Обещаното от управляващите и залегнало в проектобюджета облагане на печалбата на определени компании беше одобрено от Комисията по бюджет и финанси на Народното събрание – макар все още да не е пристигнало становището на Европейската централна банка.
То е важно, защото еднократният данък, който ще е в размер на 33% от т.нар „свръхпечалба“ ще засегне банките у нас, а също застрахователните дружества, търговците на храни с нетни приходи от продажби за 2026 г. над 5 млн. евро, телекоми, обменни бюра и дружества за бързи кредити.
В крайна сметка 13 депутати гласуваха „за“ промените в Закона за корпоративното подоходно облагане, 8 бяха „против“, а един се въздържа.
Бюджет 2027: €1874 максимална пенсия, нов данък за колите, по-високи заплати в администрацията (ОБЗОР)
Ще има и облагане на компаниите за свръхпечалба
Тези сектори формират около 60 на сто от свръхпечалбата, натрупана у нас, стана известно от думите на заместник-министъра на финансите на Людмила Петкова, която представи законопроекта.
По думите ѝ временният механизъм цели преразпределение на извънредни печалби, натрупани в период на икономическа несигурност от компании в определени сектори. Енергетиката не влиза в обхвата на данъка, защото според властта в референтния период за определяне на свръхпечалба (2022-2025) има и време, в което енергийните компании вече са били обложени с временна солидарна вноска.
Законовите промени предвиждат 30 процента от данъка да може да бъде преотстъпван на фирмите за конкретни цели като инвестиции или формиране на резерви.
Ефектът за бюджета се очаква да достигне 800 млн. евро след преотстъпването на 30 на сто от данъка, каза Петкова. Еднократният данък ще важи за финансовата 2027 година.
Ожесточен дебат
Очаквано, на управляващите се наложи да бранят извънредния данък.
„Идеята не е да се наказват тези сектори, не е да се воюва с тях, нито да се нарушава конкурентоспособността на икономиката като цяло, а просто в момент, в който държавата изпитва фискални затруднения, опитът е да се използват сектори, които в най-малка степен биха засегнали общата конкурентоспособност на икономиката, ако временно поемат солидарно такова бреме“, обясни Константин Проданов от „Прогресивна България“.
Владислав Горанов от ГЕРБ-СДС заяви, че печалбата е естествена цел на компаниите и „свръхпечалба“ звучи като оксиморон. По думите му управляващите предлагат подобни мерки, тъй като не могат да овладеят бюджетните разходи и разчита на „авариен еднократен акт“, за да убедят Европейската комисия, че полагат усилия за свиване на бюджетния дефицит.
Този проектобюджет е дефектен
Правителството не дава убедителни отговори как ще овладее инфлацията, откъде ще дойдат приходите и защо е такава структурата на разходите
„Като им сложите наказателен данък догодина и им кажете: „Вие платете 800 милиона данък и освен това направете за 3 милиарда евро допълнителни инвестиции, повече от което сте направили 2026 година“, малко се съмнявам, че това ще се случи“, заяви и Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
„Управляващите организират перфектна ценова буря тази зима. Защото има едновременно по-високи цени в енергетиката, има огромен дефицит, има нови по-високи данъци и всичко това ще доведе до ценова буря в ущърб на всяко едно българско семейство“, заяви в кулоарите Мартин Димитров от „Демократична България“.
Цончо Ганев от „Възраждане“ заяви, че корпоративният данък в България е нисък и партията му подкрепя облагането. Той обаче поиска да се удвои прагът от 5 млн. евро за търговците на храни, за да попаднат под ударите му само „големите чуждестранни вериги“. Людмила Петкова отговори, че е възможно този праг да бъде увеличен между двете четения.
Станислав Попдончев от Българската стопанска камара посочи, че се въвежда извънредно подоходно облагане месец преди началото на годината, в която ще се събира новият данък – а освен това реално говорим за облагане на оборота. На тази позиция е и Боян Митракиев от КРИБ, като той поиска петорно увеличение на прага при търговците на храни.
Нина Колчакова от Асоциацията на българските застрахователи определи текстовете като „репутационен удар върху сектора“. „Ясно е, че застрахователите нямат свръхпечалба. Колкото повече са природните бедствия, повечето компании са на загуба всяка следваща година. Обществото така получава едно внушение, че видите ли, застрахователите реализират свръхпечалба на гърба на потребителите“, подчерта тя.
Article source: https://money.bg/politics/parva-stapka-kam-priemaneto-na-danak-svarhpechalba.html


Discussion
No comments yet.