Колко пари са необходими, за да живее човек комфортно, да покрива ежедневните си разходи и да разполага със средства за свободно време и спестявания? А едно семейство? И къде?
Определението „комфортно“ обаче е по-скоро субективно възприятие, отколкото конкретна оценка. За да може да го измери, Euronews взима за отправна точка нетния месечен доход, необходим на домакинството, за да достигне 150% от националния медианен разполагаем доход – стойността, от която започва горната група на средната класа според класификацията на ОИСР.
Според данни на Евростат медианният еквивалентен разполагаем доход в ЕС за 2025 г. е 22 939 евро годишно, или 1912 евро на месец. За да достигне прага на горната средна класа, възрастен човек се нуждае от 2867 евро нетен доход, двойка без деца – от 4301 евро, а семейство с две деца под 14 години – общо 6021 евро.
За сравнение, в България в момента сумите са съответно 1108 евро, 1662 евро и 2326 евро. Това показва, че стойността на нужния разполагаем доход на средностатистическия европеец за „комфортен живот“ е около 2,6 пъти по-висока от българската.
Разликите между останалите държавите на континента са още по-значителни. За сам човек прагът достига 6491 евро месечно в Швейцария, докато в Северна Македония е едва 603 евро. В рамките на ЕС Люксембург е начело с 6256 евро, а Румъния е на другия край на скалата с 1023 евро.
В коя европейска страна младите притежават близо пет пъти по-голямо нетно богатство от средните годишни доходи за страната
Средното в еврозоната е 24 600 евро
Тези цифри обаче могат да бъдат подвеждащи, тъй като не отчитат различните ценови равнища при жилищата, храната и услугите, предупреждават експертите.
При корекция според паритета на покупателната способност (ППС) разликата се свива от 10,8 пъти между най-бедната (Албания) и най-богатата страна (Люксембург) в евро до 4,6 пъти в ППС единици. Така например в рамките на ЕС Унгария е с най-нисък праг при 1495 ППС, докато Люксембург е три пъти по-висок, а не шест пъти, колкото е разликата в евро.
Източник: iStock
„Едно и също относително положение в разпределението на доходите може да осигури много различен жизнен стандарт в различните страни. Да си на 150% от медианата в една страна не означава същата покупателна способност, каквато бихте имали другаде„, коментира пред Euronews проф. Коен Каминада от Лайденския университет.
Друг фактор, който статистиката на Евростат не отчита, са разходите за жилище, инвестициите, спестяванията и дълговете.
Така например домакинство със собствено жилище, спестявания и без значителни задължения може да е по-защитено при неочаквани разходи от друго с по-високи доходи, но с голяма ипотека и без финансов резерв.
Това показва, че достигането на 150% от медианния доход не гарантира финансова сигурност, както и доход под този праг невинаги означава, че човек не може да си позволи „комфортен“ живот. Така разликата от 2,6 пъти на пръв поглед може да изглежда в полза на българските граждани, но високи цени и голям процент на задлъжнели домакинства лесно може да обърне съотношението.
В някои квартали на София вече са нужни 39 години доход от наем, за да се изплати жилището
По-евтините квартали си заслужават повече за инвестиция, показва анализ
Discussion
No comments yet.