Европа разполага с технологиите и инфраструктурата, за да извършва плащания без посредничеството на американските гиганти Visa и Mastercard. Въпреки това зависимостта от тях остава сериозна, а залогът не са само банковите такси, но и контролът върху финансовите данни на европейците.

За това говори Галя Димитрова, основател на българската финтех компания IRIS Solutions, в интервю за Money.bg. „Европа не успя да наложи единна система за картови плащания като Visa и Mastercard“, посочи тя. Причината според нея не е липсата на технологии или експертиза, а раздробеността на европейските пазари и разнопосочните интереси на участниците в платежния сектор.

Сега обаче Старият континент има втори шанс. Развитието на незабавните преводи и отвореното банкиране позволява плащанията да се извършват директно между банковите сметки, без непременно да преминават през картовата инфраструктура. „Релсите в Европа и инфраструктурата ни да движим парите си автономно и самостоятелно вече ги има изградени“, заяви Димитрова.

Тя посочи единната зона за плащания в евро SEPA, инфраструктурата TARGET и отвореното банкиране като основни елементи на тази система. Следващата стъпка е свързването на националните платежни решения, така че например испански гражданин да може да плати в Германия директно от банковата си сметка.

„От нас зависи да качим плащанията на тези релси“, обобщи тя. Според Димитрова целта не е Европа да стане напълно независима от Visa и Mastercard, а да постигне платежна автономност – да разполага със собствена инфраструктура, която може да управлява самостоятелно.

А какво се случва с парите на българите?

Зависимостта от чуждестранни платежни услуги има и българско измерение. Все повече потребители използват необанки, като част от тях разполагат с IBAN-и, издадени в други европейски държави. Защо обаче това продължава да е така у нас, след като в Румъния и Гърция съответните услуги вече предлагат местни IBAN-и?

„Това не е толкова голям проблем, защото на пръв поглед не се събират никакви такси. Проблемът е, че целият този паричен поток не остава в страната“, коментира Димитрова.

Според нея популярността на необанките е напълно обяснима – те предлагат бързи, лесни и безплатни услуги. Затова и традиционните банки трябва да подобрят дигиталното си обслужване, ако искат да бъдат конкурентоспособни.

Гръцкият пример, който България може да последва

Гърция вече използва дигиталните плащания и като инструмент за ограничаване на сивата икономика. Димитрова разказа как местните власти са насърчили бизнеса да приема повече безкасови разплащания чрез данъчни стимули. Масовото използване на банкови карти обаче е довело и до допълнителни разходи за търговците.

„Плащанията с карти не са за всички търговци еднакво бързи и еднакво евтини“, отбеляза тя. Затова южната ни съседка развива собствената си система IRIS, която позволява плащания директно от банкови сметки и дава на бизнеса алтернатива на картовите операции.

Димитрова смята, че подобен подход е приложим и у нас, но за целта са необходими промени в начина, по който държавата третира дигиталните плащания. Според нея нормативната уредба трябва да позволява по-широко използване на различни платежни решения, включително при плащане на данъци и административни услуги.

„Дигитално плащане не е само картово плащане“, подчерта тя.

Гледайте целия разговор във видеото!

Article source: https://money.bg/finance/evropa-ima-alternativa-na-visa-i-mastercard-zashto-prodalzhava-da-zavisi-ot-tyah.html