Европейските държави с най-щедри пенсионни системи имат все по-малко възможности да увеличават данъците и осигуровките, за да плащат пенсиите. Франция, Италия, Австрия и Белгия са сред страните, в които резервът за допълнително финансиране на пенсионните разходи е най-малък. Ако политиките останат непроменени, този резерв може да се изчерпи преди 2050 г.

Това показва изследване на икономистите Буркхард Хеер, Вито Полито и Майкъл Р. Уикенс, публикувано в Oxford Bulletin of Economics and Statistics през май 2026 г. Авторите оценяват доколко държавите могат да разчитат на облагането на труда, за да покриват разходите си за пенсии.

Резултатите поставят неудобен въпрос пред европейските правителства: как да запазят пенсионните обещания, когато възможностите за събиране на допълнителни приходи се ограничават, а броят на пенсионерите продължава да расте?

Това далеч не означава, че пенсиите в тези държави ще спрат да се изплащат. Изводът обаче е, че правителствата ще разполагат с все по-малко възможности да покриват растящите разходи единствено чрез по-високи данъци и осигурителни вноски.

Защо щедрите пенсии притискат бюджетите

В повечето европейски държави пенсиите се финансират основно от вноските на хората, които работят в момента. Те плащат за доходите на сегашните пенсионери с очакването, че след време следващото поколение ще осигурява средствата за техните пенсии.

Тази система става все по-трудна за поддържане, когато пенсионерите се увеличават спрямо работещите. Държавите трябва да осигуряват повече средства, но не могат безкрайно да увеличават тежестта върху заплатите.

Икономистите изследват именно тази граница. Те използват понятието „пенсионен лимит“ за максималния ресурс, който една държава може да събере чрез облагане на труда за финансиране на пенсиите. Разликата между този предел и действителните разходи показва колко възможности за допълнително финансиране остават.

Проблемът е, че по-високите данъци и осигуровки не гарантират неограничен ръст на приходите. След определено ниво те могат да обезкуражат трудовата активност и да намалят стимулите за работа. Така допълнителното облагане може да донесе по-малко приходи от очакваното.

Според изследването разликите между държавите се обясняват основно с 2 фактора: колко високо се облагат трудовите доходи и колко щедри са пенсиите. Франция, Италия, Австрия и Белгия са сред страните с най-малък резерв. През 2020-a той е бил под 10% от изчисления максимален ресурс. При липса на промени в политиките застаряването на населението ще продължи да свива възможностите им за финансиране.

Европа разчита на различни пенсионни модели

Не всички държави организират пенсионните си системи по един и същи начин. Разликите са важни, защото определят кой поема риска, когато разходите нарастват. Франция, Италия и Испания например разчитат основно на система, при която текущите осигурителни вноски се използват за изплащане на пенсиите на хората, които вече са се пенсионирали.

Според данните на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), използвани в проучването, брутните осигурителни вноски достигат 27% от доходите във Франция и 33% в Италия. Средният брутен коефициент на заместване на дохода, който показва съотношението между пенсията и дохода преди пенсиониране, е 58,6% във Франция, 74,5% в Италия и 76,1% в Испания.

Северните държави са избрали различен подход. Дания, Нидерландия и Швеция съчетават държавна пенсия с професионални пенсионни фондове, чиито средства се инвестират на международните финансови пазари. Така финансирането не зависи само от вноските на работещите, а и от натрупания капитал и доходността от инвестициите.

В тези държави активите на пенсионните фондове достигат между 100% и 200% от БВП. Моделът позволява натрупването на значителни средства, но не премахва необходимостта хората да работят по-дълго. В Дания възрастта за пенсиониране е обвързана със средната продължителност на живота, а прогнозите сочат, че по-младите поколения може да работят и след 74-годишна възраст около 2070 г.

Германия и Обединеното кралство заемат междинна позиция. Британската система съчетава сравнително ниска държавна пенсия с частни пенсионни спестявания. Германия продължава да разчита основно на текущите осигурителни вноски, но използва механизми за ограничаване на пенсионните плащания и за забавяне на техния ръст, когато съотношението между работещите и пенсионерите се влошава.

Въпреки това Германия отделя над €110 милиарда годишно за покриване на недостига в социалноосигурителната система. Това е близо една пета от федералните бюджетни разходи. Според изследването през 2020 г. страната е имала пенсионно фискално пространство от 22%, което я поставя в средата на класацията.

Франция показва колко трудно се променят пенсионните правила

Франция е един от най-ясните примери за политическите трудности около реформите. През 2023 г. президентът Макрон прокара постепенно увеличаване на законовата възраст за пенсиониране от 62 на 64 години. Правителството използва член 49.3 от конституцията, за да приеме реформата без окончателно гласуване в Националното събрание.

Решението предизвика продължителни протести и стачки. Последвалото спиране на реформата до януари 2028 г. показва колко трудно е правителствата да променят пенсионните правила, дори когато финансовият натиск се засилва.

Пред държавите с най-малък резерв стоят няколко възможности. Те могат да увеличат данъците, да ограничат пенсиите спрямо предишните доходи или да повишат възрастта за пенсиониране. Изследването разглежда и ефекта от подобни мерки, включително сценарий с увеличение на пенсионната възраст с 2 години.

Article source: https://money.bg/personal-finance/pensionnata-smetka-na-evropa-ne-izliza-frantsiya-i-italiya-sa-sred-nay-zastrashenite.html