Днес SpaceX е безспорният хегемон в космическата индустрия, но преди години компанията беше на крачка от фалита, а спасителният пояс тогава дойде от американското правителство и космическата агенция NASA.
Днес обаче ролите са разменени – SpaceX вече не се нуждае от Вашингтон като критичен клиент, а постепенното оттегляне на компанията от нови държавни поръчки поставя под въпрос амбициите на САЩ за завръщане на Луната, пише Ars Technica.
Спасителният пояс от 20 милиарда долара
В първите години от разработката на ракетата Falcon 1 Илон Мъск и оперативният ръководител на компанията Гуин Шотуел водят битка за оцеляване. Самата идея за стартъп, който да конкурира аерокомсическите гиганти, се гледа почти с насмешка от пазара.
NASA се намесва в два решаващи момента: първо през 2006 г. с договор за 278 млн. долара, а след това през декември 2008 г. с поръчка за 1,6 млрд. долара за карго полети до Международната космическа станция (МКС).
Сливане за $3,5 трилиона: Какво стои зад идеята на Мъск за обединение на Tesla и SpaceX
Засега комисиите не са постигнали споразумение за условията на обединението
Второто финансиране дойде идва точно когато SpaceX няма средства да покрие заплатите на служителите си и така спасява бизнеса от банкрут.
През последните две десетилетия договорите на NASA със SpaceX надхвърлят 20 млрд. долара. В замяна агенцията получава надежден и евтин достъп до орбита. През 2020 г. корабът Crew Dragon слага край на деветгодишната зависимост на САЩ от руските апарати „Союз“ за превоз на астронавти.
Година по-късно агенцията възлага на SpaceX и ключовия договор за лунния модул Starship по програмата Artemis на стойност 2,89 млрд. долара. Така двете най-важни космически програми на Вашингтон стават изцяло зависими от ракетите на Мъск.
Знаците за развод
Партньорството между държавата и частния гигант обаче навлиза във фаза на разрив. SpaceX все по-явно губи интерес към държавни поръчки извън сферата на комуникационните услуги като военната мрежа Starshield.
Компанията вече уведоми NASA, че планира да спре полетите на Crew Dragon до 2030 г., като Шотуел публично заяви, че агенцията трябва да разчита на Boeing.
SpaceX строи космодрум за 100 милиарда долара
Амбицията на компанията е новата база да може да поддържа хиляди изстрелвания годишно
Търговските изстрелвания с Falcon 9 се прекратяват за мисии след 2028 г., а компанията се отказа и от наддаване за три нови стартови пакета за Космическите сили на САЩ.
Освен това SpaceX спря да предлага логистични услуги на независими компании, разработващи малки товарни модули за лунната база на NASA.
Новият приоритет
Причината за този обрат е стратегическото пренасочване на ресурсите към изкуствения интелект. След борсовия дебют на компанията Мъск пренасочи активите на SpaceX и Tesla към изграждането на изчислителни центрове и хардуер за обучение на невронни мрежи.
Инженерният екип, който изведе Falcon 9 до над 150 успешни мисии годишно, вече работи по проекти за наземни центрове за данни като Colossus в Мемфис с мощност от 10 GW.
SpaceX превзема небето над главите ни – какво ще направи Европа?
Project Bromo обединява три от най-силните аерокосмически компании на Стария континент, но може да се провали по брюкселски
За SpaceX бъдещите полети на Starship са нужни предимно за извеждане на собствените сателити Starlink и бъдещите сървъри Starmind.
В този модел договорите с NASA генерират сравнително ниска доходност и поглъщат дефицитен инженерен капацитет. Мъск отдавна определя работата с държавни структури като „ходене с оловни обувки през меласа“.
Лунната дилема
Това оттегляне изправя NASA пред критичен проблем в съревнованието с Китай. Една лунна мисия със Starship изисква около 20 предварителни полета за презареждане с гориво в ниска околоземна орбита. При очаквана цена от поне 100 млн. долара за ранен полет на Starship само транспортните разходи биха достигнали близо 2 млрд. долара – почти колкото целия първоначален бюджет на договора за лунния модул.
За SpaceX това означава огромен пропуснат приход от отложени комерсиални изстрелвания.
Дистанцирането на Мъск отваря възможност за неговия пряк съперник – Blue Origin на Джеф Безос. Тя вече преработи архитектурата на апарата си Blue Moon, за да премахне нуждата от сложни зареждания в орбита и да предложи по-бърз график на NASA.
Докато SpaceX се концентрира върху изкуствения интелект и Марс, спасяването на лунната програма на Вашингтон може да се окаже в ръцете на друг технологичен милиардер. С всички последици от този факт.
Article source: https://money.bg/companies/kak-spacex-otselya-blagodarenie-na-nasa-i-posle-i-obarna-grab.html
Discussion
No comments yet.