Преминаването през стратегическия Ормузки пролив се превърна в една от най-опасните, но и най-доходоносни професии в света. За да поддържат жизненоважния износ на суров петрол от Персийския залив, собствениците на танкери са принудени да плащат безпрецедентни суми за военен риск.

Заплатите на танкерните капитани достигат главозамайващите 100 000 долара на месец, допълнени с бонуси от по 50 000 долара за всеки отделен курс през пролива, пише FT.

При стандартно възнаграждение от около 15 000 долара на месец това представлява скок от близо шест до седем пъти в базовото заплащане. Така капитан, осъществил четири транзита за месец, може да заработи до 300 000 долара.

Обикновените моряци, чиито базови възнаграждения обичайно започват от едва 1500 долара месечно, в момента получават между 4 и 6 пъти повече (до 9000 долара). Отделни агенции за набиране на персонал в Китай предлагат еднократни бонуси от до 25 000 долара за двупосочен курс на екипажи от Филипините и Индия.

Под прикритието на нощта

Тези финансови стимули възстановиха септемврийския експорт на суров петрол до предвоенни равнища, но промениха драстично цялата логистика. Преди военната кампания на САЩ и Израел срещу Иран, започнала на 28 февруари, танкерите спокойно товареха в залива и поемаха директно към крайните си дестинации.

Днес практиката е заменена от високоефективна, но скъпа схема на „совалките“.

Супертанкери с вместимост над 2 млн. барела навлизат в пролива с изключени транспондери и навигационни светлини, товарят за около четири дни под прикритието на американските военноморски сили и прехвърлят суровината на други кораби в Оманския залив.

Рискът обаче надува разходите до крайност. Дневният наем на танкер за Ормуз скочи от обичайните 20 000 – 50 000 долара до внушителните 1,3 млн. долара на ден, а застраховката срещу военни рискове за един супертанкер може да достигне 20 млн. долара.

„Системата е изключително неефективна. Танкерите просто не достигат“, предупреждава изпълнителният директор на най-големия независим търговец на петрол Vitol Ръсел Харди.

Математика на смъртоносния риск

Въпросът дали тези суми си струват има сурова математическа и етична страна. Данните на Международната морска организация (IMO) към ООН показват, че от 28 февруари насам са поразени поне 93 плавателни съда, а 24 моряци са загубили живота си.

През последните седмици иранските атаки зачестиха рязко, като морски компании за сигурност отчитат поне 14 нападения за по-малко от месец.

Оценките на корабоплавателния бранш сочат, че приблизително едно на всеки 20 преминавания (около 5% шанс) завършва с удар по плавателния съд. Докато единичният транзит изглежда приемлив риск, практиката на многократни совалки бързо акумулира опасността.

При три курса кумулативната вероятност за попадение надхвърля 14%, при десет курса достига 40%, а при двадесет совалки шансът корабът да попадне под обстрел скача до плашещите 64%.

Право на избор или прикрит натиск

Ако за капитаните щедрото заплащане представлява рационална премия за пряката им отговорност да управляват екипажа, навигацията и щетите по време на ракетна атака, то за редовите моряци балансът е много по-неравностоен.

Редовият състав носи същия пряк физически риск от раняване или смърт, но няма никакъв глас при определянето на курса, скоростта или мерките за защита.

Най-тревожният аспект остава доброволният характер на решенията. Според синдикалисти редица собственици заплашват моряците със санкции, ако откажат опасния рейс – включително незабавна замяна и приспадане на разходите за прибиране в родината от заплатата им.

Без гарантирано право на отказ, прозрачно застрахователно покритие за трайна инвалидност и лимит върху броя на последователните опасни ротации, дори рекордните възнаграждения започват да изглеждат по-скоро като принуда в зона на военни действия, отколкото като справедлива сделка.

Article source: https://money.bg/economics/kolko-plashtat-na-kapitani-i-moryatsi-za-preminavane-prez-ormuz-i-struva-li-si.html