С голяма доза убеденост можем да твърдим, че хората като него са мнозинство – както в България, така и в развити икономики като американската. Така например още в началото на 90-те години американските икономисти Джеймс Анг, Джеймс Лин и Флойд Тайлър публикуват изследване сред 692 компании и с него доказват, че 69% от малките фирми в САЩ, кредитирани от банки, са подкрепили заемите си с лични гаранции или лични активи на собственика. Изводът на учените още тогава е, че при малкия бизнес границата между фирмения и личния риск на практика не съществува.

Имаме също така по-пресен и красноречив пример от 2019 година, запечатан в сериала WeCrashed. Той разказва историята на компанията за споделени офис пространства WeWork, а в една от най-емблематичните сцени основателят й Адам Нюман посещава банков клон, за да поиска 50 милиона долара кредит. При справка за наличните средства по сметката му обаче става ясно, че той притежава едва 43 хиляди, защото цялото му богатство е под формата на акции на компанията.

Да инвестираш в бизнеса или в други активи

Такива клиенти е имал и финансовият консултант Стойне Василев, на когото дори в лично качество му се налага да управлява двата вида инвестиции. „Повечето предприемачи гледат на бизнеса си само като на източник на доходи, а не като на най-голямата и често най-рисковата инвестиция в живота си. Те са вложили в него години труд, пари и усилия, познават го отлично и смятат, че го контролират. Само че контролът не означава липса на риск„, обяснява експертът.

По думите му, ако фирмата изпадне в затруднение, той може едновременно да загуби доходите си и голяма част от натрупаното богатство. А ако е гарантирал лично фирмени кредити (както често се случва), рискът става още по-голям. Затова Василев съветва предприемачите постепенно да изграждат лично богатство, което не зависи от фирмата им. „Целта е фирмата да им осигурява финансовата свобода, а не да бъде единственият актив, от който тя зависи„, казва той.

Първото правило според него е да не се увеличава рискът, който вече е поет чрез собствения бизнес. „Ако притежавам малка строителна компания в София, не бих вложил всичките си лични спестявания в имоти в същия град. При криза на имотния пазар може едновременно да намалеят поръчките на фирмата, печалбата ѝ и стойността на инвестиционните ми имоти„, дава пример консултантът. Същото важи и за собственик на консултантски бизнес в сферата на изкуствения интелект, който е вложил голяма част от спестяванията си в акции на големите AI компании. „Познанието за един пазар не замества разпределението на активите„, подчертава Василев.

В България този проблем има местен оттенък. Депозитите на домакинствата достигат 56,3 млрд. евро към май 2026 г. по данни на БНБ, а над 86% от българите живеят в собствено жилище при около 68% средно за ЕС. Предприемачът обикновено купува апартамент, „защото го разбира, може да го види и пипне, а и родителите му винаги са казвали, че имотът е най-сигурната инвестиция„, обяснява Василев.

Самият той инвестира активно в имоти и няма нищо против тях. Проблемът идва, когато бизнесът, жилището, още няколко апартамента и всички свободни пари са в една и съща държава. „На хартия има различни активи, но голяма част от богатството му зависи от състоянието на една и съща икономика и законодателство„, казва той. И дава кратка дефиниция: „Истинската диверсификация не означава да имаш много различни активи, а те да не губят стойност по едно и също време и по едни и същи причини„.

Затова, когато прави финансов план, Василев включва и бизнеса в общата картина. Предприемач с фирма за 800 000 евро, два апартамента за 300 000 евро и акции за 100 000 евро може да изглежда добре диверсифициран, ако се гледа само портфейлът му. Но ако бизнесът му е свързан с имоти, картината е съвсем различна. „Много често най-големият проблем не е колко ще загубиш при спад на пазара, а дали ще имаш достатъчно свободни средства точно когато бизнесът ти също изпитва затруднения„, казва той.

Най-рисковият момент идва, когато собственикът започне да мисли за продажба на бизнеса, оттегляне или предаване на фирмата на следващото поколение. „Тогава един лош избор може да обезсмисли десетилетия работа„, предупреждава Василев. И добавя: „Срещал съм хора, които управляват фирми с милиони евро оборот, а личните им финанси са пълен хаос„.

Банката има ключова роля при управлението на фирмените и личните финанси

В реалността Адам Нюман взема не 50, а 500 милиона долара кредитна линия от JPMorgan, UBS и Credit Suisse срещу своите акции. У нас подобни сделки с много заможни клиенти минават през звеното, което управлява Николай Ваньов. Той е директор „Частно банкиране“ в Банка ДСК и описва още един често срещан капан.

Собствениците на бизнес нерядко „закотвят“ очакваната доходност от личните си средства към тази, която им носи собствената фирма. Резултатът е парадоксален. От една страна, подходът им към инвестициите е изключително агресивен. От друга, когато все пак инвестират извън бизнеса, често са силно консервативни, „точно защото смятат възвръщаемостта от бизнеса им за гарантирана“. Така диверсификацията на личното богатство се превръща в сложна задача. Отправната точка според него е т.нар. „общ баланс“ на клиента (lifetime balance sheet), който включва бизнеса, всички лични активи, както и човешкия капитал на собственика и рисковете, свързани с него.

Същата логика важи и за личните гаранции по фирмени кредити – темата, която американските изследователи поставят още през 90-те. „Основополагащ принцип би трябвало да бъде максималното разграничаване на рисковете за клиента и тези, произтичащи от бизнеса му„, казва Ваньов. Първият въпрос е дали фирмата би получила финансиране и без лична гаранция. Вторият е на каква цена. „Ако например става дума за по-висок лихвен процент по финансирането без лични гаранции, то разликата в тази цена трябва да се оцени спрямо риска, който собственикът поема„, обяснява той. Понякога по-скъпият кредит всъщност е по-изгодният за клиента, „колкото и парадоксално да звучи това“.

Особено чувствителен е моментът на продажба на бизнеса. Ваньов разграничава две групи – първата е т.нар. „първа вълна“ на екзити: собственици, създали фирмите си през 90-те, които нямат наследник, готов да поеме бизнеса. За тях водещо е запазването на богатството, а ключово е правилното планиране на нуждите от средства – за начина на живот, но и за по-големи покупки. Втората група са по-млади предприемачи, продали бизнеси най-често в технологичния сектор. Те са „силно агресивни, често свръхуверени“ и търсят нови инвестиции в частен капитал или други начинания. За тях най-важно е богатството да бъде диверсифицирано така, че при евентуален неуспех да могат да запазят постигнатия начин на живот.

Article source: https://money.bg/personal-finance/bogat-ne-samo-na-hartiya-kak-sobstvenitsite-na-biznes-da-prevarnat-uspeha-na-firmata-v-lichno-bogatstvo.html