от европейците. Всеки четвърти у нас подменя телефона си, защото новият модел предлага по-добри функции &#8211; признак, че хората имат изразено отношение към напредъка на технологиите и иновациите. </p>
<p>Сред останалите причини са бавната работа на устройството, повреда и случаи, при които телефонът окончателно спира да работи. </p>
<p>Когато вече са взели решение за покупка, българските потребители най-често обръщат внимание на издръжливостта, батерията и цената. В Европа водещите критерии са сходни, но с различен акцент &#8211; на първо място е батерията, следвана от издръжливостта и сигурността на данните./БТА</p>
<p><br class="clear" /></p>
<p>Article source: <a href="http://www.economynews.bg/българите-използват-по-дълго-мобилните-си-телефони-news121678.html">http://www.economynews.bg/българите-използват-по-дълго-мобилните-си-телефони-news121678.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140817</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Строителна продукция</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140816</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140816#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:45 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140816</guid>
		<description><![CDATA[Производството в сектор „Строителство“ се е увеличило в еврозоната и Европейския съюз през май, отнесено към април, тласнато нагоре от значителен растеж при специализираните строителни дейности, сочат най-новите данни на Евростат. Строителната продукция в еврозоната се е повишила с 0,4 на сто, а в ЕС – с 0,3 на сто през май в сравнение с [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>         <br class="clear" /></p>
<p>Производството в сектор „Строителство“ се е увеличило в еврозоната и Европейския съюз през май, отнесено към април, тласнато нагоре от значителен растеж при специализираните строителни дейности, сочат най-новите данни на Евростат.</p>
<p>Строителната продукция в еврозоната се е повишила с 0,4 на сто, а в ЕС – с 0,3 на сто през май в сравнение с април. Това представлява ускоряване за показателя в еврозоната – след ръст от 0,1 на сто през предходния месец, докато в ЕС растежът на производството в сектора се забавя след 0,5 на сто през април.</p>
<p>Сред основните сегменти на строителния сектор в еврозоната и ЕС единствено специализираните строителни дейности са отбелязали увеличение през май на месечна основа – с 1,4 на сто както във валутната зона, така и в Евросъюза.</p>
<p>Специализираните строителни дейности се отнасят до конкретни, отделни дейности, необходими за завършването на строителния проект, в това число подготовка на строителната площадка, монтаж на инженерни електрически, водопроводни и други системи и довършителни дейности по сградата, които често изискват специфични умения или оборудване.</p>
<p>В другите два сегмента – строителството на сгради и гражданското инженерство – продукцията е намаляла съответно с 0,7 на сто и ,05 на сто в еврозоната и с 0,4 на сто и 1,3 на сто в ЕС.</p>
<p>В България производството в строителството е отслабнало за трети пореден месец през май, отбелязвайки месечен спад с 0,8 на сто след понижения с 0,1 на сто и 0,2 на сто през април и март, според календарно изгладените данни на Евростат. По-голямо понижение на строителната продукция у нас бе регистрирано в началото на годината, когато през януари на месечна база показателят отстъпи с 1,7 на сто.</p>
<p>В сравнение с предходния месец строителството на сгради в България е намаляло с 0,8 на сто през май, гражданското инженерство, което обхваща проектирането, изграждането, ремонта и реконструкцията на инфраструктурни съоръжения, е било надолу с 1,1 на сто, а специализираните строителни дейности – с 0,3 на сто.</p>
<p>Сред членките на ЕС най-голям месечен спад е отбелязал строителния сектор в Унгария (6,4 на сто), Испания (2,8 на сто) и Словения (1,9 на сто), а най-голям ръст – в Австрия (3,3 на сто), Нидерландия (2 на сто) и Франция (1,3 на сто).</p>
<p>От друга страна, на годишна основа продукцията на строителния сектор в еврозоната и ЕС е нараснала с по-значителен годишен темп през май, отколкото през април.</p>
<p>Строителната продукция в еврозоната е наддала с 1,2 на сто на годишна база през май след 0,2 на сто през април. В ЕС годишният ръст през май е бил 1,8 на сто след 1,1 на сто през предишния месец.</p>
