Бързият кредит от няколкостотин евро помага, когато пералнята се развали, трябват пари за лекарства или сметката за тока дойде по-голяма от очакваното. Колко ще струва точно заемът много хора не разбират, защото в текущата уредба показател е сложната формула на ГПР, която не е правилен ориентир за краткосрочните заеми на ниска стойност. Новият Закон за потребителския кредит, който депутатите приеха на първо четене на 23 септември, трябва да промени това.

Така например при малките заеми той предвижда въвеждането на горна граница за всички разходи по кредита, включително лихви, такси и комисиони, така че клиентът да знае още при подписването колко евро най-много ще върне. Така, реалният показател, а именно погасителната вноска, която преценява клиентът при сравняване на различни оферти, ще бъде верният и лесно достъпен ориентир.

Промяната засяга кредитите до три минимални работни заплати или до 1860,60 евро към момента, като при тях общите разходи по заема не могат да надхвърлят определен процент от взетата сума. В тези разходи влизат лихвата, таксите, комисионите и всичко, начислено при забава, а таванът зависи от срока. При заем до един месец той е 20%, при срок от един до три месеца е 30%, а при по-дълъг срок разходите не могат да надминат размера на самия заем.

Ако вземете 300 евро за 30 дни, ще върнете най-много 360 евро, а тази сметка всеки ще може да направи сам, преди да сложи подпис под договора. За по-големите кредити остава сегашното правило, според което годишният процент на разходите (ГПР) не може да надвишава повече от 5 пъти законната лихва.

Защо ГПР се оказа недостатъчен

ГПР помага да сравните две оферти, но не ви казва реално колко евро ще платите, а при кратките заеми процентът изглежда направо стряскащо. Ако вземете 100 евро и след 30 дни върнете 120, ГПР е около 792%, което съвсем не означава, че дължите 792 евро, а само 120.

Това поражда два проблема- легалните компании нямат икономически интерес от сегмента на най-малките заеми и това тласка потребителите, имащи нужда от такова финансиране към лихварите, които боравят с мутренски похвати при събирането на често незнайно колко оскъпяване. Този феномен се забелязва все по-осезаемо, тъй като „будките“ с тъмни стъкла и съмнителни здрави момчета изникват всеки ден пред очите на всички ни.

Източник: envato

Оскъпява ли таванът кредитите?

Критиците на законопроекта казват, че 100% оскъпяване при кредит над три месеца са повече, отколкото позволява сегашният таван на ГПР. Сравнението обаче е между неработещия закон, както е написан, и пазарът, както може да работи в действителност от легалните компании , за да се покрият всички разходи и да остане някаква печалба за бизнеса.

Новият таван обхваща всички разходи и се проверява с едно умножение, така че ако от вас искат повече от 20, 30 или 100% според срока, значи нещо не е наред. Освен това сумата за връщане се знае още в деня на подписа, без да изисква проверка със сложна финансова грамотност.

Удар по сивия сектор

В промените на новите правила за финансови институции се обсъжда и увеличаване на изискването за капитал, който в момента е около 500 хил. евро, което към днешните инфлационни реалности е крайно недостатъчен, за да гарантира опериране на пазара от играчи, имащи нужната кадрова и финансова обезпеченост. По данни на БНБ към момента има вписани над 200 дружества, специализирали в кредитиране. Към които ако добавим и бумът на нелегалните участници, картината става притеснителна. Безспорно е, че входът към тази дейност трябва да стане по-строг.

В същото време, уреждането на финансовите параметри към действащите и сега реално оскъпявания, новата уредба ще позволи сегментът от потребители изтласкани към лихварите, да имат достъп до финансиране от легалните компании.

Законопроектът забранява и непоисканите кредити, както и едностранното увеличаване на кредитните лимити, а КЗП ще води регистри на кредиторите и на кредитните посредници. За второто четене парламентарната група на „Прогресивна България“ предлага още забрана на франчайз модела и на нощните кредити, ограничения в рекламата и по-строга регистрация на посредниците, като според вносителите целта е да се сложи край на „съществуващи порочни практики“ в синхрон с новата директива за потребителските кредити.

Подобен модел действа във Великобритания от 2015 г., където при скъпите краткосрочни кредити общите разходи не могат да са повече от взетата сума, така че при заем от 100 паунда се плащат най-много още 100 паунда. Когато е определял границите, британският регулатор FCA е взел предвид и риска прекалено строгият таван да прати хората при нелегални кредитори.

Рискът: да отидем по-далеч от европейските правила

Директивата задава рамка, която трябва да бъде въведена. Съществува обаче реален риск националните правила да надхвърлят европейските изисквания. Подобна свръхрегулация ще свие легалния сектор, а прекият ефект ще бъде повече „будки“ на лихвари. Търсенето ще остане и ще захрани именно сивия сектор, срещу който е насочена реформата.

Затова на финалната права на приемането на новия закон е важно да си припомним, че добрата регулация не се измерва с броя на забраните, а с това дали хората имат достъп до законно, прозрачно и безопасно кредитиране.

Article source: https://money.bg/personal-finance/teglite-300-evro-barz-kredit-eto-kak-shte-razberete-kolko-vrashtate-spored-noviya-zakon.html