Геополитическото напрежение по основните морски маршрути вече не е само проблем на корабните компании. По-дългите преходи, по-скъпото гориво, по-високите застраховки и разходите за въглеродни емисии постепенно се пренасят по цялата верига и в крайна сметка стигат до цената, която плаща потребителят.

Това коментира в студиото на Money.bg капитан далечно плаване Христо Папукчиев, който има дългогодишен опит в международното корабоплаване и морската сигурност. По думите на експерта именно в морския транспорт най-ясно се вижда как глобалната геополитика започва да има конкретна икономическа цена. Когато един маршрут стане рисков заради война, санкции или атаки срещу кораби, товарът не изчезва, а трябва да бъде пренасочен. Това означава по-дълъг преход, повече гориво, повече време на море и по-високи разходи по почти всеки елемент от рейса.

Един от най-видимите примери е заобикалянето на рисковите райони през нос Добра надежда вместо използването на по-кратките маршрути през Суецкия канал. Удължаването на пътя води до допълнителни зареждания, по-голямо натоварване на корабните системи и повече разходи за поддръжка и резервни части. При това всяко забавяне се наслагва върху следващото, защото корабът трябва да пристигне навреме както за разтоварване, така и за зареждане и обслужване.

„Нещата толкова се объркаха сега, но твърде малко се говори“, коментира Папукчиев.

Морският транспорт движи три четвърти от търговията на ЕС

Значението на тези проблеми е особено голямо за Европа. В разговора беше посочено, че през 2024 г. морският транспорт е осигурявал около 75,6% от вноса и 73,7% от износа на Европейския съюз по тегло. Това означава, че всеки сериозен проблем по морските маршрути много бързо се пренася към производството и търговията. Когато суровини, компоненти, петрол, газ или метали пристигат по-късно, складовите и финансовите разходи се увеличават. В определени случаи се забавя и самото производство. По-високата цена на транспорта след това постепенно се включва в себестойността на продукта.

Така морският риск се превръща в икономически риск. Този механизъм не засяга само енергийните суровини. Петролът и неговите производни влизат в производството на пластмаси, торове, автомобилни компоненти, машини, лекарства и огромен брой други продукти. Затова сътресенията в Персийския залив, Червено море или други ключови зони имат далеч по-широк ефект от движението на цената на суровия петрол.

От $880 до $1250 за тон корабно гориво

Един от най-сериозните преки разходи за корабните компании остава горивото. Според бившия моряк допреди няколко месеца тон корабно гориво е струвал около 800-900 долара, докато към момента на разговора цената в Сингапур достига приблизително 1250-1280 долара за тон.

При големите контейнеровози сметката нараства много бързо. По думите му кораб с дневен разход от 100-120 тона може да натрупа сериозно увеличение на разходите само от движението на цената на горивото.

Въпросът кой плаща тази разлика има кратък отговор. „Крайният потребител“, заяви той.

Транспортът е само една част от крайната цена, но когато към него се добавят по-дълги маршрути, по-скъпи застраховки, забавяния и допълнителни оперативни разходи, ефектът започва да се вижда по цялата верига.

Още $1,5 млн. за емисионни квоти

Към геополитическия риск се добавят и новите екологични изисквания за корабоплаването в Европейския съюз. По-дългите маршрути означават не само повече изгорено гориво, но и по-високи въглеродни емисии, а оттам и по-големи разходи за съответните квоти. Папукчиев дава конкретен пример. По негова изчислена на ръка сметка за един преход от Китай допълнителният разход за емисионни квоти може да достигне около 1,5 млн. долара при цена от приблизително 95-100 долара.

Това е разход, който се добавя върху горивото, екипажа, застраховките, пристанищните такси и останалите елементи на рейса. В същото време по-дългият преход заради избягването на рискови зони увеличава и самите емисии. Така корабният оператор плаща едновременно за повече гориво и за повече въглеродни квоти.

Именно тук според специалиста по морска сигурност се появява един от големите парадокси на сегашната ситуация. Европейската политика цели намаляване на емисиите, но военните конфликти и пренасочването на трафика принуждават корабите да плават по-дълго, което от своя страна води до повече разход на гориво и по-високи емисии.

Пиратството също остава реален риск

Военните конфликти далеч не са единствената заплаха пред корабоплаването. Пиратството продължава да бъде ежедневен проблем в редица райони, макар темата рядко да стига до широката публика. Морският експерт посочи, че около подходите към Сингапур има опити за качване на кораби почти през ден, като някои от тях са успешни. Според него обществото почти не разбира колко често се случват подобни инциденти.

Всеки подобен пробив в сигурността обаче има и финансова цена. След инцидент могат да последват проверки, промени в застрахователните условия и допълнителни разходи за корабособственика. Към пиратството вече се добавя и рискът от ракети, дронове и други атаки в близост до активни военни конфликти. Така нормалният оперативен риск на морския транспорт се натрупва с военния.

Вижте целия разговор във видеото!

Article source: https://money.bg/economics/voyni-skapo-gorivo-i-kvoti-zashto-dostavkite-po-more-poskapvat.html