Колко дълго един бизнес може да поема поскъпването, преди да се наложи да повиши цените си? И какво се случва, когато дори това не е достатъчно, за да покрие разходите си? Месеци след въвеждането на еврото у нас въпросът за необоснованото поскъпване на стоки и услуги продължава да разделя потребители и търговци. Докато клиентите усещат поскъпването при почти всяка покупка, предприемачите се опитват да запазят конкурентоспособността си в условията на все по-високи разходи.

Примери от Стара Загора показват как този натиск се отразява на различни сектори – от салоните за красота до езиковите школи и книжарниците. Общото между тях е стремежът да запазят клиентите си, без да работят на загуба. Но когато разходите растат, се оказва все по-трудно увеличението на цените да остане извън уравнението.

Собствениците на центъра за красота ON Face and Body в Стара Загора Наталия Маркова и Олег Марков описват прехода към еврото като процес, който оставя сериозни последствия за бизнеса им. По думите им разходите са се увеличили осезаемо, като натискът идва както от поскъпването на консумативите, така и от скока в цените на електроенергията и останалите текущи плащания.

„За съжаление преходът към еврото се отрази много лошо на бизнеса, независимо дали става въпрос за малък или среден такъв, няма сектор, който да не е засегнат от промените. Реалността опроверга обещанията, че въвеждането на еврото няма да доведе до рязък скок в цените. Това, което се получи при нас, е че разходите станаха доста по-големи, заради драстичното поскъпване на консумативите и електроенергията през последните месеци“, обяснява съсобственикът в центъра за красота Олег Марков пред Money.bg.

В продължение на месеци собствениците се опитват да поемат увеличението сами, без да променят цените на услугите. Впоследствие обаче се налага да ги коригират, макар и сравнително малко. Причината е, че задържането на старите цени става все по-трудно на фона на по-високите разходи.

„Цените ги коригирахме съвсем малко и то съвсем наскоро, за да компенсираме ръста в цените на електроенергията, все пак работим с много апаратура. Увеличение на сметките за ток с до 70% обаче е абсурдно“, категорично заявява собственикът на салона Наталия Маркова пред Money.bg.

По думите й корекциите са направени внимателно, като са съобразени с общото поскъпване, което потребителите вече усещат и при други стоки и услуги. 

Натискът се отразява и на поведението на клиентите. Наталия Маркова забелязва, че част от клиентите са започнали да увеличават интервалите между процедурите, за да ограничат разходите си. Собствениците отчитат известен отлив, макар и да не го определят като драстичен. Това поставя бизнеса в деликатна ситуация – от една страна, да задържи цените, за да запази клиентите си, а от друга, да компенсира нарастващите разходи и да избегне работата на загуба.

Заради несигурността около преминаването към еврото собствениците на центъра за красота са решили да направят част от планираните инвестиции още преди въвеждането на новата валута, тъй като са се опасявали, че въвеждането й може да бъде съпроводено от рязко и необосновано поскъпване в различни сектори.

Езиковите школи също усещат натиска на растящите разходи

Подобна е ситуацията и в сферата на образователните услуги. Мартина Стайнова, управител на езикова школа „Поли Пан“ в Стара Загора, посочва пред Money.bg, че въвеждането на еврото и последвалите промени са довели до увеличение на цените на курсовете с около 30%.

Зад тази корекция стоят по-високите разходи за електроенергия, наем, консумативи и поддържане на дейността. За малкия бизнес подобни плащания са неизбежни и трябва да бъдат покривани независимо от броя на записаните курсисти.

„Всичко поскъпна рязко след приемането на еврото. Отделно от това се увеличиха минималната работна заплата и осигурителните вноски, което също натовари бюджета ни. Тези промени не зависеха от нас и ни поставиха в ситуация, в която се наложи да увеличим цените на курсовете с около 30%. А ако не бяхме предприели тази стъпка, просто трябваше да затворим“, категорична е Мартина Стайнова.

Когато разходите се увеличават, собствениците имат ограничени възможности за реакция. Могат да повишат цените, да се опитат да ограничат други разходи или да поемат част от поскъпването за своя сметка, с риск това да свие печалбата им или дори да ги принуди да работят на загуба. Нито една от тези възможности обаче не решава проблема трайно, ако поскъпването продължи.

