Румънската атомна електроцентрала „Черна вода“ възобновява дейността си след близо тримесечно прекъсване, което предизвика тежък дефицит и осезаем ценови скок на Балканите. В понеделник в 00:42 ч. бе задействана пусковата процедура на Втори блок, съобщи румънското Министерство на енергетиката, цитирано от Economica.net.
Пълното въвеждане в експлоатация на енергоблока се очаква във вторник, 10 ноември. Първи блок бе ресинхронизиран с мрежата още в петък, 6 ноември, с кратко закъснение, и вече произвежда ток.
Двата реактора по 700 MW, осигуряващи около една пета от електропроизводството на Румъния, бяха принудително спрени съответно в края на юли и в средата на август. Причината бе критично ниското ниво на река Дунав, което можеше да остави централата без охлаждане.
Румънската АЕЦ вероятно няма да заработи преди декември
Извънредната ситуация в енергетиката на северната ни съседка продължава
В края на октомври Букурещ дори удължи с още 30 дни режима на извънредна ситуация в енергийния сектор. Официалните прогнози сочеха, че нито един от блоковете няма да работи през ноември заради очакван дебит от едва 1550 куб. м/сек при необходими около 4900 куб. м/сек. В началото на ноември обаче речните води при самото водохващане се покачиха до безопасни нива, което позволи на оператора Nuclearelectrica да започне пускането на Първи блок на 4 ноември и да достигне пълна мощност от него на 7 ноември.
Рекордни цени и дефицит
Отпадането на 1400 MW евтина базова мощност нанесе тежък удар по пазара, съвпадайки със засушаването през лятото, което ограничи и работата на ВЕЦ. Мрежовият оператор Transelectrica натовари скъпите въглищни и газови централи, запази опцията за ограничаване на потреблението и потърси внос.
На 28 октомври Румъния отчете най-високата цена в Европа – около 311 евро/MWh, като вечерният пик в района на Букурещ надхвърли 434 евро/MWh. Сметките удариха директно бизнеса.
Вече е ясно колко струва спирането на АЕЦ „Черна вода“
Румънската централа ще заработи отново през ноември
Силната свързаност на Румъния с България и Унгария пренесе дефицита зад граница, потвърждавайки анализа на Европейската комисия, че отпадането даже на само 700 MW румънски ядрени мощности повишава директно трансграничните цени в трите държави. След спирането на Втори блок именно България стана ключов доставчик на ток за Румъния, помагайки заедно с вятърната енергия и батериите. Общата регионална суша обаче сви експортните излишъци и доведе до поскъпване на целия полуостров.
Възстановяване на енергийния баланс
Към 8:50 ч. сутринта на 9 ноември румънската система все още оперира при дефицит – при потребление от 7098 MW производството възлизаше на 5863 MW. В микса водеха тецовете на газ и мазут с 27,38% (1607 MW) и хидроцентралите с 24,77% (1456 MW). Следваха фотоволтаиците с 18,48% (1086 MW), въглищата с 9,82% (577 MW) и ядрената енергия с 8,83% (519 MW) от рестартирания Първи блок.
Връщането на АЕЦ „Черна вода“ към пълния й капацитет от 1400 MW значително ще намали дефицита и така ще се успокоят и регионалните пазари.
Румъния остава без ядрена енергетика – какво следва?
Такова нещо не се е случвало от 2003-а насам
Извънредното спиране оформя една трудна година за централата. През първите шест месеца блоковете натрупаха близо 1800 часа извън работен режим. Първи блок премина през планов ремонт от май до юли, но три седмици по-късно отново спря заради сушата. Втори блок претърпя триседмична авария през май и работи до контролираното спиране на 13 август, оставяйки Румъния без ядрена енергия.
Тези проблеми принудиха Nuclearelectrica да свие прогнозата за нетната си печалба за 2026 г. с 42,9%.
Article source: https://money.bg/economics/kray-na-energiynata-kriza-na-balkanite-aets-cherna-voda-zaraboti.html
Discussion
No comments yet.