Софтуерните решения за приемане на плащания (известни още като SoftPoS, Tap-to-Pay и Tap-to-Phone) отчитат сериозен ръст в България, като дават на бизнеса и на клиентите изключително важна гъвкавост.
Данните на Банка ДСК показват, че само за година терминалите от този тип са се увеличили с близо 280%, а обемът на трансакциите е нараснал над четири пъти.
За какво става въпрос?
На най-базово равнище ПОС терминалът вече близо 50 години служи за сигурна идентификация на платежния инструмент на клиента, изпращане на заявка за авторизация към обслужващата банка и финализиране на трансакцията.
Ъпгрейди не липсват – като например масовото навлизане на картите с чип и PIN кодове в началото на новия век и преминаването към мобилна свързаност. Основната идея обаче се запазва, а все по-ясно става и че тя не е нужно да се реализира на отделно устройство.
От перфоратора и кондуктора до банковата карта: Все повече градове у нас въвеждат електронни плащания в транспорта
„Тапване“ е думата, която промени навиците на придвижване
Смартфоните, които междувременно са се развили като хардуерна категория, бързо са припознати като подходяща среда за еволюция на платежните технологии. Така стигаме до съвременния софтуерен ПОС терминал. Това е приложение, работещо на устройство на търговеца, което използва NFC технологията за приемане на безконтактни плащания от клиентите.
Не е компромис
Липсата на отделен физически терминал не означава задължително по-лошо потребителско изживяване и загуба на функционалности – даже напротив.
„От гледна точка на възможностите разликите между хардуерните и софтуерните решения постепенно намаляват. И двата типа решения могат да бъдат интегрирани с касов софтуер, системи за управление на продажбите, фискални устройства и други бизнес приложения“, категорични са от най-голямата българска банка по активи.
В същото време безспорно предимство е ниската бариера за навлизане – нужни са само съвместимо мобилно устройство с NFC, интернет свързаност и договор с доставчик на услугата. В много случаи две от трите неща – смартфон/таблет и мрежа, така или иначе са налични, защото търговецът ги използва за друга част от своята дейност.
Близо 70% от новите клиенти на Банка ДСК започват отношенията си с банката изцяло дигитално
Рекордът за най-много нови потребители в рамките на един ден достига близо 20 хил. души
„Промяната всъщност е именно в това да започнем да разграничаваме функцията от конкретното устройство. ПОС терминалът по същество е средство за приемане на картови плащания, а днес тази функция вече не е задължително свързана със специализиран хардуер“, посочи пред Money.bg Рая Иванова, мениджър Бизнес развитие в дирекция „Сигурни решения за разплащане“ в Банка ДСК.
Друга тенденция е към обединяване на различни функции в едно устройство – касов софтуер, фискална функционалност и приемане на картови плащания.
Интересът расте лавинообразно
Данните на банката показват, че към септември 2026 г. броят на софтуерните ПОС терминали нараства с 277% спрямо септември 2025 г. За същия период броят на трансакциите се увеличава с 524%, а обемът на плащанията с 333%.
Даже и да приемем, че това е млада технология и стартира от по-ниска база, резултатите са внушителни. За бързото навлизане на софтуерния ПОС помага и фактът, че България вече е пазар с много високо използване на безконтактни плащания.
Според експертите от банката цифрите ясно показват интереса на бизнеса към софтуерния ПОС и бързото разширяване на неговото приложение, но също така стават видими и други важни тенденции – бързият ръст на трансакциите спрямо броя на терминали и оборотите свидетелстват за по-масово използване от клиентите, включително за по-малки суми.
За всичко това спомага и широкото разпространение на безконтактните плащания у нас: „Когато клиентите вече са свикнали да плащат чрез едно доближаване на карта или телефон, за тях няма съществено значение дали отсреща стои традиционен терминал или мобилно устройство, изпълняващо същата функция“.
Най-широко приложение на своето SoftPoS решение от банката виждат в ресторантьорството, включително заведения за бързо хранене, ресторанти и барове. Приемането на плащания със смартфон е популярно и в квартални и денонощни магазини, а също и в магазини за мебели и обзавеждане, където мобилността е от значение при обслужването на клиенти на място или при доставки.
Моментни мобилни услуги и ипотека за под 5 дни – Банка ДСК променя банкирането тук и сега
Потребителите искат бързи функционалности за ежедневието, достъпни директно от телефона в джоба им
Сред другите сфери, в които софтуерният ПОС се използва, са центровете за красота, фризьорските и бръснарските салони и даже застрахователите, които също могат да приемат плащания далеч от офиса.
Не заместване, а допълване
Въпреки всички тези данни, от финансовата институция са категорични – хардуерните ПОС терминали също имат бъдеще: „При бизнеси с голям и постоянен поток от клиенти, фиксирана каса и необходимост от интеграция с касова или търговска система специализираният ПОС терминал продължава да бъде отлично решение. Той е създаден именно за такава среда и остава естественият избор за големи магазини, вериги и обекти с интензивен клиентски поток“.
Затова и според експертите на банката бъдещето е в „съжителството“ на двата модела. Дават пример с магазин за мебели – в шоурума може да има стандартен терминал, а при доставки да се използва софтуерен.
Водещо е да се стигне до клиента там, където се намира. Анализаторите виждат голям потенциал. Според Fortune Business Insights глобалният пазар на SoftPoS решения ще е за над половин милиард долара през 2026-а, а през 2034-а ще достигне почти $1,7 млрд. при среден годишен темп на растеж от цели 16,3%.
В България плащането с карта се нуждаеше от доста време, за да придобие по-масов характер. Мобилните безконтактни трансакции след това обаче значително по-бързо се наложиха на пазара. По всичко изглежда и че плащането „от смартфон към смартфон“ вече не е изненадващо, а вече се превръща в стандартна практика в много сфери.
Article source: https://money.bg/business/bez-fizicheski-terminal-biznesat-vse-po-chesto-priema-plashtaniya-prez-smartfon.html


Discussion
No comments yet.