Преди години климатиците в голяма част от Европа не бяха широкоразпространени, а в някои градове инсталирането на външни тела по фасадите беше ограничавано заради изисквания за запазване на архитектурния облик.

През последните две лета обаче търсенето на системи за охлаждане рязко нарасна, а фирмите, занимаващи се с инсталацията им, бяха резервирани с месеци напред. Дори при избора на ваканционни квартири климатикът се превърна от допълнителна екстра в базова необходимост.

Невъзможността едно домакинство да поддържа безопасна и здравословна температура в жилището си през топлите месеци доведе до обособяването на нов проблем – лятната енергийна бедност.

Макар тя обикновено да се свързва със зимата и липсата на възможност за достатъчно отопление на едно домакинство, все по-високи температури и горещи вълни, енергийно неефективни жилища, градска среда, която задържа топлината, и липса на достатъчно средства за охлаждане са на път да променят това.

По данни на програмата „Коперник“ Европа е най-бързо затоплящият се континент в света, като температурите се повишават повече от два пъти по-бързо от средното за планетата.

В България до 2050 г. се очаква средните годишни температури да се повишат с между 1,6 и 3,1 градуса по Целзий, а в големите градове, където бетонът задържа топлината, ситуацията ще е по-неблагоприятна, предупреждават експертите от Климатека. Изследване на Съвместния изследователски център на ЕК дори изчислява, че температурите на повърхността в градовете през лятото понякога са с 10-15 градуса по Целзий по-високи от тези в периферията.

Източник: iStock

Така продължителните горещини и високите нощни температури затрудняват естественото охлаждане на сградите и увеличават нуждата от климатизация. Между 2010 и 2019 г. енергията, използвана за охлаждане на жилищата в еврозоната, се е утроила. Очаква се делът ѝ в потреблението на домакинствата да продължи да нараства, особено в Южна Европа.

Основен проблем се явява състоянието на сградите. Според ЕК около 75% от сградния фонд в ЕС е енергийно неефективен, а много жилища и обществени сгради не са проектирани да ограничават прегряването.

От екологичното сдружение „За Земята“ отбелязват, че изолацията, засенчването, ориентацията на прозорците, покривът и възможностите за проветряване могат значително да намалят нагряването на помещенията.

Макар по данни на НСИ през 2025 г. 72,6% от българските домакинства да разполагат с климатик, не всички могат да си позволят да го използват редовно. Високите разходи за електроенергия могат да ограничават употребата му до отделни помещения или кратки периоди.

Източник: iStock

Така например през 2022 г. 26% от домакинствата в ЕС не са могли да поддържат комфортна температура в домовете си, като при най-бедните този дял достига 35%.

Продължителното излагане на високи температури може да доведе до сериозни здравни проблеми и да увеличи риска от смърт по време на горещини, предупреждават експертите. Особено уязвими са възрастните хора, децата, бременните, хората с хронични заболявания и домакинствата с ниски доходи.

През 2023 г. България въведе официално определение за енергийна бедност. Тази година беше приета и специална наредба, в която охлаждането е признато като основна енергийна услуга, но на практика мерките за подкрепа продължават да са насочени основно към отоплението.

Според данни на Интегрирания план енергетика и климат от целевата помощ за отопление се възползват около 324 000 лица и семейства. Все още обаче няма аналогична помощ за домакинствата, които не могат да си позволят достатъчно охлаждане през летните месеци.

Article source: https://money.bg/personal-finance/kakvo-e-lyatna-energiyna-bednost-i-zashto-se-prevrashta-v-kategorichen-problem-za-balgarskite-domakinstva.html