<p>Българският строителен сектор е увеличил продукцията си с 5,6 на сто през май в сравнение със същия месец на миналата година, забавяйки се за трети пореден месец – след 6,8 на сто през април и 6,4 на сто през март.</p>
<p>Сред страните от ЕС по-голям годишен ръст са отбелязали единствено Полша (6,1 на сто), Финландия (9,4 на сто), Словакия (10 на сто) и Словения (19,2 на сто). На другия край на скалата са били Испания (10 на сто), Унгария (6,7 на сто) и Франция (0,7 на сто).</p>
<p>По-рано през юли Националният статистически институт (НСИ) също съобщи, че продукцията в сектор „Строителство“ у нас се е понижила с 0,8 на сто спрямо предходния месец, докато на годишна основа показателят е нараснал с 5,6 на сто.</p>
<p><br class="clear" /></p>
<p>Article source: <a href="http://www.economynews.bg/строителна-продукция---ръст-в-ес-спад-у-нас-news121679.html">http://www.economynews.bg/строителна-продукция---ръст-в-ес-спад-у-нас-news121679.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140816</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Градският транспорт и такситата в Истанбул поскъпват</title>
		<link>https://investbg.net/?p=140815</link>
		<comments>https://investbg.net/?p=140815#comments</comments>
		<pubDate>Tue, 21 Jul 2026 10:45:43 +0000</pubDate>
		<dc:creator>admin</dc:creator>
				<category><![CDATA[Проба]]></category>

		<guid isPermaLink="false">https://investbg.net/?p=140815</guid>
		<description><![CDATA[Билетите за градския транспорт в Истанбул и такситата поскъпват с близо десет процента от 20 юли, съобщи онлайн изданието „Хюриет“. Увеличението идва след одобрение от Общинския съвет на мегаполиса, което е гласувано на 17 юли, а като мотив за него се посочва инфлацията в страната. Това е второто поредно увеличение на билетите за тази година, [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>         <br class="clear" /></p>
<p>Билетите за градския транспорт в Истанбул и такситата поскъпват с близо десет процента от 20 юли, съобщи онлайн изданието „Хюриет“. Увеличението идва след одобрение от Общинския съвет на мегаполиса, което е гласувано на 17 юли, а като мотив за него се посочва инфлацията в страната. Това е второто поредно увеличение на билетите за тази година, след като през февруари цените на градския транспорт скочиха с 20 на сто. </p>
<p>Електронният билет се увеличава от 42 на 46,20 турски лири (от 0,78 на 0,86 евро). Вместо сегашните 20,50 турски лири (0,38 евро) билетът за ученици ще струва 22,55 (0,42 евро). </p>
<p>С промените месечната карта се увеличава от 3298 турски лири (61,06 евро) на 3628 турски лири (67,17 евро). Месечната карта за ученици, която досега струваше 593 турски лири (10,98 евро), вече ще бъде на цена от 653 турски лири (12,09 евро). </p>
<p>Маршрутките в Истанбул също поскъпват с десет на сто. Цената на пътуване за една спирка се увеличава от 30,07 турски лири (0,56 евро) на 33,08 турски лири (0,61 евро). Пътуването на разстояние от 34 до 43 спирки се покачва до 68,59 турски лири (1,27 евро). </p>
<p>Подводното метро „Мармарай“, което минава под Босфора, поскъпва от 34 турски лири (0,63 евро) на 37,40 турски лири (0,69 евро) за пътуване при разстояние от 1 до 3 спирки. Пътуването за разстояние от 36 до 43 спирки става от 74,70 на 82,17 турски лири (от 1,38 евро на 1,52 евро). </p>
<p>Параходите, които също са част от линиите на градския транспорт в Истанбул, също ще бъдат по-скъпи. Пътуването от кея „Бостанджъ“ до Принцовите острови се увеличава от 156,26 на 171,89 турски лири (от 2,89 на 3,18 евро). Поскъпването е факт също така за училищните автобуси. </p>
<p>Минималната цена за ползване на такси, независимо от разстоянието, скача от 210 на 230 турски лири (от 3,88 на 4,25 евро). Първоначалната такса става от 65,40 на 71,94 турски лири (от 1,21 на 1,33 евро). Цената за километър пробег ще бъде 47,92 турски лири (0,89 евро), а цената за час престой скача от 544,45 на 598,90 турски лири (от 10,07 на 11,08 евро). /БТА</p>
<p><br class="clear" /></p>
<p>Article source: <a href="http://www.economynews.bg/градският-транспорт-и-такситата-в-истанбул-поскъпват-news121681.html">http://www.economynews.bg/градският-транспорт-и-такситата-в-истанбул-поскъпват-news121681.html</a></p>]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>https://investbg.net/?feed=rss2&#038;p=140815</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>
