По американските филми често виждаме как току-що завършил ученик печели стипендия за мечтания университет, благодарение на която ще може да си плати огромните годишни такси, а понякога дори и наема за половин стая с обща баня и издръжка.
Макар разходите в България да са значително по-малко, стипендията в родните университети определено не би покрила издръжката на един студент. Според постановление на МОН от миналата година, с което се увеличава размерът ѝ, в момента стипендията във висшите учебни заведения за бакалаври и магистри е между 76,69 до 127,82 евро месечно (превалутирано), в зависимост от университета – сума, която понякога се изчерпва само до наема на общежитието.
„Твоето БЪДЕЩЕ“ е обща платформа на Webcafe.bg и Money.bg за кариерно развитие, която свързва талантите с бизнеса.
Изненадата обаче не е голяма – все пак същите тези студенти в училище за отличен успех са получавали между 10 и 30 евро.
Този модел продължава и през докторантурата. Според Евродок – европейската организация за докторанти и младши изследователи, към 2024 г. средната годишна стипендия в България възлиза на малко под 8300 евро, с което страната ни се нарежда трета отдолу-нагоре в класацията. В края на миналата година обаче сумата е увеличена на близо 800 евро месечно, или малко под 9600 евро за година.
ОИСР: Реалните заплати в 4 от 5 водещи европейски икономики ще намалеят
Германия е единствената, в която се очаква да растат през целия период
Дори след увеличението обаче бихме се изкачили с едва едно място, задминавайки Румъния, и то при липса на промяна в останалите европейски държави. След нас са единствено Унгария със стартова заплата преди данъци от 4615 евро (към 2025 г.) и Украйна с едва 2263 евро (към момента). Малко над нас според миналогодишните данни са Румъния с 8450 евро и Полша с 9620 евро.
Най-голяма начална сума получават докторантите в Дания – 58 000 евро годишно. След тях са тези в Германия, които работят на договор на пълен работен ден, с 55 550 евро, както и белгийските (50 800 евро) и норвежките (между 49 700 и 51 100 евро).
Важно е да се отбележи, че в страните, в които възнагражденията за докторанти попадат в горния диапазон, студентите работят на трудов договор и получават сумата под формата на заплати, а тези с под 25 000 евро годишно, включително и у нас – под формата на стипендии. Единственото изключение е Естония.
Това показва не само по-добра финансова политика сред първенците, но и цялостно по-добри условия.
Мариан Саутер – изследовател от по обща психология в Университета Улм, сравнява докторантските стартови възнаграждения в различните страни, като използва стандарти за покупателна способност (СПС) – условна валутна единица на Евростат, която позволява сравнение на доходите, като отчита различията в цените между държавите.
Източник: EPA/БГНЕС
Така след корекцията разликата между Дания и Унгария намалява от 12,6 на 7,6 пъти. Въпреки това, общата картина не се променя съществено.
Високите разходи за живот намаляват покупателната способност на докторантите в Дания и Норвегия, докато по-достъпните цени подобряват позициите на България, Румъния, Полша и Чехия, където показателят достига около 13 500 СПС. Унгария обаче остава на последно място с приблизително 5500 СПС, което е по-малко от половината от стойността за следващата държава.
Германия се откроява с най-висока покупателна способност в сравняваната група. Причината е, че заплатите на докторантите на пълен работен ден са високи, докато цените в страната са само малко над средните за ЕС.
Според анализатора данните показват, че макар разходите за живот да смекчават разликите в номиналните възнаграждения, те не ги заличават.
Младите лекари и инженери не се „купуват“ с безплатно обучение, а с нормални заплати
През новата учебна година над 140 работодатели ще могат да сключат договори със студенти, а местата са над 2000
Article source: https://money.bg/career/balgarskite-doktorantski-vaznagrazhdeniya-sa-sred-nay-niskite-v-evropa.html
Discussion
No comments yet.