При езиковата школа натискът се отразява и върху плановете за развитие. По думите на Мартина Стайнова тя е възнамерявала да обнови материалната база, като подмени столовете и чиновете, но заради увеличените разходи е отложила инвестицията. Вместо да насочи средства към подобряване на условията за обучение, школата се е наложило да заделя за текущата си издръжка.

Това е една от последиците от необоснованото поскъпване след влизането в еврозоната. Докато клиентите забелязват най-вече промяната в крайната цена, за бизнеса тя може да означава отложено разширяване, отказ от ново оборудване или замразяване на проект, който би подобрил услугата.

Учебниците, по които се обучават в школата, са поскъпнали с 80%

Допълнително затруднение за школата са учебните материали. Пред Money.bg Мартина Стайнова обяснява, че цената на използваните в школата учебници е нараснала от 50 на 90 евро само за няколко месеца, което е 80% ръст.

„Не ме питайте колко усилия ми костваше да обясня на родителите, че трябва да купуват толкова скъпи учебници, при положение че ние нямаме вина за това поскъпване. За допълнителни учебни материали сумата е сериозна и се наложи да търсим алтернативи – да принтираме част от тях или родителите да се организират и да купуват по един учебник, който децата да използват съвместно“, заявява Мартина Стайнова.

В старозагорска книжарница са се надявали въвеждането на новата валута да отпадне

В книжарница „Макси Микс“ в Стара Загора преминаването към новата валута също не минава без затруднения. Освен техническата и организационната подготовка, екипът се сблъсква с множество въпроси и неясноти, без винаги да получава конкретни отговори как да процедира.

„Истината е, че до последно се надявахме да отпадне, но уви…Започна се с голямото преетикетиране. Тъй като в книжарницата има хиляди дребни артикули, най-голямата тежест падна върху актуализацията на базата данни. Притеснявахме се, че може да сме сгрешили при закръглянето или пък, че е възможно да сме пропуснали даден артикул. Въпросите не спираха, но и нямаше кой да ни даде конкретни отговори. При нас имаме много клиенти с малки и големи бизнеси. Те също бяха объркани, притеснени и често не знаеха от къде да започнат. Освен физическият труд и отделеното време се наложи и сериозна инвестиция за актуализация на касовите апарати и софтуер. Те трябваше да бъдат коригирани, така че касовият бон да отпечатва общата стойност и в двете валути“, споделя управителят на книжарницата Тодор Павлов за Money.bg.

По думите му в първите месеци след промяната се е налагало да чакат ежедневно в банката, за да обменят наличните български банкноти. Управителят отбелязва, че често клиентите са използвали книжарницата като обменно бюро и са плащали дребни сметки с едри банкноти.

Въпреки допълнителните разходи във връзка с прехода към еврото, Тодор Павлов посочва, че са се опитвали да закръглят цените в полза на клиентите, като първия месец след влизането в еврозоната са предложили и допълнителна отстъпка при плащане с карта, която да улесни обслужването.

Къде свършва адаптацията и започва борбата за оцеляване?

Въвеждането на еврото изисква от бизнеса да се адаптира към новата валута и към промените в начина на работа. Но за малките предприемачи предизвикателството е по-широко от превалутирането на цените. То включва способността им да покриват текущите си разходи, да запазват клиентите си и да намират средства за по-нататъшно развитие.

Случаите от Стара Загора показват различните начини, по които бизнесът се опитва да се справи – от малки увеличения на цените до търсене на по-евтини алтернативи и отказ от инвестиции. Това са решения, които могат да помогнат в краткосрочен план, но не премахват натиска от постоянно растящите разходи.

Оказва се големият въпрос вече не е дали малкият бизнес се адаптира успешно към новата валута, а колко дълго ще успее да балансира на ръба на оцеляването.

Article source: https://money.bg/reports/malkiyat-biznes-na-raba-na-otselyavane-sled-evroto-ako-ne-byahme-vdignali-tsenite-na-uslugite-prosto-shtyahme-da-falirame.html