Ескалацията на военното напрежение и зачестилите атаки срещу търговски кораби в Черно море поставят българския износ на зърно пред сериозно изпитание. Въпреки че до края на октомври страната отчита стабилни експортни обеми, поскъпващата логистика, застрахователният натиск и ниските изкупни цени засилват тревогата сред земеделците дали търговията няма да блокира.

Ситуацията по морските коридори рязко се усложни, след като военните удари се изместиха на юг, включително към териториалните води на Румъния.

Големи корабни компании като CMA CGM и Ocean Network Express вече въведоха такса за военен риск за товари, пътуващи към Варна и Бургас.

Въпреки напрежението, за момента износът продължава, макар и с повишени рискове, посочи пред „ПроНюз Добрич“ председателят на Добруджанския съюз на зърнопроизводителите Радостина Жекова.

Застраховките на плавателните съдове поскъпват, а допълнителните харчове се прехвърлят директно върху фермерите. Сериозен остава и проблемът с вътрешния автомобилен транспорт до пристанищата, който удря най-тежко стопаните от Северозападна България.

Браншът настоява за ускорено възстановяване на товарните жп превози през следващата година като по-евтина алтернатива.

Влаковете са важни и защото при ескалация могат да се окажат единственият начин българските земеделци да излязат на международните пазари. Шест кораба вече са отказали да пристигнат на български пристанища въпреки поетите ангажименти, съобщи преди дни пред „Евроком“ председателят на Националната асоциация на зърнопроизводителите (НАЗ) Илия Проданов.

По думите му дефицитът на плавателни съдове се задълбочава, а страната няма подготвен алтернативен маршрут през Гърция поради ограничения капацитет именно на жп мрежата. При евентуален застой на пристанищата за месец или два ще възникне проблем с капацитета на складовете.

Солидни обеми преди новата вълна атаки

На този фон статистиката на Министерството на земеделието и храните, цитирана от Sinor.bg, показва, че преди ескалацията износът се е движел с ускорени темпове. Към 23 октомври България е експортирала над 3,56 млн. тона зърно, от които 2,93 млн. тона пшеница и над 637 хил. тона ечемик.

Основната част от хлебното зърно – над 1,63 млн. тона, е насочена към трети страни, изпреварвайки доставките за Европейския съюз с около 400 хил. тона. При рапицата пазарът също се раздвижи с износ на 217,6 хил. тона в рамките на ЕС.

Напрежението в Черно море вече прекроява картата на търговията. На фона на свитите покупки от Русия и Украйна, Египет е увеличил вноса на българска пшеница с 19,7% през първите десет месеца на годината до 246,9 хил. тона, съобщава Agri.bg. Не е ясно как ще се промени ситуацията след ударите с дронове.

Същевременно Румъния и Молдова отварят допълнителни сухопътни коридори и митнически пунктове, за да поемат товарните потоци при черноморски блокаж.

Ценова ножица и глобален натиск

Финансовият резултат за фермерите така или иначе остава критичен. Според данни на НАЗ тон пшеница се търгува за около 200 евро на пристанищата във Варна и Бургас, докато производителите във вътрешността получават едва 140-150 евро/тон, което не покрива себестойността. Загубени са и традиционни експортни пазари като Италия, Испания и Португалия, където позиции зае по-евтиното украинско зърно.

По данни на Zarnoborsa.com силният руски и украински износ продължава да ограничава ценовия потенциал на международните пазари. Въпреки това есенната сеитба у нас бележи силен старт – засетите площи с пшеница достигат 627 236 хектара, което е скок с 49,9% на годишна база.

Натискът върху експорта идва и по глобална линия. Според последния доклад на Организацията по прехрана и земеделие (ФАО), цитиран от Agri.bg, световната търговия с пшеница ще се свие с 8,6% през сезон 2026/27 г. заради логистични бариери, а световните запаси ще нараснат с 1,8% поради натрупване на продукция именно в черноморския басейн.

Българският зърнен сектор остава между чука и наковалнята – силна реколта и висок потенциал за сеитба, но с растящи рискове при излизането на външните пазари, без което обаче цялата дейност би загубила икономически смисъл в настоящите си мащаби.

Article source: https://money.bg/economics/shte-se-provali-li-iznosat-na-balgarsko-zarno.html