Международният валутен фонд понижи очакванията си за растежа на българската икономика през 2026 г. до 2,6% от прогнозираните през пролетта 2,8% в доклада си „Световни икономически перспективи“. Същевременно институцията значително повиши оценката си за инфлацията в страната – от 3,8% на 4,9%.

Въпреки това, България се очаква да отчете по-висок икономически растеж от средния за еврозоната, за която Фондът предвижда увеличение на БВП с 1,1% и инфлация от 3,1% през тази година.

За 2027 г. очакванията са българската икономика да ускори растежа си до 2,7% при предишна прогноза за 2,5%. Инфлацията обаче вероятно ще остане висока, като очакванията за средногодишното ѝ равнище са повишени от 3,7% на 4,8%, съобщи БТА.

По-сериозна промяна има в оценката за външния баланс на страната ни. Според организацията дефицитът по текущата сметка ще достигне 8% от БВП през 2026 г., което е двойно повече от очакваното през април. За 2027 г. прогнозата също е влошена, като се очаква да бъде 6,6% от БВП вместо 3,2%.

Пазарът на труда остава сравнително устойчив, като безработицата вероятно ще се понижи от 3,6% през 2025 г. до 3,4% през 2026 г. и 3,3% през 2027 г.

Къде се разминават прогнозите

Прогнозата на Фонда за България е по-песимистична от тази на Министерството на финансите, което през есента повиши очакванията си за растеж през 2026 г. от 2,6% на 3% и увеличение на БВП с 2,5% през следващата година.

Двете институции използват различни показатели за измерване на инфлацията, затова оценките им не са напълно съпоставими, обясни БТА.

Международните прогнози за българската икономика се разминават и по отношение на растежа през следващите две години. Фич очаква увеличение на БВП с 2,8% през 2026 г. и 2,9% през 2027 г., докато Световната банка прогнозира съответно 2,6% и за двата показателя.

Европейската банка за възстановяване и развитие пък залага на растеж от 2,7% през тази година и 2,5% през следващата.

Световната икономика разчита на по-малко държави

По отношение на еврозоната МВФ очаква ръст от 1,2% през 2027 г. По-високите цени на енергията и слабото потребителско доверие обаче ще продължат да ограничават икономическата активност. Фондът повиши и прогнозите си за средногодишната инфлация – до 3,1% за 2026 г. спрямо 2,6% в пролетната оценка и до 2,8% за 2027 г. при очаквани по-рано 2,2%.

В глобален план организацията запазва прогнозата си за растеж от 3,1% през 2026 г., но повишава очакванията за 2027 г. от 3,2% на 3,4%. Според доклада обаче устойчивостта на световната икономика прикрива нарастващи различия между отделните държави. Около 32 икономики се очаква да осигурят 95% от глобалния растеж.

САЩ се очаква да нараснат с 2,3% през всяка от двете години, подкрепени от потреблението и технологичните инвестиции. За Китай прогнозата е за растеж от 4,5% през 2026 г. и 4% през 2027 г., докато Индия остава сред най-бързо растящите големи икономики с очаквано увеличение от 7% годишно.

Фондът предупреждава, че инвестициите в изкуствен интелект могат да подкрепят икономическата активност и производителността, но същевременно да засилят инфлационния натиск заради по-високото търсене на енергия, оборудване и квалифицирани кадри. Ако очакваните ползи от технологията не се реализират, следващия доклад може да преосмисли световния растеж.

Сред препоръките на МВФ са правителствата да възстановяват фискалните си резерви, подкрепата за домакинствата при енергийни сътресения да бъде целенасочена, а инвестициите във възобновяема енергия и електропреносни мрежи да се ускорят.

Article source: https://money.bg/economics/mvf-ponizhi-prognozata-za-rastezha-na-balgariya-i-povishi-tazi-za-inflatsiyata.html