Гигантски инвеститорски интерес към изграждането на центрове за данни в България отчете още през лятото Електроенергийния системен оператор. Макар заявените намерения за цели 9 гигавата изчислителни мощности да е слабо вероятно изцяло да се материализират, на дневен ред са редица други въпроси, свързани със системния ефект от AI гигафабриките и най-вече с рисковете заради тях да видим проблеми в други сектори и скок на цените на потребителските стоки и услуги.

Това коментира в студиото на Money.bg доц. д-р Мария Трифонова – преподавател от Стопанския факултет на Софийския университет и част от екипа на Net-Zero Lab.

9 гигавата? Нека посмалим

Тя призна, че данните за инвестиционните намерения звучат „стряскащо“ – особено на фона на това, че работещите в момента центрове за данни са с обща мощност от 30 мегавата. Т.е. ако всичките проекти бъдат реализирани трябва да видим 300-кратен скок. Електроенергията, нужна за всички тези сървъри, е еквивалентна на мощността на 9 реактора на АЕЦ „Козлодуй“ и надминава 1,7 пъти актуалния пиков товар на мрежата.

„Това е до голяма степен спекулативен интерес“, коментира енергийният експерт и обясни – сегашният ред на процедурата позволява на собственици на подходящи земи, които искат да увеличат стойността им при евентуална продажба, подават заявления в ЕСО и задвижват процедура, която в крайна сметка не обвързва нито тях, нито системния оператор.

Целта е получаване на становище за присъединяване, каквото по актуални данни има за около 4700 MW. Това продължава да е изключително голяма изчислителна мощ – една съвременна AI гигафабрика обикновено е 100-200 MW.

„От гледна точка на инфраструктура и на личност, на ресурсите, които имаме в страната, за мен едва ли биха били възможни в следващите няколко години повече от може би 200-300 MW, ако наистина успеем да привлечем една или две такива гигафабрики“, заяви доц. Трифонова.

Тук възможните варианти според нея са или един подобен голям център с възможност за последващо удвояване на капацитета, или привличане на два инвеститора, разположени на стратегически места в страната.

Икономически (д)ефекти

AI центровете за данни са нов тип консуматор – голям по мащаб, но освен това и готов да плаща повече, за да получава нужната енергия 24/7. Това е много добра новина за инвеститорите базови мощности, но при липса на правила може да се стигне до проблеми в голям мащаб.

„Трябва да има някакъв тип регулация или изискване към този тип инвеститори (в центрове за данни) – не трябва да се позволява те да излизат на спот пазара. Трябва да се изисква при кандидатстване за разрешителни и достъп до мрежата, да се представят договори за дългосрочно снабдяване с електроенергията. Тяхното навлизане в електроенергийния спот пазар би го изкривило и би повдигнало цените“, предупреди доц. Трифонова.

Тя цитира и данни от САЩ: „Цената на електроенергийните пазари образува разходи за електроенергия за този тип гигафабрики, които достигат до едва 10%. Тоест, те могат да си позволят да си платят и повече“.

Източник: money.bg

Според симулациите, които доц. Трифонова и колегите ѝ правят, най-вероятно това ще е за сметка на транспортния сектор – електроенергията и в момента задвижва метрото и пътническите и товарни жп превози, но освен това е в ход и електрификацията на леките и товарни автомобили.

„Сектор „Транспорт“ е много социално уязвим и трябва да си даваме сметка, че ако имаме конкуренция между него и центровете за данни като бъдещи потребители на енергия, центровете за данни ще могат да предложат много повече като цена“, предупреди експертът.

Това неизбежно ще удари по усилията за декарбонизация, но и далеч не само. Евентуална конкуренция за електроенергия би ударило също по индустрията, а и по малките и средни предприятия и в крайна сметка – по потребителите, които купуват от тях стоки и услуги, подчерта доц. Мария Трифонова.

И това е даже в сценарий, в който домакинствата не излизат на свободния пазар на електроенергия, защото според нея „няма импулс“ за подобна промяна.

Токов удар и другаде

Изграждането на центрове за данни само по себе си е свързано с големи инвестиции и с отключване на потенциала за трансформация на всички нива, но това има не само икономическа, но и социална и екологична цена.

Една община, която иска да привлече подобен инвеститор, трябва да гарантира земя, достъп до инфраструктура, достъп до вода и водни ресурси – докато в същото време изчислителните системи създават работни места в големия град, отбеляза доц. Трифонова.

Тя даде пример с Испания: „Работните места се създават в Мадрид, докато Каталуня е регионът, който е „домакин“ на центъра за данни и съответно поема всички негативни социално-икономически ефекти“.

Това е голямата разлика с фабриката, която създава стотици работни места на място – центърът за данни след построяването си се нуждае от малък екип с много специфичен профил.

Освен това, не бива да се забравя, че този тип инфраструктура се нуждае от големи количества вода – ресурс, който на много места в България най-меко казано не е неограничен. Именно екологичните притеснения са и основен фактор за недоволството срещу центровете за данни в международен план.

Доц. Мария Трифонова е убедена, че държавата трябва да се стреми да привлече качествени инвеститори – „компании, които стоят с опита си, със своите собствени правила, с финансиране от сериозни институции и с дългосрочен ангажимент – включително и социално-икономически“.

„Този тип инвеститори много често имат вътрешни правила и изисквания от техните финансиращи институции, които са много по-строги от националното законодателство или регулациите, свързани с опазването на околната среда и достъпа до енергийна инфраструктура“, подчерта тя.

Целия разговор гледайте във видеото!

Article source: https://money.bg/guests/transportat-v-balgariya-parvi-mozhe-da-postrada-ot-udarnoto-stroitelstvo-na-tsentrove-za-danni.html