От 2015 г. до днес цените на квартирите в Европейския съюз са се увеличили с б9%. Освен наемите, се е повишила стойността и на допълнителните разходи като комунални услуги, битови сметки, ремонтни дейности и други.

От Евростат определят като критична границата от 40% от разполагаемия месечен доход да отива за подобен тип разходи. На тази база те обособяват така наречения коефициент на свръхнатовареност на разходите за жилище, чиито средни стойности за ЕС са 7,7%. В някои страни обаче процентът е значително по-висок.

Такъв е случаят с Гърция, при която той е четири пъти над тях. Това означава, че през 2025г. 26,4% от жителите са харчили поне 40% от доходите си за квартира и прилежащите ѝ разходи. След нея, с почти два пъти по-ниски стойности, е Дания (14,7%). Над средното за ЕС са още Норвегия, Германия, Швеция, Турция, Естония и Сърбия.

Въпреки че у нас този процент е по-малък – 6,9%, той остава близо три пъти по-висок от страната в дъното на класацията – Кипър, в която е едва 2,4%.

Според експертите разликите между държавите не се определят единствено от цените на жилищата и наемите, но и от доходите, които остават на домакинствата след плащането им, както и общата стойност на разходите за живот. Така и последиците от високата жилищна тежест са различни в отделните страни.

Според д-р Мариета Хафнер от Техническия университет в Делфт, когато цените на имотите, наемите, енергията и лихвите се повишават по-бързо от доходите, се увеличава и броя на гражданите, които преминават прага от 40%.

„Вероятно е нарастващите разходи за енергия да бъдат основен двигател през следващата година за увеличаване на разходите за жилища“, предупреди тя пред Euronews.