Студентите, завършили „Информатика и компютърни науки“ в Софийски университет „Св. Климент Охридски“, продължават да се реализират на пазара на труда с най-високи заплати, показва тазгодишното издание на Рейтинговата система на университетите в България. Според класацията облагаемият им доход възлиза на 4 930 лв., или с 403 лв. повече спрямо миналата година.

Диплома по същата специалност, но от Нов български университет, носи 3 977 лв. среден облагаем доход. На трета позиция е „Администрация и управление“ в Американски университет в България – Благоевград с 3 880 лв.

Изчислението е направено според средния месечен облагаем доход през предходните пет години. Нарастване има и при средния осигурителен доход. През 2021 г. той е 1520 лв. спрямо 1373 лв. през миналата година и 867 лв. през 2014 г.

Най-голямо е увеличението в професионалните направления, които подготвят кадри за здравеопазването и образованието. Средният осигурителен доход при завършилите „Медицина“ за последната година е скочил с 35%, при „Здравни грижи“ – с 30%, а при завършилите педагогически и образователни професионални направления – между 17% и 20%.

Професионалните направления с най-високи средни доходи сред завършилите са „Информатика и компютърни науки“, „Математика“, „Комуникационна и компютърна техника“, „Проучване, добив и обработка на полезни изкопаеми“, „Металургия“ „Обществено здраве“, „Медицина“, „Електроника, електротехника и автоматика“ и „Военно дело“.

Петте направления, които носят най-висок доход:

И петте, които носят най-нисък:

Повече студенти: Ръст на бъдещите педагози и лекари, спад на икономистите

С над 4 000 са се увеличили студентите в българските университети през академичната 2020/2021 г. Общият им брой е достигнал 202 605, сочат данните.Най-голямото висше училище остава Софийският университет „Св. Климент Охридски“. В него учат 22 250 бъдещи висшисти. На второ и трето място са Пловдивският университет „Паисий Хилендарски“ и УНСС, съответно с 16 580 и 14 600 студенти. Дванадесет университета в страната имат под 1000 възпитаници. 13% от студентите са в частни висши училища, като най-често следват в специалности от направленията „Театрално и филмово изкуство“ и „Теория на изкуствата“.

Най-масовото професионално направление все още е „Икономика“. Изучават го 29 321 души. В последните години обаче броят им намаля значително заради последователните усилия на държавата да регулира търсенето на образование и предлагането на работни места на пазара на труда. На второ място по брой обучаващи се е „Педагогика“ с 16 719 бъдещи абсолвенти, а на трето е „Медицина“ с 13 186. За първи път от трите най-масови направления изпада „Администрация и управление“, което се изучава от 13 137 студенти.

През миналата академична година най-много е скочил броят на първокурсниците в „Педагогика на обучението по…“ – с 24%, и в „Педагогика“ – с 9%. Бъдещите лекари също са се увеличили – с 6%. В същото време студентите в направление „Обществено здраве“ са намалели с 11%, а изучаващите „Туризъм“ – с 10%.

Увеличение на безработицата

Класацията отчита ръст на безработицата при завършилите наскоро — почти 3,5 процента, при 2,8 процента миналата година. Най-висок е делът им при завършилите направление туризъм.

Почти сигурна реализация след университета гарантира най-вече направление „Медицина“ в Медицински университет – Пловдив — едва 0,08 процента от завършилите са безработни. Общо пет от десетте първи позиции са свързани със здравеопазването. Без изненада, начело на класацията са и военните специалности и „Информатика и компютърни науки“ в Американския университет. В класацията, на трета позиция, влиза и „Архитектура, строителство и геодезия“ в Академия на Министерство на вътрешните работи.

В дъното ѝ са „Спорт“ в Югозападен университет „Неофит Рилски“ с 9,7 процента, „Философия“ в Пловдивски университет „Паисий Хилендарски“ и „Физически науки“ в ЮЗУ.