Studenac – най-голямата хърватска търговска верига по брой магазини, поиска откриване на производство по стабилизация (т.нар предбанкрутна процедура), след като не успя да договори удължаване на кредитите си. По данни на Fina сметката на компанията е блокирана по данни, но обектите ѝ продължават да работят.
Чрез процедурата Studenac иска да създаде рамка за преструктуриране на финансите си и за споразумение с банки, доставчици и други кредитори. В противен случай има риск компанията да бъде разпродадена на части. Тя има над 7000 служители и над 1400 магазина в цялата страна, включително в малки населени места.
3 години с еврото: Почти 40% от хората над 65 години в Хърватия са изложени на риск от бедност
Над 654 000 пенсионери в страната получават пенсия под €600
Нейните възход и падение се дължат в голяма степен на едно и също нещо – бизнес моделът, изграден около „насищане“ с разположени близо един до друг обекти.
Малки магазини и голям мащаб
Studenac не е верига от класически супермаркети. Типичният обект е между 60 и 180 кв. м (средно около 111 кв. м), с 2000 до 4000 артикула, и е разчетен за ежедневно пазаруване. Магазините са в жилищни квартали, малки градове и туристически зони, където търсенето скача през лятото.
Този бизнес модел не е напълно непознат и у нас.
Слоганът на марката е „I sitno i bitno“ („И малко, и важно“). Логистиката е централизирана, а собствените марки и мобилното приложение допълват модела.
В коя европейска страна младите притежават близо пет пъти по-голямо нетно богатство от средните годишни доходи за страната
Средното в еврозоната е 24 600 евро
От 2018 г. веригата е собственост на полския фонд за частен капитал Enterprise Investors чрез Polish Enterprise Fund VIII. Оттогава броят на магазините ѝ расте от около 384 до над 1 400, чрез поглъщане на по-малки регионални вериги и чрез отваряне на собствени обекти.
През 2024 г. Studenac влезе и в Словения.
Растеж на кредит
Разширяването е финансирано най-вече с дългове. В края на 2025 г. банковите задължения на компанията са около 288,9 млн. евро, а другите заемни задължения – 160,5 млн. евро. Общо това е близо 450 млн. евро.
Одиторите отбелязват, че през 2025 г. Studenac е допуснала нарушения на финансовите правила и предупреждават за „значителна несигурност“ относно способността ѝ да продължи дейността си.
Оборотът расте, печалбата – не
Приходите за 2025 г. достигат 854,4 млн. евро, с ръст от около 12,7% на годишна база. Показателите за рентабилност обаче тръгват в обратна посока:
- EBITDA пада от 65,8 млн. на 51,8 млн. евро;
- EBIT от печалба от 22,5 млн. евро става загуба от 5,4 млн. евро;
- нетната загуба е 30,6 млн. евро, при под 1 млн. евро година по-рано.
Разходите за амортизации растат с над 30% заради новите магазини и интеграцията на придобитите вериги. Разходите за персонал скачат с 19,6% и изпреварват приходите. Веригата отчита и значителни загуби от материални запаси.
Всеки нов обект добавя фиксирани разходи и сложност, без да носи достатъчно печалба за обслужване на дълга, с който е открит.
Натиск от доставчици и пропуснат IPO шанс
Когато паричният поток се свива, Studenac започва да бави плащанията към доставчиците. Задълженията към тях достигат около 172 млн. евро, като сред кредиторите са Fortenova, Podravka и Atlantic.
Хърватски медии съобщават за нарастващи просрочия и за затворени магазини.
Щом доставчици и банки затягат условията, компанията губи гъвкавостта, от която зависи такава мрежа.
Studenac планираше двойно IPO в Загреб и Варшава, за да рефинансира дълга и да укрепи баланса си. Листването през 2024 г. не се състоя.
Пътища за €20 милиарда или избори на хоризонта: Какво стои зад мащабния план за Централна Европа?
Два маршрута са във фокус, но засега само на думи
Веригата продължи да разширява мрежата си без допълнителния капитал, който борсата можеше да донесе.
Какво следва
Икономическият анализатор Дамир Новотни обяснява пред агенция Hina кризата с неуспешна стратегия за експанзия и недостатъчна рентабилност.
И други анализатори смятат, че собствениците са подценили хърватския пазар: малко население, силна конкуренция от дискаунтъри и големи вериги и висока цена на поддържането на гъста мрежа от малки обекти.
Новотни очертава три възможни изхода: споразумение с кредиторите за намаляване на дълга, значителна капиталова инжекция от сегашния собственик или стратегически инвеститор, който да рекапитализира компанията.
Според него преструктуриране може да означава и по-малко служители, повече автоматизация и по-малко магазини. Тепърва ще видим какво ще остане от най-голямата хърватска верига.
Article source: https://money.bg/business/kakvo-ubi-nay-golyamata-veriga-supermarketi-v-harvatiya.html
Discussion
No comments yet.