Нетният износ на електроенергия от България е нараснал с 62% от началото на 2026 г. до началото на октомври, достигайки 3,5 TWh спрямо 2,16 TWh за същия период на миналата година. Основен принос за ръста имат възобновяемите енергийни източници (ВЕИ) и системите за съхранение на енергия, съобщава Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ).

По данни на ЕСО производството на ток в страната се е увеличило с 12,24% на годишна база, а потреблението е нараснало с 8,45%. Производството от ВЕИ достига 11,5 TWh, или с близо 34% повече спрямо година по-рано. Така възобновяемите източници осигуряват близо 80% от ръста на електропроизводството.

Батериите също бележат сериозен скок. До 4 октомври те са подали към електроенергийната система 1720 GWh спрямо 190 GWh за същия период на 2025 г. Това е увеличение повече от девет пъти. Системите позволяват евтината енергия, произведена през деня, да се използва в часовете с по-високо потребление и цени.

Показателен пример е 8 октомври, когато шести блок на АЕЦ „Козлодуй“ е в планов ремонт, а пети работи с ограничена мощност заради ниското ниво на Дунав. В ранния следобед фотоволтаичните централи произвеждат близо 4300 MW при потребление в страната от около 4100 MW. Междувременно батериите се зареждат с над 4000 MW.

„Докато съседни пазари страдат от високи цени и недостиг на ток заради ограничаването на атомните им централи и високите цени на природния газ, България произвежда и съхранява все повече собствена електроенергия. Това означава по-конкурентни цени за домакинствата и бизнеса, по-голяма енергийна сигурност и по-силни позиции на регионалния енергиен пазар„, коментира председателят на АПСТЕ Никола Газдов.

Вятърната енергия остава проблем

Въпреки ръста на слънчевата енергия и батериите България остава зависима от сезонните колебания в производството. През зимата фотоволтаиците произвеждат по-малко електроенергия, а потреблението расте. Според АПСТЕ решението е ускорено изграждане на вятърни мощности, които могат да допълват слънчевото производство през студените месеци.

От 2020 г. насам фотоволтаичните мощности в страната са нараснали с около 600% и вече са близо 7 GW. Мощността на батериите наближава 6 GW, а капацитетът им за съхранение достига 17 GWh. По оценки на асоциацията инвестициите във фотоволтаици, батерии и свързана инфраструктура след 2020 г. възлизат на около 7 млрд. евро.

При вятърната енергия България разполага със 716 MW инсталирани мощности, без нов голям вятърен парк от 2013 г. насам. За сравнение, Румъния има над 3,5 GW, а Гърция над 6 GW.

„Слънцето и батериите увеличиха значително енергийната сигурност на България в условията на една от най-тежките енергийни кризи. Това е много важно, но не е достатъчно. Трябва да затвърдим този успех с привличане на инвестиции и във вятърни централи. Така ще имаме повече евтина местна електроенергия не само през лятото, но и през зимата. За целта не са нужни нови субсидии, а ясни правила и реално облекчаване на процедурите за изграждане на нови мощности„, заявява Газдов.

Според АПСТЕ България може да привлече над €4 милиарда частни инвестиции във вятърни централи и системи за съхранение до 2030 г. За целта асоциацията настоява за предвидими правила и премахване на ненужните административни ограничения, включително за проекти извън зоните за ускорено развитие на ВЕИ.

Article source: https://money.bg/investments/slantse-i-baterii-no-bez-vyatar-balgariya-uvelichi-drastichno-netniya-iznos-na-tok.html