Най-големите хедж фондове в света инвестират сериозни ресурси в изкуствен интелект, но колкото по-напреднали стават технологиите им, толкова по-предпазливи изглеждат техните ръководители. На конференция в Ню Йорк, организирана от Bloomberg, представители на Citadel, Bridgewater Associates и Man Group разкриха как използват AI за подобряване на инвестиционните процеси. Общото между трите компании обаче не беше ентусиазмът от автоматизацията, а нежеланието им да предоставят пълен контрол на машините.

В Citadel някои инвестиционни екипи вече са създали AI агенти, които функционират като дигитални двойници на анализаторите. Те могат самостоятелно да извършват проучвания, да обработват информация и да подпомагат подготовката на инвестиционни решения. Bridgewater развива специализираното си звено AIA Labs, чиито методи постепенно се внедряват в останалата част от организацията. Man Group пък използва технологията, за да освободи служителите си от рутинни задачи и да им остави повече време за дейностите, които изискват творческо мислене и професионална преценка.

На пръв поглед това изглежда като естественото бъдеще на инвестиционната индустрия. Компютрите могат да обработват огромни количества финансови отчети, корпоративни съобщения, икономически данни и пазарна информация за секунди. AI агентите могат да сравняват компании, да откриват несъответствия в прогнозите и да проверяват инвестиционни хипотези. Задачи, които преди изискваха часове работа, вече могат да бъдат изпълнени значително по-бързо.

Но възниква въпрос, който става все по-важен: ако всички големи инвестиционни компании разполагат с подобни технологии, откъде ще идва конкурентното им предимство?

Отговорът на ръководителите е показателен. Според тях самото използване на изкуствен интелект не създава устойчиво инвестиционно предимство. Ако всички участници на пазара имат достъп до сходни модели, информация и аналитични инструменти, технологията постепенно се превръща в стандартна инфраструктура. Тя повишава производителността, но не гарантира по-висока доходност.

Андрю Джейниън, временно изпълняващ длъжността главен технологичен директор на Citadel, подчертава, че AI асистентите трябва да помагат на инвестиционните екипи да се подготвят за срещи и да оспорват собствените си идеи, а не да пишат инвестиционните им тези вместо тях. Разликата изглежда малка, но всъщност е фундаментална. Едно е машината да открие слабост в анализа на дадена компания. Съвсем друго е човекът да приеме заключението ѝ, без да разбира логиката, допусканията и рисковете зад него.

Още по-категоричен е главният инвестиционен директор на Man Group Грег Бонд, който предупреждава за явление, наречено „когнитивна капитулация“ — ситуация, при която хората постепенно предават собственото си мислене на технологиите. Вместо да използват AI като инструмент, те започват да разчитат на него за формулирането на въпроси, интерпретацията на информацията и вземането на решения.

Това може да се окаже един от най-сериозните рискове пред финансовата индустрия през следващото десетилетие. Инвестирането не е просто обработка на информация. То изисква разбиране на причинно-следствени връзки, оценка на несигурността и способност да се действа в ситуации, за които няма достатъчно исторически данни. Един модел може да изчисли вероятността за даден сценарий, но ако входните му предположения са погрешни, математическата прецизност няма да спаси инвеститора от грешно решение.

Съществува и друг проблем. AI моделите могат да изглеждат убедителни дори когато грешат. Те могат да изградят логически последователна инвестиционна теза върху неточни данни или да пропуснат фактор, който не присъства в използваната информация. Колкото по-автоматизирана става системата, толкова по-голяма е опасността подобни грешки да бъдат възпроизведени в множество решения, преди някой да ги забележи.

Затова сигурността се превръща в основен приоритет за големите фондове. Аарон Лински, партньор в Bridgewater и един от основателите на AIA Labs, признава, че все още няма напълно решен проблем как автономните агенти да бъдат използвани, без да създават неприемлив риск за организацията. В Citadel също отделят значителни усилия за изграждането на контролирана среда, в която агентите да изпълняват задачите си, без да получават неограничен достъп до системите.

Тези опасения имат съвсем практическо измерение. Един AI агент, който може да анализира финансови отчети, е полезен инструмент. Но агент, който самостоятелно може да изпраща информация, да променя инвестиционни позиции или да изпълнява операции без достатъчен контрол, вече представлява съвсем различен риск. Във финансовата индустрия дори малка грешка може да има сериозни последствия, особено когато е умножена по скоростта и мащаба на автоматизираните системи.

Според мен най-интересното в позицията на трите фонда е, че те постепенно достигат до един и същ извод. Бъдещето вероятно няма да принадлежи на инвестиционните организации, които са автоматизирали най-много дейности, а на тези, които са успели най-добре да разделят отговорностите между човека и машината.

AI може да бъде изключително добър в събирането на информация, откриването на зависимости, проверката на хипотези и симулирането на сценарии. Човекът обаче трябва да запази контрола върху формулирането на инвестиционната теза, определянето на допустимия риск и окончателното решение. Още по-важно е да може да обясни защо дадена позиция съществува в портфейла и при какви обстоятелства първоначалната теза трябва да бъде променена.

Тук се появява и един интересен парадокс. Колкото по-добри стават AI инструментите, толкова по-ценна може да се окаже способността на инвеститора да мисли независимо от тях. Ако десетки фондове използват сходни модели, те могат да започнат да откриват едни и същи възможности, да изграждат сходни позиции и да реагират по подобен начин на пазарни събития. Това би могло да увеличи концентрацията на капитали в определени активи и да засили движенията при внезапна промяна на очакванията.

Бонд обръща внимание и на нещо, което изглежда почти старомодно на фона на технологичния напредък — необходимостта хората отново да разговарят помежду си. Според него инвестиционните срещи трябва да бъдат по-малко зависими от презентации и повече насочени към истински дискусии. Причината е проста. Най-важните идеи често се появяват не когато всички са съгласни, а когато различни гледни точки се сблъскат.

В крайна сметка финансовите пазари продължават да бъдат движени от човешко поведение. Страхът, алчността, прекомерната увереност и стадният инстинкт не изчезват с появата на по-мощни алгоритми. Възможно е дори технологиите да ги усилят, ако все повече инвеститори започнат да разчитат на сходни автоматизирани решения.

Големият въпрос вече не е дали изкуственият интелект ще промени инвестирането. Това е практически неизбежно. Въпросът е дали инвеститорите ще използват технологията, за да мислят по-добре, или постепенно ще спрат да мислят самостоятелно.

Citadel, Bridgewater и Man Group очевидно не са готови да поверят бъдещето си изцяло на машините. И това може да се окаже едно от най-разумните им инвестиционни решения. Защото в свят, в който всеки може да разполага с изключително мощен аналитичен инструмент, истинското конкурентно предимство може да остане способността да зададеш въпрос, който никой друг не е задал, и да разпознаеш грешка, която всички останали са приели за истина.

Материалът е с аналитичен характер и не е съвет за покупка или продажба на активи на финансовите пазари.

Article source: https://money.bg/companies/nay-golemite-hedzh-fondove-se-strahuvat-che-izkustveniyat-intelekt-shte-otneme-sposobnostta-im-da-mislyat.html