Окончателно пропаднаха опитите последният коксов завод на Балканите – Koksara Lukavac в Босна и Херцеговина, да бъде спасен и рестартиран. В ход е разпродажбата на отделни активи от комплекса, пише bizinfo.ba.

Първата осъществена сделка е продажбата на пречиствателната станция „Модрац“, която преминава в собственост на община Лукавац чрез процедура по отчуждаване. Местната власт вече е превела по сметките на дружеството в несъстоятелност 3,14 млн. конвертируеми марки (близо 1,6 млн. евро).

Сделката решава дългогодишен комунален казус, тъй като заводът осигуряваше питейната вода на града, пораждайки спорове за покриването на разходите. Общината поема директен контрол върху съоръжението, гарантирайки водоснабдяването както за населението, така и за бъдещите инвеститори.

До броени дни стартира публичната продажба на още шест до седем обособени производствени звена, потвърди пред местното издание синдикът на дружеството Алмир Байрич.

До радикалния ход се стигна, след като пазарът показа, че няма купувач, способен да поеме целия гигант. За цялостно придобиване бяха необходими около 150 млн. марки (приблизително 76,7 млн. евро), съчетани със задължителни последващи инвестиции от още 100 до 200 млн. марки (между 51,1 и 102,3 млн. евро) за рестарт.

Източник: Koksara Lukavac

Снимка от по-добрите времена на завода

Стратегията за парцелиране на активите значително разширява кръга от кандидати. Сред най-атрактивните самостоятелни обекти са заводът за малеинов анхидрид (суровина за химическата и фармацевтичната промишленост), ремонтният цех и енергийното стопанство. Очакванията са за тях да се намерят купувачи, готови да платят по няколко десетки милиона марки, за да възобновят дейността им независимо.

Приходите от продажбите ще послужат за спешно разплащане със съкратените служители. Неизплатените обезщетения към работниците възлизат на 5-5,5 млн. марки (около 2,55-2,81 млн. евро). Още с постъпленията от пречиствателната станция ще бъдат разпределени над 2,5 млн. марки (близо 1,28 млн. евро), а синдикът очаква до два месеца задълженията към работната сила да бъдат напълно изчистени.

Предприятието се простираше върху мащабна площ от 102,7 хектара, си сътрудничеше с над 400 контрагенти и генерираше годишен експорт за над 300 млн. марки (повече от 153,4 млн. евро). Качественият му металургичен кокс беше незаменим суровинен компонент за стоманодобивните заводи и тежката промишленост в Босна, Сърбия, Хърватия и редица държави от ЕС.

Историческата дейност на металургичния мастодонт приключи окончателно на 24 февруари 2026 г., когато последните пещи бяха загасени и производството спря заради несъстоятелност.

Разпродажбата бележи края на поредния гигант на югославската промишленост. Създаден през 1961 г., комплексът в Лукавац функционираше като част от Global Ispat Koksna Industrija Lukavac (GIKIL) и десетилетия наред беше монополист – последният от вида си завод в региона. Предприятието беше и модернизирано през годините, като преди две години беше направена голяма инвестиция в производството на малеинов анхидрид.

У нас „Кремиковци“ имаше голям коксов завод за задоволяване на собствените си нужди, но след затварянето на металургичния гигант и това предприятие отиде в историята. Окончателно дейността беше прекратена през май 2009 г. със спирането на подаването на газ. Мощностите му по-късно бяха съборени.

Article source: https://money.bg/deals/razprodavat-na-parche-edno-ot-nay-vazhnite-predpriyatiya-za-metalurgiyata-v-yugoiztochna-evropa.html