Финансовото министерство иска от данъчните промени за 2027 г. 1,4 млрд. евро – основно от данък върху свръхпечалбата, по-високи данъчни оценки на имотите и нови налози. Данъчният консултант и регистриран одитор Велин Филипов е категоричен: обещанието „без нови ставки“ не се спазва, данъкът върху свръхпечалбата ще накаже инвеститорите, а държавата посяга на изрядните платци, преди да е събрала дължимото от сивия сектор. Филипов беше гост на Петър Илиев в студиото на Money.bg.

Имаме откровено вдигане на данъци

Данъчният пакет за 2027 г. беше представен на 23 септември от заместник-министъра на финансите Людмила Петкова. Правителството поддържа, че не вдига данъчните ставки. Филипов не е съгласен: „Досега беше малко по-прикрито. Сега имаме откровено вдигане на проценти. Няма нищо прикрито.“

Прикритото увеличение идва през данъчните основи. Според указанията на финансовото министерство за бюджет 2027 максималният осигурителен доход се планира да стане 2400 евро, което оскъпява труда на по-високоплатените и на работодателите им. Данъчните оценки на имотите ще се вдигат поетапно – с 30% през 2027 г. и с по 35% през 2028 и 2029 г., или общо със 100%. „Данъкът има два компонента – основа и процент. По-страшното влияние винаги идва от основата“, казва Филипов. Проблемът според него е, че актуализацията се прави на едро за цялата страна.

Като пример за открито вдигане експертът посочва данъка върху личното ползване на фирмени активи, известен като данък „уикенд“. По думите му при въвеждането му НАП е обещавала над 100 млн. приход, а в най-добрите години са събрани около 16 млн. Сега ставката се предлага да бъде повече от удвоена, а в мотивите пише, че данъкът е „компрометиран“. „Това не е мотив, това е констатация“, отсича Филипов.

„Това не е свръхпечалба, а резултат от инвестиция“

Най-тежките критики на Филипов са към данъка върху свръхпечалбата. Според проекта той ще важи еднократно, само за 2027 г., за шест групи компании: банки, застрахователи и презастрахователи, телекоми, обменни бюра, фирми за бързи кредити и търговци с поне пет обекта за храни. За всяко дружество се изчислява средната му печалба за 2020-2025 г., увеличена с 20%. Печалбата над този праг през 2027 г. се облага с 33% – отгоре на стандартния корпоративен данък от 10%. Министерството очаква около 1,035 млрд. евро, като 90% от сумата трябва да се внесат авансово.

По думите на Петкова избраните сектори формират около 60% от свръхпечалбата в икономиката, а данъкът трябва да доведе до по-ниски цени. Идеята не е нова. Служебният кабинет предлагаше подобен 33% налог през 2023 г., а за бюджет 2025 Петкова, тогава служебен финансов министър, предложи данък за банките, който отпадна.

Филипов вижда концептуален проблем – формулата отчита само номиналната печалба. „Ако си имал 100 обекта и си инвестирал, за да станат 150, очевидно приходът и печалбата са други. Но това е следствие на твоите инвестиции, а този данък не го отчита“, обяснява той. Същото важи за банка с повече кредитополучатели или телеком с повече абонати. „Това не е свръхпечалба, това е целенасочен резултат от инвестиция. Не ни е дошло свише, за да вземем една трета.“

Така данъкът наказва разширяването и отнема ресурса за ново инвестиране, казва експертът. Той вижда и скрит подтекст: мярката е еднократна, а от нея ще се финансират и постоянни облекчения за семействата с деца. „Очевидно не можеш с еднократен приход да финансираш постоянни разходи на бюджета“, казва Филипов. Затова очаква данъкът да бъде удължен или кръгът на засегнатите да се разшири.

„Първо да съберем дължимото“

Вдигането на данъци е „най-лесната допирателна“, но и най-рискованата, предупреждава Филипов. „Бизнесът не е брашнен чувал, който можеш да тупаш“, казва той. Според него държавата първо трябва да събере всичко, което ѝ се полага. „Лично на мен ми е трудно да повярвам, че над половин милион българи работят на минимална заплата“, казва експертът.

Едва след това трябва да се прегледат разходите. По думите на Филипов преразпределението през бюджета е над 45% и трябва да падне под 40%. „Достигнахме Франция“, коментира той. Пътят според него е да се насърчава доброволното плащане със стимули и ограничения, а не с проверки „човек по човек“. „Учудвам се, че не вървим в тази посока, а се опитваме да изземваме допълнителни средства от легалния бизнес.“

От целия пакет финансовото министерство очаква 1,4 млрд. евро, от които близо 300 млн. евро ще покрият новите данъчни облекчения за семействата с деца. Филипов се съмнява, че тези „бомбастични цифри“ ще бъдат постигнати.

„Бизнесът е като водата. Като му сложиш камък отпред, той ще го заобиколи. И има и финансовия, и интелектуалния потенциал да го направи“, казва той. Затова единственият устойчив път според него е държавата да убеди данъкоплатците, че плащането е правилното решение, а не да вдига тежестта за онези, които вече плащат.

Article source: https://money.bg/finance/biznesat-ne-e-brashnen-chuval-koyto-mozhesh-da-tupash-za-poveche-danatsi.html