Европейската комисия предприе директна съдебна атака срещу Унгария заради опитите на нейния енергиен гигант MOL да принуди Хърватия да му изплати колосално обезщетение, пише tportal.

Поводът е решение на американски федерален съд във Вашингтон, според което Загреб трябва да преведе до 286 млн. евро на унгарската компания. Брюксел обаче застана твърдо зад Хърватия, настоявайки, че делото извън европейската юрисдикция е абсолютно недопустимо.

Сагата започва още през 2003 г., когато MOL придобива миноритарен дял в хърватската национална компания INA, а по-късно увеличава участието си до над 47%. Спорното споразумение от 2009 г. предоставя на унгарците пълен оперативен контрол и задължи Загреб да либерализира газовия пазар.

Тези споразумения довеждат до огромен корупционен скандал – бившият хърватски премиер Иво Санадер е осъден за подкуп, даден от главния изпълнителен директор на MOL Жолт Хернади. Будапеща обаче отказва екстрадиция, а международните арбитражи излизат със заключение, че корупцията не е надлежно доказана в конкретните инвестиционни искове.

Напрежението прераства в паралелни съдебни битки. През 2022 г. инвестиционният арбитраж на ICSID присъжда близо 184 млн. долара в полза на MOL за нарушаване на Договора за Енергийната харта, като заедно с лихвите сумата днес достига 286 млн. евро.

В същото време, в отделен търговски арбитраж по газовите договори през май тази година, Хърватия постига категорична победа, отхвърляйки претенции на унгарците за десетки милиони евро.

Въпреки това съдия Амир Али от Окръжния съд на Колумбия постановява изпълнение на първото обезщетение в САЩ, пренебрегвайки аргументите на Загреб, че европейското право забранява подобни арбитражи между страни членки.

Тук се намесва Европейската комисия. Според Брюксел Унгария е била длъжна да спре MOL от водене на инвестиционен арбитраж срещу друга държава от ЕС в американска юрисдикция. Макар формално MOL да не е изцяло държавна собственост, регулаторите в Брюксел я третират като такава заради стратегическото влияние и намеса на властите в Будапеща.

Ако ЕК докаже пред Общия съд на ЕС, че процедурата представлява неправомерен арбитраж в разрез с договорите на съюза, MOL може окончателно да изгуби правото да събере парите.

Сблъсъкът съвпада с деликатни политически и енергийни преговори. При скорошно посещение на унгарска правителствена делегация в Загреб темите за доставките на петрол и транзита през хърватския оператор Janaf бяха водещи. Макар премиерът Петер Мадяр да обеща изчистване на спорните въпроси между Будапеща и Загреб, намесата на Брюксел е сериозна ескалация в конфликта, който определено не е за малко пари.

Article source: https://money.bg/politics/spor-za-blizo-eur300-miliona-na-chiya-strana-e-es-v-bitkata-mezhdu-harvatiya-i-mol.html