Годишната инфлация в България, измерена чрез Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ), се ускори до 6,0% през октомври спрямо 5,6% през септември, показват предварителните данни на европейската статистическа служба Евростат.

С този темп страната заема второто най-високо равнище на поскъпване в еврозоната, като единствено Литва отчита по-висока годишна стойност – 6,1%. На месечна база потребителските цени у нас нарастват с 0,8% при среден ръст от 0,4% за валутния съюз.

В подредбата по държави непосредствено след Литва и България се нареждат Гърция и Италия с годишна инфлация от по 5,6%, следвани от Кипър (5,4%) и Белгия (5,2%). На срещуположния полюс с най-умерен ръст на цените са Малта (2,3%), Германия (2,8%) и Словакия (2,9%).

„Присъединяването към еврозоната не премахва различията между националните икономики, нито необходимостта от разумни вътрешни политики. Динамиката на инфлацията е показателен пример“, заяви на форум вчера управителят на БНБ Димитър Радев.

Той подчерта, че общата парична политика определя общата рамка за ценова стабилност, но специфичните национални условия запазват решаваща роля.

В цялата еврозона средната годишна инфлация се повишава до 4,0% през октомври при 3,8% месец по-рано. Това представлява най-високото равнище от септември 2023 г. насам и двойно над целевото ниво от 2,0%, определено от Европейската централна банка (ЕЦБ).

Основен двигател на ценовия скок остава енергията, чиито цени скачат с 20,8% на годишна база спрямо 18,9% през септември. Услугите отбелязват повишение от 3,3%, а сегментът на храните, алкохола и тютюневите изделия нараства с 1,6%.

В същото време базисната инфлация, която изключва силно волатилните цени на енергията и храните, се запазва стабилна на ниво от 2,5%, което показва, че натискът е концентриран предимно в енергийните суровини.

Article source: https://money.bg/economics/samo-litva-ni-bie-po-inflatsiya-v-evrozonata.html