Българският пазар на труда се развива на различни скорости. Докато преработващата промишленост, административните дейности и селското стопанство губят работни места, здравеопазването и социалната работа увеличават персонала си. Същевременно възнагражденията продължават да растат, включително в сектори, където броят на служителите намалява.

Към края на септември 2026 г. наетите по трудово и служебно правоотношение са 2 324 148 души, или с 31 400 по-малко спрямо година по-рано. Това е спад от 1,3%, показват предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Средната брутна месечна работна заплата през третото тримесечие достига 1438 евро, което е с 10,4% повече в сравнение със същия период на 2025 г.

Промишлеността губи най-много работни места, здравеопазването добавя 10 000

Най-сериозното годишно намаление е в преработващата промишленост: 23 400 наети по-малко, или спад от 5,4%. Така промишлеността формира приблизително три четвърти от общото нетно намаление в страната. Към края на септември в нея работят 413 555 души, а средната брутна месечна заплата през септември е 1275 евро.

Административните и спомагателните дейности губят 4900 наети за година, а селското, горското и рибното стопанство – 3300. При операциите с недвижими имоти спадът на заетостта е най-сериозен в процентно изражение – 6,1%, докато при промишлеността е 5,4%.

На другия полюс е здравеопазването и социалната работа, където наетите са с 10 000 повече спрямо септември 2025 г., или ръст от 4,8%. В края на септември в сектора работят 219 314 души, а средната брутна заплата за месеца е 1435 евро. Така той се откроява с увеличаване на заетостта на фона на свиването в редица други дейности.

Таблица 1. Сектори с най-големи годишни промени в заетостта

Източник: НСИ. Годишната промяна е за края на септември 2026 г. спрямо края на септември 2025 г.; заплатите са средни брутни за септември 2026 г. Промените в броя на наетите са закръглени от НСИ.

Заплатите растат и там, където служителите намаляват

Данните показват, че намаляването на заетостта не означава непременно и по-ниско средно възнаграждение. В селското стопанство например броят на наетите намалява с 3300 души за година, но средната месечна заплата в сектора се повишава с 20,3% на годишна база. Това е най-високият отчетен ръст сред икономическите дейности, макар възнагражденията да остават сред най-ниските в страната.

В преработващата промишленост месечните данни за 2026 г. също показват движение на възнагражденията нагоре в рамките на третото тримесечие – от 1248 евро през юли до 1275 евро през септември. За същия период наетите намаляват с 6857 души. Тези две промени не доказват причинно-следствена връзка, но показват защо данните за заплати и заетост трябва да се разглеждат заедно.

Туризмът губи над 24 000 наети между юли и септември

Различна е картината при краткосрочните промени. Между края на юли и края на септември общият брой на наетите в страната намалява с 43 489 души, като над половината от нетния спад се пада на хотелиерството и ресторантьорството. Там броят на служителите намалява от 135 561 до 111 287 души, или с 24 274. Това съвпада с края на активния летен туристически сезон и не бива да се смесва с годишния спад в промишлеността.

За същите два месеца броят на наетите в търговията намалява с 6324 души, а в информационните и далекосъобщителните дейности – с 1732. В обратната посока се движат образованието, което добавя 4090 наети между края на юли и края на септември, и здравеопазването и социалната работа с още 864. При образованието увеличението съвпада с началото на учебната година.

Таблица 2. Как се променят едновременно заетостта и заплатите между юли и септември

Източник: НСИ, месечни данни за 2026 г. Промяната в заетостта е между края на двата месеца; заплатите са средни брутни месечни. 

Къде са най-високите и най-ниските възнаграждения?

Разликата между най-високо и най-нископлатените дейности остава значителна. През третото тримесечие секторът на информацията, творческите продукти и далекосъобщенията води със средна брутна месечна заплата от 3059 евро. Следват финансовите и застрахователните дейности с 2088 евро и енергетиката с 2063 евро.

В другия край на класацията са хотелиерството и ресторантьорството със средно 908 евро, категорията „Други дейности“ с 1065 евро и селското, горското и рибното стопанство с 1084 евро. Разликата между информационния сектор и хотелиерството достига 2151 евро, или близо 3,4 пъти.

Таблица 3. Най-високи и най-ниски средни брутни месечни заплати, III тримесечие 2026 г.

Източник: НСИ. Тримесечни средномесечни възнаграждения, а не заплати само за септември.

По-бърз ръст на заплатите се наблюдава и в частния сектор. На годишна база средното възнаграждение там се увеличава с 11,9% срещу 5,9% в обществения сектор. Данните показват, че увеличението на средната заплата за страната не е равнозначно на разширяване на заетостта: отделни дейности привличат повече служители, докато други намаляват персонала си, независимо от развитието на заплащането.

Контрастът между промишлеността и здравеопазването е особено показателен. Първата губи най-много работни места за година, а второто отчита най-голямо увеличение. При сезонните отрасли, най-вече туризма, колебанията са по-рязко изразени в рамките на отделни месеци. Затова общото намаление на наетите в страната прикрива съществени разлики в развитието на отделните части на икономиката.

Article source: https://money.bg/economics/prerabotvashtata-promishlenost-gubi-23-000-rabotni-mesta-zdraveopazvaneto-i-grizhite-dobavyat-10-000.html