Световното търсене на литий ще нарасне повече от 3 пъти до 2050 г. За да отговори на него, индустрията ще трябва да инвестира над $100 милиарда и да изгради производствени мощности, равностойни на 134 нови мини. Това показва прогноза на базираната в Лондон анализаторска компания Benchmark Mineral Intelligence.

Според очакванията на компанията потреблението на литий ще достигне близо 7 млн. тона в еквивалент на литиев карбонат (LCE) до средата на века спрямо 2,11 млн. тона през 2026 г. При среден годишен капацитет от 36 000 тона на мина това означава, че през следващите 24 години ще трябва да се изгражда по 1 нова мина на всеки 2 месеца.

Осигуряването на парите обаче може да се окаже също толкова трудно, колкото и разработването на новите находища. Инвеститорите трябва да преценяват риска от резки промени в цените на суровините, докато за капитала им се конкурират и сектори като изкуствения интелект и отбраната.

„Най-голямото предизвикателство е да се поддържат тези инвестиции през различните ценови цикли„, коментира Камерън Пъркс, продуктов директор за лития в Benchmark.

Основният двигател на търсенето ще останат електромобилите. Очаква се до 2050 г. те да формират 76% от потреблението на литий спрямо 55% днес. Батериите вече поглъщат 92% от търсенето на метала при около 70% през 2020 г.

Расте и нуждата от литий за системите за съхранение на енергия. Търсенето от този сегмент се е увеличавало с над 60% годишно през последните две години. Benchmark обаче очаква растежът да се забави до около 5% годишно до края на десетилетието.

Австралия губи позиции за сметка на Северна Америка

Промени се очакват и при основните производители. Австралия, която е водещата страна в световния добив на литий, ще осигури 29% от производството през 2026 г. До 2050 г. делът й може да спадне до 20%, тъй като част от съществуващите мини постепенно ще изчерпят ресурсите си, а други региони ще разширяват добива.

„Много от австралийските мини ще бъдат към края на експлоатационния си живот до 2050 г. Колебанията в цените правят финансиращите институции по-предпазливи, а регулаторните изисквания стават все по-тежки„, посочва Пъркс.

Китай се очаква да запази около ¼ от световния добив. Страната има предимство благодарение на инвестициите в собствените си находища и силните си позиции в производството на батерии.

Северна Америка, от друга страна, може да увеличи дела си в добива от 1,7% през 2026 г. до 13% през 2050 г. Регионът се опитва да изгради собствена суровинна база и да ограничи зависимостта си от външни доставчици.

Европа също има сериозен проблем с местния добив. Континентът формира 7% от световното търсене на литий за производството на батерийни клетки, но осигурява под 1% от добития метал. Според Benchmark делът му в световния добив може да достигне 5,5% до 2050 г. Това все пак ще остане под очаквания европейски дял от 8% в търсенето за производство на батерийни клетки.

Разработването на нови находища и в Европа, и в Северна Америка няма да бъде лесно. Някои проекти разчитат на технологии, които все още не са доказали ефективността си в промишлен мащаб. Други срещат възражения заради въздействието върху околната среда и съпротивата на местните общности. Всичко това може да забави изграждането на мините и да оскъпи проектите.

Рециклирането – ще помогне, но няма да замени добива

Необходимите инвестиции могат да се окажат още по-големи, ако търсенето на литий нарасне по-бързо от очакваното. При този сценарий потреблението ще достигне близо 9 млн. тона LCE до 2050 г. Ще са нужни около 180 нови мини и над $150 милиарда инвестиции.

Една от възможностите да се ограничи нуждата от нов добив е рециклирането на излезли от употреба батерии. Benchmark очаква възстановените материали да осигуряват почти 50% от предлагането на литий до средата на века. Това обаче зависи от два фактора: колко използвани батерии ще бъдат налични за преработка и дали рециклирането ще може да се конкурира по цена с добива от нови находища.

Според анализа на компанията до 2040 г. ще са необходими около $64 милиарда за покриване на търсенето на литий при сценарий, който предвижда значителен принос от рециклирането.

Проблемът е, че батериите не могат да бъдат рециклирани в големи количества, преди да достигнат края на експлоатационния си живот. Това ограничава скоростта, с която вторичните суровини могат да навлязат на пазара.

„Всеки тон, който не бъде осигурен чрез рециклиране, трябва да дойде от мина„, предупреждава Пъркс.

Article source: https://money.bg/economics/po-edna-nova-litieva-mina-na-vseki-2-mesetsa-svetat-se-nuzhdae-ot-nad-usd100-miliarda-investitsii-do-2050-g.html