Тук е мястото да внесем малко яснота за това как се случват отношенията между верига и доставчик, които, казано накратко, се строят на няколко нива. Веригата има общи търговски условия, които важат за всички нейни партньори, а върху тях се сключват индивидуални ценови споразумения за всеки продукт. В тях се договарят доставната цена, търговските отстъпки, условията за промоции, логистиката и сроковете за плащане. Крайната цена на рафта обаче я определя самият търговец, като доставчикът може да препоръчва цена, но не може да налага фиксирана или минимална препродажна цена, защото това е забранено както от българския Закон за защита на конкуренцията, така и от европейското право.

Договорките са допустими само в рамките на закона

Въпреки това договарянето между двете страни не е изцяло свободно и безконтролно. Законът за защита на конкуренцията забранява редица нелоялни търговски практики във веригата на доставки на храни, например едностранни промени в условията и такси, които не са уговорени предварително, както и дискриминацията между доставчиците.

Веригата не може да прилага надценки за съпоставими продукти от една и съща категория, които се различават с повече от 10%, като правилото вече се прилага. На този фон Националната асоциация на млекопреработвателите (НАМ) предлага съвсем друг модел. Договарянето се води от „Кооператив НАМ Трейдинг“, дружество, регистрирано тази година и собствено на НАМ, две нейни регионални структури и председателя на асоциацията Владислав Михайлов. В проекта на меморандум, с който се запознахме, се вижда как той трябва да работи.

Доставчикът определя цените си така, че да си осигури около 10% надценка над себестойността, а търговецът поема ангажимент да прилага тези доставни цени. За собствената си надценка веригата приема като „индикативна и референтна рамка“ коридор от 25 до 35% и се задължава да не оказва „необоснован ценови натиск“. Продуктите се продават под обща марка на отделен щанд, на който не се допускат продукти на други браншови сдружения, а веригата не може да го намалява или премества без съгласие.

Особено спорна е клаузата за изключителност, която казва, че докато меморандумът действа, веригата се задължава да не прилага същия или сходен модел с нито едно друго сдружение или обединение в млечния сектор. Отделни производители могат да продават във веригата, но само извън специализирания щанд.

Документът носи името „меморандум за разбирателство“, но сам се определя като „специално писмено споразумение с обвързваща правна сила“. Текстът посочва, че разпоредбите за щанда, ценовата методология и изключителността имат „пряко, обвързващо и задължително правно действие“ и се прилагат с предимство пред общите търговски условия на веригата. Срокът е три години, след което действието се продължава автоматично за неопределен срок, ако никоя страна не възрази писмено.

Какво поражда спора между двете страни?

Меморандумът съдържа изрична уговорка, че не определя препродажни цени и че търговецът запазва свободата си да поставя цената на рафта. Сдружението за модерна търговия обаче е категорично, че всяко предложение за фиксиране на маржове на конкретни продукти е „твърдо нарушение“ на правилата за защита на конкуренцията.

Уговорката обаче не решава въпроса сама по себе си, защото в правото на конкуренцията значение има реалният икономически ефект на едно споразумение, а не декларациите в него. Ако веригата е обвързана с коридор от 25 до 35%, тя на практика губи възможността да сваля цените на своя сметка и да прави промоции, а ако тази надценка не покрива разходите ѝ за даден продукт, не е изключено да се стигне и до продажба под себестойност. Има и неочакван ефект от забраната за дискриминация: щом надценките за съпоставими продукти не могат да се различават с повече от 10%, договореният коридор за продуктите на едно обединение на практика би определил условията и за всички останали продукти в категорията.

Въпроси повдига и самият коридор, защото ако се прилага като задължителен, долната му граница от 25% на практика става минимум, под който веригата не може да слиза, дори да иска. Високите стойности, които КЗК отчете, са максимуми на пазар, на който търговците се конкурират, а в меморандума 25% би се превърнало в дъно за три години, а след това и безсрочно. Това би било по-скоро гаранция, че цената няма да слезе под дадено ниво, отколкото гаранция за по-ниска цена.

Големият въпрос: кой ще продава сирене, кашкавал и мляко на гарантиран щанд?

Зад спора за надценките стои и друг въпрос: кой има достъп до клиентите. В преамбюла на меморандума НАМ посочва, че обединява 142 члена, и прилага справка от отдел „Агростатистика“ на земеделското министерство, която според текста удостоверява, че членовете ѝ произвеждат 48% от бялото саламурено сирене, 42% от кашкавала и 38% от киселото мляко, а при някои видове сирене и кашкавал дялът стига до 79%.

Другата голяма браншова организация, Асоциацията на млекопреработвателите в България, в която членуват някои от най-големите производители, от своя страна твърди, че членовете ѝ заемат около 70% от пазара на млечни продукти. Двете твърдения се мерят по различен начин и трудно се съвместяват, но и двете показват едно: изключителен договор с едното обединение директно засяга производителите извън него, включително малките семейни и регионални мандри.

Всичко това се случва в сектор, който и без това е под натиск. Според анализа на КЗК между 2020 и 2024 г. производството на сурово краве мляко е спаднало с 25%, на кашкавал с 14%, а вносът на мляко и млечни продукти се е увеличил с 43%. При представянето на анализа КЗК обяви, че ще направи задълбочени проучвания именно за ценообразуването и търговските условия между доставчиците и веригите, както и за млечния сектор.

Нищо от това не означава непременно, че зад инициативата стои злоупотреба. Но то поставя въпроса дали целта ѝ е единствено по-ниската цена за потребителите, или има и друга икономическа цел. А дали млякото ще поевтинее, не зависи само от процента надценка в един документ, а от това дали на рафта ще остане място за конкуренция между всички български производители, а не само за тези, които първи са подписали.

Article source: https://money.bg/business/vlastta-obeshtava-evtino-mlyako-no-s-produkti-samo-na-opredeleni-proizvoditeli.html