Украинското правителство разреши на частния бизнес да изгражда подземни производствени мощности за нуждите на отбранителната индустрия. Решението, обявено от премиера Серхий Корецки, цели да защити военното производство от засилващите се руски ракетни и дронови удари, без да натоварва държавния бюджет.

Новият механизъм позволява на инвеститорите да строят защитени съоръжения със собствени или привлечени средства, след което да ги продават, отдават под наем или предоставят за ползване на оръжейни производители.

Стимули за частния капитал и безмитен внос

Законодателната промяна адресира острия дефицит на защитени работни площи за военния сектор. Кабинетът в Киев въведе и преференциални условия за компаниите, които внасят компоненти за производство на въоръжение, финансирано от международни партньори.

Тези доставки се освобождават от данък върху добавената стойност и митнически сборове. Процедурите по митническо оформяне и физически контрол на товарите също се съкращават значително чрез електронната система „Единно гише“.

Стъпката допълва засилващото се навлизане на чуждестранни отбранителни компании. В началото на октомври литовският производител на дронове Unmanned Defense Systems официално отвори свое предприятие в страната, поставяйки началото на цялостна производствена екосистема за разузнавателни и ударни апарати.

С оглед все по-безразборния характер на руските атаки, няма да е изненада, ако и предприятия от цивилния сектор започнат да местят цеховете си под земята.

Чуждестранни партньорства на метри под повърхността

Паралелно с новите регулации западни компании вече пренасят критични звена от веригите си за доставки под земята. Хърватският технологичен производител ORQA и украинската компания General Cherry изграждат подземен завод в Украйна, където ще се произвеждат компоненти, електроника и комуникационни системи за дронове прехващачи и системи за радиоелектронна борба.

Докато серийното сглобяване на готовите апарати за съюзниците от НАТО ще се извършва в Хърватия, подземната база в Украйна ще захранва местните производители.

„Да се произвеждат компоненти в Европа и да се внасят в Украйна е по-неефективно и по-скъпо, отколкото директно да ги изработваме на място“, заяви пред Business Insider изпълнителният директор на ORQA Сърджан Ковачевич.

Според него локализирането на производството позволява директен контакт с нуждите на фронта и ускорява подмяната на китайски части със западни алтернативи.

Цената на устойчивостта

За да оцелеят при непрекъснати въздушни атаки, украинските компании прилагат стратегия на разпръснато производство – разделят мощностите на множество малки площадки, местят оборудването периодично и вече минават под земята.

Макар моделът да увеличава оперативната сложност, той елиминира риска цяло предприятие да бъде извадено от строя при един-единствен точен удар. „Децентрализираните системи са много по-устойчиви на сътресения, отколкото централизираните. Въпросът е да нямаш една-единствена критична точка на пробив“, подчертава Ковачевич.

Източник: GettyImages

Темата предизвиква дискусии и сред съюзниците в НАТО. Министърът на отбраната на Латвия Райвис Мелнис отбеляза, че западните военни заводи са концентрирани на големи територии и е време европейският сектор да проучи как Украйна поддържа индустрията си в условия на бойни действия.

Кармо Саар от естонската компания за дронове Krattworks и заместник-секретарят на Съвета за национална сигурност на Украйна Давид Алоян също предупредиха, че западноевропейската индустрия рискува тежки щети при евентуален конфликт, ако не децентрализира базите си.

В същото време моделът носи технологични компромиси. „Тези мерки са необходими, но далеч не са идеални, тъй като логистиката е много по-лесна, когато всичко е под един покрив“, признава Ачи, ръководител на украинско-естонската компания Ark Robotics.

Завръщане към тактиката от Втората световна война

Преместването на фабрики под земята повтаря изпитана индустриална стратегия от 40-те години на XX век. По време на Втората световна война масираните бомбардировки принуждават Великобритания да изгради така наречените „заводи в сянка“ в подземни кариери и тунели.

Комплексът Drakelow Tunnels в Стафордшър осигурява части за самолетни двигатели Bristol Aero с площ от над 23 000 квадратни метра, а компанията Plessey разполага поточна линия с 2000 работници в недовършени тунели на лондонското метро.

По същия начин Германия мести ключови звена за ракетите Фау-2 и реактивните изтребители Me 262 в минни галерии. Там концлагеристи работят при ужасяващи условия, но е факт, че Третия Райх успява да поддържа темпо в авиопроизводството чак до началото на 1945 г. – въпреки всекидневните масирани бомбардировки.

Подземните съоръжения изискват сериозни инвестиции за вентилация, захранване, дренаж и логистика, които често надвишават цената на конвенционалните халета. Рисковете за живота и здравето на работниците също се повишават.

В условията на съвременната война с дронове обаче оцеляването на машините и специалистите превръща подземното пространство в единствената сигурна фабрична площадка.

Article source: https://money.bg/business/dalech-ot-dronovete-ukrainskata-voenna-industriya-se-mesti-pod-zemyata.html