Докато традиционното убежище за капитали – златото, позагуби блясък и позиции от началото на годината, индустриалната мед се превърна в най-силния актив на суровинните пазари през 2026 г.

Червеният метал поскъпна с 15,8% от януари насам и с над 30% за последните дванадесет месеца. За сравнение, фючърсите върху златото отчитат спад от над 4% за същия период.

В основата на тази промяна стоят мащабните инвестиции в изкуствен интелект, модернизацията на енергийните мрежи, растящите военни бюджети и геополитическото пренареждане на глобалните запаси. Анализаторите обаче са в спор как ще се отрази на пазара една евентуална AI корекция.

От „критичен“ към „стратегически“ метал

Както отбелязва CNBC достъпът до метала вече се разглежда не просто като търговски въпрос, а като ключов елемент на националната сигурност. Тейлър Мелвин, главен изпълнителен директор на Ivanhoe Electric, подчерта по време на индустриалната среща LME Week в Лондон, че суровините, определяни доскоро като критични, вече са стратегически във всеки смисъл на думата.

В случая думите имат значение.

Мелвин отбеляза пред CNBC, че търсенето от технологичния сектор е практически нееластично. Според него водещите технологични компании няма да спрат изграждането на мащабни центрове за данни заради поскъпването на медта.

Същата нееластичност е валидна и за държавните разходи за отбрана. Въпреки че борсовите оценки на технологичните гиганти преминават през периодични корекции, реалната нужда от метала за нова инфраструктура продължава да се увеличава.

Геополитическото пренареждане на запасите

Пазарното рали се подхранва и от регулаторната несигурност във Вашингтон. Препоръката на Министерството на търговията на САЩ за въвеждане на 15-процентно мито върху вноса на рафинирана мед от януари 2027 г. предизвика пренасочване на глобални обеми.

Пред CNBC Иън Пайл, старши инвестиционен директор в Aberdeen Investments, посочи, че заради евентуалните американски тарифи голяма част от световните запаси са складирани в САЩ. Пайл определя пазара като най-чистия пример за дефицит, при който добивът не може да настигне потреблението, докато запасите в Китай са необичайно ниски.

Ефектът от това изтегляне вече се усеща пряко от индустрията. Както съобщава специализираното издание Mining.com, най-големият европейски производител Aurubis предложи на клиентите си рекордна премия от 347 долара за тон за доставки през 2027 г. – с 10% над тазгодишното равнище. Причината е именно преместването на значителни обеми към американските складове, което остави базите на останалите пазари полупразни.

Цялата тема е важна за нас, защото един от най-големите заводи на Aurubis е в България.

Излишък или хроничен дефицит?

През последните месеци цените счупиха рекорди, като котировките на Лондонската борса за метали (LME) се доближиха до 14 800 долара за тон, а на борсата Comex в Ню Йорк прехвърлиха 6,80 долара за паунд. Въпреки че средните прогнози за 2026 г. се повишиха до около 13 500 долара за тон, дългосрочните очаквания на водещите банки си противоречат остро, показва анализът на Mining.com.

От Macquarie определят ралито като „големия меден хазарт“. Банката смята, че пазарът се е откъснал от фундаменталните показатели и прогнозира годишни излишъци от над 700 000 тона след 2027 г. поради разширяването на ключови мини като Collahuasi, Grasberg и Kamoa-Kakula, съчетано със спад в строителството в Китай и преминаване към алуминий.

На противоположна позиция са експертите от BMO Capital Markets, които повишиха дългосрочната си ценова прогноза с 47% до 16 000 долара за тон. Според тях натрупаните в САЩ близо 2 милиона тона не са излишък, а географско преразпределение от китайските резерви. Настоящите високи нива отразяват фундаментален недостиг, а не спекулативен балон.

Най-агресивната прогноза идва от Deutsche Bank. Анализаторът Даниел Гали предупреждава, че САЩ и Китай скоро могат да контролират 71% от световните запаси. При подобен сценарий металът ще стане напълно недостъпен за останалите страни до края на 2028 г., освен ако цените не скочат до 22 050 долара за тон (10 долара за паунд).

Краткосрочни трусове и печалби за добивните гиганти

В краткосрочен план пазарът запазва своята волатилност. Mining.com отбелязва, че котировките отстъпиха от триседмичния си връх след нови данни за инфлацията в САЩ, които увеличиха вероятността за ново вдигане на лихвите от Федералния резерв (Фед). Напрежението върху предлагането спадна допълнително и след предварителното споразумение за предотвратяване на стачка в най-голямата мина в света – чилийската Escondida на BHP.

Въпреки това минният сектор бележи изключителна година. Акциите на Southern Copper поскъпнаха с над 44% през 2026 г., Glencore отбеляза ръст от близо 39%, BHP – с 38%, а Freeport-McMoRan – с повече от 37%.

Добивните компании обаче все още се търгуват при оценки, калкулиращи консервативна цена от около 5 долара за паунд – далеч под спот пазара. Това показва, че инвеститорите тепърва предстои да оценят напълно новата реалност, в която червеният метал категорично засенчва златото.

Article source: https://money.bg/macro/metalat-koyto-zasenchi-zlatoto-prez-2026-a.html