Замразяването на възнагражденията, които автоматично се обвързват със средната работна заплата, е задължителна първа стъпка към овладяване на бюджетните разходи. Това заяви финансистът Людмила Елкова в разговор за проекта за бюджетен план за 2027 година и състоянието на публичните финанси. Според нея основният проблем през последните години вече не е толкова в приходната част, колкото в рязкото нарастване на разходите.

„Проблемът не е в приходите. Приходите се събират прилично по принцип последните години. Проблемът е в разходите, които рязко ескалираха“, каза Елкова. Тя посочи като особено натоварващи големите системи, сред които секторите на сигурността и пенсиите, като подчерта, че в комбинация с демографската картина това води до трайно по-високи нива на разходите. Според нея подобен проблем няма как да бъде решен само с търсене на нови приходи, особено при заявка, че основните данъци няма да бъдат увеличавани.

Разходите вече са основният проблем

Елкова е на мнение, че бюджетната политика не може всяка година да разчита на временни решения и еднократни приходни мерки. „Няма как с някакви еднократни мерки всяка година да опитваме оттук малко и оттам малко“, коментира тя. По думите ѝ трябва да бъде поставен ред именно в разходната част на бюджета, макар подобни решения да са политически трудни и непопулярни.

Тя обърна внимание, че веднъж предоставени увеличения и финансови права трудно могат да бъдат отнети впоследствие. „Да не кажа невъзможно, но много трудно. И много непопулярно“, каза Елкова. Именно затова според нея процесът по ограничаване на разходите вероятно ще изисква по-дълъг период.

В този контекст финансистът посочи замразяването на възнагражденията, които се увеличават автоматично заедно със средната работна заплата, като необходима начална мярка. „Това, което виждам също като посочени мерки във въпросния бюджетен план, е замразяване на всички тези възнаграждения, които са свързани с автоматизъм, с автоматичното обвързване със средната работна заплата“, каза тя. По думите ѝ това е „задължително като първа стъпка“, а разходите трябва постепенно да започнат да се ограничават, ако страната иска да се движи към по-балансиран бюджет.

Повече приходи, но почти без по-ниски разходи

От проекта за бюджетен план за 2027 година се вижда опит за фискална консолидация, но според Елкова основният натиск отново пада върху приходната страна. По думите ѝ за следващата година се предвиждат около 2 млрд. повече приходи, докато намалението на разходите е сравнително ограничено.

Част от допълнителните средства трябва да дойдат от нови данъчни мерки, включително облагането на свръхпечалбите. Тук обаче Елкова вижда риск, защото тези приходи имат еднократен характер и няма да могат автоматично да бъдат повторени през следващите години. Тя даде пример с очакваните постъпления от данъка върху свръхпечалбите, които по думите ѝ първоначално са били представени като около 1,4 млрд., а впоследствие са намалени до около 800 млн.

„Аз по принцип не съм привърженик на еднократни мерки. Това създава една несигурност“, каза тя. Според нея остава и въпросът как през следващите години ще бъдат компенсирани приходи, които по своя характер не са постоянни.

Риск и при инфлацията, но дефицитът може да е по-нисък

Елкова е предпазлива и по отношение на част от макроикономическите допускания в бюджетния план. Според нея прогнозата за инфлацията може да се окаже твърде оптимистична, особено на фона на поскъпването на горивата, по-високия застрахователен риск и възможното отражение върху цените на храните.

„Аз мисля, че инфлацията ще бъде по-висока. Растежът много ми се иска да е верен. Не знам дали ще бъде“, заяви тя.

В същото време финансистът допуска, че дефицитът за текущата година може да се окаже по-нисък от предварително очакваното. Причината е, че според нея правителството трудно ще успее да извърши всички планирани разходи до края на годината, особено при капиталовите програми, където проектите трябва вече да са изпълнени, за да могат да бъдат разплатени.

„На мене ми се струва, че така или иначе от това, което виждам, дефицитът би трябвало да бъде по-малък“, каза Елкова.

По-нисък дефицит за една конкретна година обаче не решава дългосрочния проблем. Ако разходите продължат да нарастват автоматично, а приходната част разчита на временни мерки, натискът върху публичните финанси ще остане. Именно затова според Елкова ограничаването на автоматично растящите разходи, включително възнагражденията, обвързани със средната заплата, трябва да бъде началото на по-широка промяна в бюджетната политика.

Article source: https://money.bg/finance/avtomatichniyat-rast-na-zaplatite-tryabva-da-bade-spryan.html