Малко повече от месец след като Сърбия започна да търси стратегически партньори за изграждането на помпено-акумулиращата водноелектрическа централа „Железни врата 3″ (Djerdap 3), Румъния направи първата официална стъпка към проекта. В Букурещ двете държави подписаха меморандум за разбирателство, който създава рамка за обмен на информация, но не представлява окончателно решение за строителството.

Процедурата по избор на партньори започна, след като влезе в сила енергийното споразумение между Сърбия и САЩ. Американският строителен гигант Bechtel участва в проекта още от 2021 г., когато изготви предварителното проучване за осъществимост.

Защо Румъния?

Макар бъдещата ПАВЕЦ да е планирана изцяло на сръбска територия, проектът засяга пряко и Румъния. Евентуалната му реализация може да повлияе върху работата на съществуващите хидровъзли „Железни врата 1″ и „Железни врата 2″, които двете държави експлоатират съвместно на Дунав. Именно затова проектът е предмет на преговори между Белград и Букурещ още от края на 70-те години.

По настояване на румънската страна в меморандума е записано, че евентуалното развитие на „Железни врата 3″ трябва да отчита интересите и на двете държави.

Сред основните условия е новата централа да не намалява производството на ВЕЦ „Железни врата 1″ и „Железни врата 2″. Също така се предполага съоръжението да не възпрепятства изпълнението на европейския проект FAST DANUBE II, който Румъния и България реализират за подобряване на корабоплаването по Дунав. Новата ПАВЕЦ би трябвало да не създава и рискове за корабоплаването и крайречните участъци по реката в Румъния и България.

Меморандумът предвижда още двете страни да определят контактни точки между министерства, институции и компании, които да координират обмена на информация и техническата работа по проекта.

Значение на проекта

Според актуалния Интегриран национален енергиен и климатичен план на Сърбия „Железни врата 3″ е планирана с инсталирана мощност 1800 MW и ориентировъчна стойност около €2,6 милиарда, като завършването й е предвидено за 2038 г. В по-ранни варианти на проекта се разглеждаше и конфигурация с мощност до 2400 MW.

Както Money.bg вече писа, според наличните анализи проектът в сегашния си вид може да намали производството на електроенергия от съществуващите хидроцентрали „Железни врата 1 и 2″ с между 10 и 15%.

Централата е замислена като помпено-акумулиращо съоръжение, което ще съхранява електроенергия чрез изпомпване на вода към по-високо разположен резервоар и ще я връща обратно през турбините при повишено потребление. Подобни мощности се смятат за ключови за балансирането на електроенергийните системи при нарастващия дял на ВЕИ.

Сръбският министър на минното дело и енергетиката Дубравка Джедович Ханданович заяви, че проектът може да се превърне в най-голямото съоръжение за съхранение на електроенергия в тази част на Европа. По думите й той има потенциала да подпомогне интегрирането на повече възобновяема енергия в регионалната електроенергийна система.

Въпреки подписания меморандум строителството все още не е гарантирано. Предстоят допълнителни технически, екологични и хидроложки оценки, които ще определят дали „Железни врата 3″ може да бъде реализирана без съществено отражение върху производството на електроенергия, корабоплаването по Дунав и интересите на държавите по течението на реката.

Article source: https://money.bg/investments/sled-50-godini-rumaniya-s-usloviya-po-proekta-zhelezni-vrata-3-za-eur2-6-miliarda-koito-zasyagat-i-balgariya.html