Докато спорът за цените на храните отново разделя обществото на лагери, с потребителите от едната страна и производителите от другата, земеделец с 30-годишен опит публикува коментар, който не пасва на нито една от двете позиции. Христо Кумчев, който отглежда зелени салати, айсберг, пиперки и плодове и от около четвърт век работи с големите търговски вериги, казва, че „монетата винаги има две страни“ и че е време да спрем да търсим виновника единствено в другия.

Коментарът идва само дни след като Комисията за защита на конкуренцията наложи на Kaufland глоба от над 75 милиона евро заради практики към доставчиците, а веригата оспори санкцията и обяви, че ще преразгледа планирана инвестиция от 200 милиона евро в страната. Кумчев не коментира конкретния случай, но поставя въпрос, който в дебата в момента отсъства и затова от редакцията на Money.bg му даваме гласност: „Нима Kaufland, Lidl или която и да е друга търговска верига може да реши проблемите на българската държава, икономика и земеделие?„

Разходите растат още при производителя

Според фермера цената на българската продукция не се определя от желанието на производителя да спечели повече, а от разходи, които растат постоянно, като се започне от заплатите и осигуровките, горивата, тока и водата, мине се през опаковките, логистиката, административните такси и регулаторните изисквания и се стигне до ДДС, което също влиза в крайната цена за потребителя. „Всичко това струва пари. И тези пари не изчезват, когато някой напише поредния гневен пост срещу търговските вериги„, пише той. Кумчев добавя, че от практическия му опит българският производител в редица случаи получава по-добра цена от европейските си колеги, но това не означава автоматично по-добра печалба, защото значение имат и разходите, и производителността.

Поглед към официалната статистика потвърждава този натиск, като по данни на НСИ цените на стоките и услугите, които стопанствата купуват за текущата си дейност, през второто тримесечие на 2024 г. са с 9,3% по-високи от година по-рано и с около 44% над нивото от 2020 г., като само за последната година електроенергията и горивата са поскъпнали с 20,3%, а минералните торове – с 15,9%. Към това се добавя и данъкът, защото в България храните се облагат със стандартната ставка на ДДС от 20%, докато в съседна Румъния ставката за храни е 11%, а в Гърция – 13%.

Най-личната част от коментара е за ролята на самите вериги. „Те ни поставиха пред изисквания, които невинаги бяха лесни за изпълнение. Научиха ни на качество, постоянство, проследимост, организация, планиране и спазване на срокове“, пише Кумчев и допълва, че щом сме част от Европа, с нейните критерии за отглеждане, съхранение и опаковане, не можем да продължаваме да работим „в бананови кашони и всякакъв друг нехигиеничен амбалаж“. Фермата му в Трилистник е на няколко километра от централния склад на Kaufland в Стряма, а в края на август той разказа пред местното издание Podtepeto.com, че за 20 години работа с веригата оборотът на фирмата му е нараснал 30 пъти.

Бизнесменът обаче далеч не идеализира големите търговци, напротив. „Разбира се, имаме и критики към тях. Не всичко е идеално и не всичко е справедливо. Но да отричаме положителната им роля би било нечестно спрямо истината„, пише той. Сходна позиция изрази тази седмица и председателят на Асоциацията на овощарите в България Живка Гроздева на форума на Сдружението за модерна търговия, където каза, че средните надценки са 10-15%, а не 100-200%, както често се твърди, и че никой производител не е задължен да работи с конкретна верига.

Публичните данни също не подкрепят тезата за системно поскъпване в големите магазини. Според индекса на merim.bg, който следи 101 продуктови категории, редовните цени през октомври 2024 г. са с около 2% под нивото от година по-рано. Освен това модерната търговия формира около половината от продажбите на храни в страната по данни на Института за пазарна икономика, което означава, че другата половина минава през канали, за които в дебата се говори много по-рядко.

Цифрите показват и защо въпросът, който Кумчев поставя, е толкова важен. През 2024 г. България е внесла над 280 хил. тона пресни зеленчуци, от които близо 98 хил. тона домати, по предварителни данни на НСИ, обобщени от Министерството на земеделието и храните. Според последното преброяване на земеделските стопанства през стопанската 2022/2023 г. у нас са били напоявани едва около 74 хил. хектара, или под 2% от използваната земеделска площ, а точно липсата на вода е сред проблемите, които и Гроздева изведе на преден план на форума.

За Христо Кумчев истинският въпрос е защо произвеждаме скъпо и защо държавата не създава достатъчно добри условия за конкурентоспособност. „Не може една търговска верига да носи отговорност за липсата на дългосрочна държавна политика в земеделието. Не може да очакваме пазарът да компенсира всички грешки на държавата“, пише още той и завършва с думи, които звучат като отговор на целия дебат: „Българското земеделие няма нужда от повече сълзи, лозунги и противопоставяне. Има нужда от икономика, стратегия, ефективност, инвестиции и отговорност„.

Article source: https://money.bg/management/monetata-vinagi-ima-dve-strani-fermer-s-25-godini-opit-s-verigite-pita-koy-e-vinoven-za-skapata-hrana-u-nas.html