„Искам в Черно море да виждам платноходи, яхти, туристи – мир и любов. Не искам на курортите ни да се разхождат военни фрегати“ – така през 2016 г. тогавашният премиер Бойко Борисов коментира идеята България да се включи в съвместна флотилия за защита на региона заедно с Румъния и Турция. 10 години по-късно в Черно море виждаме дронове и поразени от тях кораби. Войната в крайна сметка доближи нашите води.

В рамките само на седмица два кораба бяха потопени (с почти пълна загуба на екипажите им) и още два получиха сериозни повреди след удари от дронове. Подобни инциденти имаше и в Румъния – включително и с пожар, избухнал в нейните териториални води.

Докато властта у нас не показва особено желание да обяви кого подозира за атаките срещу свързаните с Украйна плавателни съдове, икономическите ефекти вече са налице. Даже самият премиер Радев призна пред руския посланик, че застраховките на кораби и товари в региона поскъпват и има откази на корабособственици да пътуват към наши пристанища.

Това потенциално може да се превърне в гигантски проблем – и то в навечерието на зимата.

Как функционира морското застраховане?

В бранша има различни застраховки – каско на кораба (Hull and Machinery, HM), застраховка на товара, такава за отговорност към трети лица и т.н.

Те изрично не покриват щети, причинени от военни действия. За защита от тях се сключва специализирана застраховка за военен риск. Тя върви и с определени изисквания към корабособственика като предварително уведомяване на застрахователя за маршрута и съгласуване с него с изпълняване на поставени условия.

Източник: Facebook / Ministerul Afacerilor Interne, Romania / video screenshot

Възможни са промяна на лимитите и изключенията и налагане на плащане на допълнителна премия като процент от застрахователната стойност на съда и/или товара за период на пребиваване в рискова зона.

Как точно работи всичко това? „От застрахователна гледна точка, важно е да се прави разграничение между стандартното карго покритие и допълнителното покритие за военни рискове. Условията и възможността за предоставяне на такова покритие се преценяват спрямо конкретния маршрут, актуалното ниво на риск и обхвата на съответната застраховка“, обясниха пред Money.bg от „Дженерали Застраховане“.

Кога корабът е в опасен район се преценява на база съвкупност от фактори, като водеща е оценката на Съвместния военен комитет на лондонския застрахователен пазар (Joint War Committee). Наличието на въздушни и морски дронове и мини според експерти е особено голям риск, защото то води до непредвидимост, погрешна идентификация на цивилни съдове и косвени щети.

От 3 до 12 пъти по-скъпо

Според последната оценка на JWC от 16 септември само териториалните води на Турция, България, Румъния и Грузия са изключени от опасната зона, която иначе обхваща практически цяло Черно море. Не е ясно дали и кога комитетът ще обнови официално своята карта, но ударите по кораби все по-близо до българските и румънските брегове вече променят ситуацията на пазара.

Атаките от нощта на 5-6 октомври бяха по-далеч в изключителната икономическа зона на България, която обаче влиза в обявената от JWC рискова зона. Поразените през тази седмица плавателни съдове обаче бяха на буквално километри от териториалните ни води, което освен всичко друго според хора от бранша е показателно, че те са очаквали, че ще са по-защитени.

Източник: БГНЕС

„Миналата седмица след ударите в икономическата зона скочиха три пъти – говоря за застраховка за товар и застраховка върху кораба. Сега очакваме вече, след като е в близост до териториални води, да скочат и застраховките при преминаването през териториални води“, заяви пред БНТ собственикът на шипинг компания кап. Тодор Георгиев.

В един конкретен сегмент скокът е още по-голям. Разходите за застраховане на кораби, превозващи петрол през Черно море, са нараснали рязко от около 200 хил. до 2,5 млн. долара на плавателен съд през последните месеци, заяви особеният търговски управител на „Лукойл България“ Евгени Симеонов.

Това е 12,5-кратно увеличение.

Източник: GettyImages

Паралелно с това може да се превърне в проблем и намирането на опитни моряци, готови да плават в потенциално опасните води на Черно море. Не трябва да забравяме, че само в рамките на последните две атаки безследно изчезналите са двуцифрен брой.

„Може да се получат откази от моряци да плават в такива райони, което е нормална практика. Както и да поискат по-високо заплащане“, посочи пред „Нова телевизия“ управителят на компания за наемане на моряци капитан Золтан Сулай.

Крайният резултат е, че в региона може да продължат да оперират само стари и зле поддържани кораби с по-слабо обучени екипажи, предупреди в студиото на Bloomberg TV Bulgaria Юри Станков от Българската морска камара.

