Българската икономика се очаква да нарасне с 2,9% през 2026 г., като растежът ще се ускори до 3,5% през 2027 г. и ще се забави до 3% през 2028 г. Това показва прогнозата на екипа за икономически анализи на EY към октомври 2026 г.

Инфлацията в България обаче остава висока. Средногодишното покачване на потребителските цени се очаква да достигне 5,4% през 2026 г., преди да се забави до 4,4% през 2027 г. и 2,5% през 2028 г., според анализа на EY. През септември 2026 г. годишната инфлация е 5,6%, като страната остава сред икономиките в Южна Европа с по-силен ценови натиск. Влияние оказват и по-високите енергийни разходи, които се пренасят към цените на услугите, свързани с туризма.

България с растеж над средния за ЕС, но с по-висока инфлация

Базовата прогноза на EY поставя растежа на българската икономика над очакваните темпове за Европейския съюз и еврозоната през целия период 2026-2028 г.

За ЕС анализаторите прогнозират икономически растеж от 1,4% през 2026 г., 1,7% през 2027 г. и 1,4% през 2028 г. За еврозоната очакванията са съответно за 1%, 1,4% и 1,3%.

По-високият растеж в България обаче върви ръка за ръка с по-силен инфлационен натиск. За сравнение, средногодишната инфлация в ЕС се очаква да бъде 3,2% през 2026 г., 3,3% през 2027 г. и 2,3% през 2028 г. В еврозоната прогнозата е за 3%, 3,1% и 1,9% през съответните години.

Енергийният риск е ключов за инфлацията

Основният сценарий на EY предвижда средногодишна инфлация в България от 4,4% през 2027 г. При тежък сценарий, включващ продължителен енергиен шок, тя може да достигне 7%, докато при по-оптимистично развитие би се понижила до 3,1%.

Анализът определя страните от Централна и Източна Европа като по-чувствителни към колебанията в енергийните цени заради по-големия дял на енергията в потребителските кошници и усилващото влияние на валутните движения.

В същото време икономическият растеж на България през 2027 г. остава положителен при всички разгледани сценарии. В базовия той достига 3,5%, при тежкия се забавя до 2,9%, а при оптимистичния нараства до 3,7%.

Николай Гърнев, управляващ съдружник на EY за Югоизточна Европа, коментира, че България влиза в следващите години с добри перспективи за растеж и възможност да се развива с по-високи темпове от средните за Европа: „Сега предизвикателството е този потенциал да се превърне в устойчиво развитие чрез повече инвестиции, по-висока производителност и по-ефективно използване на енергията, особено в среда на все още значителен инфлационен натиск“, заявява Гърнев.

Европейската перспектива

Инфлацията в еврозоната е достигнала 3,8% през септември 2026 г., движена основно от енергийните цени, докато базисната инфлация остава относително стабилна, показва анализът. Очакванията са инфлацията да се задържи близо до това равнище през следващите месеци, преди постепенно да се понижи до 2% към средата на 2028 г., като прогнозата на EY за средногодишната инфлация в еврозоната е 3,1% през 2027 г.

Въпреки по-високите лихви и геополитическата несигурност, икономическият растеж в еврозоната се очаква да остане устойчив, подкрепен от фискалната политика и инвестициите, свързани с изкуствения интелект. Потреблението на домакинствата обаче вероятно ще се забави, тъй като по-високата инфлация ограничава покупателната способност.

Рисковете остават двупосочни

Продължителността на конфликта в Близкия изток и движението на енергийните цени остават сред основните източници на несигурност пред европейската икономика.

Според икономическия анализ при тежък сценарий растежът на еврозоната през 2027 г. би се понижил до 0,7% спрямо 1,4% в базовия сценарий, а инфлацията би нараснала до 5,1% спрямо 3,1%.

Сред рисковете за по-слаб икономически растеж са геополитическата ескалация, търговската фрагментация и по-високите мита, допълнителните нарушения в енергийните доставки, фискалният стрес, резките корекции на капиталовите пазари и физическите климатични рискове.

По-благоприятна перспектива, според EY, би могла да се материализира при по-бързо внедряване на изкуствения интелект, увеличаване на инфраструктурните и отбранителните инвестиции, провеждане на структурни реформи и намаляване на търговските бариери.

Лихвените проценти ще останат колебливи по-дълго

Устойчивият инфлационен натиск променя и очакванията за паричната политика. След повишенията през септември се очаква още едно увеличение на основните лихви, а пазарните нагласи към октомври 2026 г. сочат възможност за още по-силно затягане на паричната политика.

За европейските компании това означава, че цената на финансирането вероятно ще остане съществен фактор при вземането на инвестиционни решения. Домакинствата също ще продължат да усещат натиска чрез разходите за кредитиране и по-слабата динамика на покупателната способност.

По-слабо евро и различни скорости на възстановяване

Еврото е отслабнало на фона на по-високите енергийни цени и фискалните опасения, се посочва в анализа. Валутната динамика в Европа остава разнопосочна. Полската злота и шведската крона са отслабнали спрямо еврото, докато норвежката крона е укрепнала благодарение на позицията на Норвегия като износител на въглеводороди. Румънската лея е под нов натиск заради политическата несигурност, високата инфлация и свиващата се лихвена разлика.

Възстановяването на европейските икономики също протича с различна скорост. Германия се възстановява постепенно, докато растежът във Франция остава слаб. Испания и Полша продължават да се представят по-добре от повечето големи икономики в ЕС, въпреки очакваното забавяне.

За 2027 г. EY прогнозира растеж от 1,2% за Германия, 0,7% за Франция, 1,9% за Испания и 3,1% за Полша. България се очаква да изпревари тези икономики с прогнозирания растеж от 3,5%, който е и над средното за ЕС. По-високият темп обаче е съпроводен от по-силен инфлационен натиск в сравнение с еврозоната.

Какво подкрепя устойчивостта на европейската икономика

Проучванията за нагласите са по-положителни от фактическите данни за икономическата активност, но краткосрочните оценки на EY показват, че растежът се е запазил през третото тримесечие на 2026 г. въпреки по-високите енергийни цени и по-строгите финансови условия.

Фискалната експанзия в Германия и ефектите от инвестиционния бум в изкуствения интелект в САЩ са сред факторите, които могат да обяснят устойчивостта на Европа спрямо енергийния шок.

Инвестициите и износът се очаква да останат относително устойчиви, подкрепени от фискалната политика и разходите, свързани с изкуствения интелект. За сметка на това растежът на потреблението на домакинствата в еврозоната се очаква да се забави от 1,5% през 2025 г. до 1% през 2026 г. и 0,7% през 2027 г., тъй като инфлацията ограничава реалните доходи.

Така европейската перспектива съчетава запазване на положителния икономически растеж с по-слабо потребление, по-висока цена на капитала и значителни различия между отделните държави.

Article source: https://money.bg/economics/balgariya-shte-izprevari-germaniya-i-frantsiya-po-ikonomicheski-rastezh-prez-2027-g.html