Щетите са за всички

По-големите разходи за застраховане на кораб и товар, ограниченията в маршрутите и по-високите възнаграждения за екипажите потенциално могат да откажат някои корабособственици въобще да пътуват до български пристанища. За момента това не е масово, но както отбеляза Станков заради бавното придвижване на плавателните съдове имаме инертност на бранша и ефектите от атаките край нашите води ще се проявят след определено време.

Намаляването на желаещите да превозват товари ще даде възможност на останалите да наложат по-високи цени. Това в крайна сметка ще се отрази на цената на товара, който след това се превръща в стоки по магазините и суровини за индустрията.

Движението в обратна посока също може да бъде застрашено. Към началото на октомври на международния пазар е реализирана под една трета от произведеното у нас зърно. Скъпите застраховки създават затруднения не само от гледна точка на логистичните разходи – забавя се темпото на експорта и се създава натиск върху складовите бази.

В своя публикация специализираният портал Sinor.bg пише, че целият сектор може да се окаже пред колапс, ако не се намерят алтернативни пътища за транспорт.

Източник: БГНЕС

По думите на особения управител на „Лукойл“ у нас Евгени Симеонов рафинерията в Бургас продължава да получава доставки на суров петрол и към момента има достатъчно суровина до началото на декември.

Премиерът Румен Радев обаче публично обяви, че потенциален риск има. „Нефтохим Бургас“ може да разчита само на собствения си терминал край Росенец за доставки. В началото на 2023 г. проектът „Бургас – Александруполис“ беше възроден с цел да свърже рафинерията с гръцкото крайбрежие и да осигури алтернативно трасе за суровината ѝ. До момента обаче в това направление няма нищо свършено.

Превръщането на нашата част от Черно море в потенциална военна зона със сигурност ще има ефект и върху туризма. Факт е, че особено последните два ударени кораби бяха толкова близо до крайбрежието, че се виждаха без проблем от него, а жителите на населено място даже чуха отчетливо взрива на единия от тях. Това не е точно 5-звездно изживяване,

Не трябва да се подценява и ефектът върху българските кораборемонтни заводи. Те се ползват с добро реноме в чужбина заради съотношението между цена и качество и даже в момента там влизат и плавателни съдове, които са претърпели щети именно от удари от дронове.

Ако обаче районът стане по-опасен за плаване, корабособствениците може да спрат да използват услугите на нашите предприятия. Това ще остави хиляди семейства у нас без прехрана.

Какво може да се направи?

Въпреки политическите декларации, за момента не се вижда готовност за деескалация в Черно море. Даже напротив – Русия и Украйна очевидно радикализират действията си през последните седмици преди междинните избори в САЩ, които може силно да повлияят на външната политика на Вашингтон.

Москва отрича да има общо с атаките срещу кораби край България и Румъния, като прокарва тезата за „провокация от трета страна“. От друга страна, в Киев дадоха да се разбере, че не се чувстват задължени да се съобразяват с американското ръководство и вече ще атакуват широк спектър от руски цели.

Така идва въпросът дали не е време корабоплаването в Черно море да започне да се случва по по-организиран и по-защитен начин.

През Втората световна война Великобритания се оказва почти откъсната от останалия свят заради изключително ефективните действия на германските подводници срещу съюзническия търговски флот. Обратът идва с организирането на конвои, охранявани от бойни кораби и самолети.

Източник: Wikimedia Commons

В съвременния контекст обаче опасностите са даже повече в сравнение с последния глобален конфликт – дроновете са малки и бързи, което ги прави трудни за засичане и неутрализиране, а освен тях са възможни и атаки с противокорабни ракети и полагане на мини.

Затова евентуалните конвои трябва да имат ясно дефинирани защитени коридори с висока координация между търговски оператори, военноморски и военновъздушни сили (на равнище държава или на равнище НАТО), наличие на достатъчно средства за ПВО, противоракетна отбрана и радиоелектронна борба, както и спасителни служби в готовност за възможно най-бърза намеса при инцидент.

Ако конвоят просто събира повече кораби на едно място без реална защита, рискът всъщност даже ще се увеличи.

Така може да се наложи покрай морските ни курорти „да се разхождат военни фрегати“. Особено ако другата опция е икономиката ни да бъде „задушена“ от войната, която вече толкова години политиците у нас смятаха, че няма да доплува до бреговете ни.

Article source: https://money.bg/economics/voynata-doblizhi-balgarskite-pristanishta-shte-gi-oprazni-li.html