Решенията за над милиард евро у нас обикновено не се вземат твърде бързо – особено когато става дума за проектите за модернизация на армията, които до момента се точеха в рамките буквално на десетилетия. Първата и, за съжаление, вероятно смъртоносна дрон атака срещу цивилни кораби в изключителната икономическа зона на България в Черно море, промени коренно ситуацията.

Макар премиерът Румен Радев и неговите министри и депутати упорито да не назовават най-вероятния извършител на нападението, властта се задвижи в посока укрепване на защитата на родното небе.

„Имаме един договор за един зенитно-ракетен комплекс IRIS-T, който не е достатъчен, за да покрием територията на страната. Затова едва днес, след всичката извършена работа от нашето правителство, приемаме проект за инвестиционен разход за закупуване на още пет зенитно-ракетни комплекса. Очаквам в рамките на седмици да имаме договор, за да гарантираме защитата на нашата територия и да допринасяме към комплексните отбранителни способности на Алианса“, обяви министър-председателят в началото на правителственото заседание вчера – и кабинетът малко след това формално парафира решението.

През август военният министър Димитър Стоянов даде да се разбере, че се разглежда вариант за закупуване на допълнителни ЗРК, но също така от думите му стана ясно, че има по-скоро готовност за преговори, отколкото направени конкретни стъпки.

Така тази седмица стана факт най-бързата промяна в съвременните проекти за модернизация на армията и превръща „ъпгрейда“ на противовъздушната отбрана в една от най-скъпите програми.

Какво купихме (и какво ще купим)

Зенитно-ракетният комплекс IRIS-T се произвежда от германската Diehl Defence. Той е изграден около едноименната ракета, създадена още в края на Студената война като европейска алтернатива на американската Sidewinder и използвана в това си качество от редица държави.

Работата по зенитната система започва през 2007-а, като модификацията със среден обсег IRIS-T SLM преминава изпитания през 2015 г. Именно такава ще придобие България.

В сравнение с ракетата „въздух-въздух“, диаметърът на двигателя е увеличен. Първоначалното насочване е с данни от радар и подпомогната от GPS инерционна навигация, а във финалната фаза от полета се включва инфрачервена глава, която не подлежи на смущения. Може да се обстрелват цели, отдалечени на до 40 км и летящи на максимум 20 000 метра височина.

Всеки комплекс включва командна машина, 4D радар, 3 или 4 камиона със самите установки и помощни возила. При необходимост батареята може да изстреля едновременно 24 ракети към различни цели. Тя е с изключително висока мобилност и интеграция с натовските системи за обмен на данни и така IRIS-T може да обстрелва цели даже без да включва собствения си радар.

Бундесверът се позабави с решението дали да купи комплекса за собствените си цели, но това стана факт, след като той беше успешно изпробван в Украйна за отбиване на атаки с ракети и дронове. „По отношение на целите, спрямо които IRIS-T е активиран, имаме почти 100-процентова ефективност в това да ги поразим и унищожим“, заяви през миналата година пред Money.bg вицепрезидентът на Diehl Defence Торстен Кук.

Вече напредва работата и по модификация с голям обсег – IRIS-T SLX, който може да обстрелва цели, отдалечени на до 80 километра. За целта се използва по-различна ракета, но освен това се запазва съвместимостта с използваните от SLM боеприпаси, т.е. един комплекс може да се бори както с крилати ракети като X-22, така и с щурмови вертолети.

Една от най-скъпите военни сделки

През 2024 г. Народното събрание одобри закупуването на една батарея IRIS-T SLM в рамките на инициативата „European SkyShield“ за съвместни поръчки с цел по-ниска цена и по-бърза доставка. Цената след оптимизация на конфигурацията за нашата страна стана 180 милиона евро, като покупката ще бъде финансирана по механизма за нисколихвени дългосрочни заеми за отбрана SAFE.

Контрактът даваше и възможност за покупка на още 5 допълнителни батареи от SLM модификацията, както и една SLX с голям обсег. По всичко изглежда, че сега правителството се възползва от тази опция.

Ако приемем, че цената на новите системи ще е сходна с тази на вече поръчаната, то проектът за модернизация на противовъздушната отбрана ще достигна 1,08 млрд. евро. Това ще направи тази програма по-скъпа от покупката на двата нови бойни кораба, които се оборудват в момента във Варна.

Само придобиването на над 180 бойни машини на пехотата Stryker и на двете ескадрили F-16 ще струват повече пари – съответно около 1,25 млрд. евро и около 2,4 млрд. евро.

Куп важни уточнения

Макар още през 2024-а да беше взето решение за придобиване на IRIS-T, все още комплексът не е у нас – и не е съвсем ясно кога ще застъпи на бойно дежурство. Разходите по закупуването са разпределени в рамките на над 4 години, а заводът на Diehl Defence е много натоварен от поръчки за Украйна, Германия, Австрия, Естония, Латвия и Словения.

Очакването е първата батарея да пристигне най-рано догодина, а междувременно ще има нужда и от обучение на разчети за нея. Така застъпването на бойно дежурство може да се отдалечи чак до 2028-а.

За допълнителната поръчка на още 5 системи се твърди, че може да бъде реализирана в рамките на по-малко от 5 години. Въпреки това изглежда трудно да си представим, че доставката ще стане факт в рамките на това десетилетие.

Неприятно впечатление прави и това, че въобще не се коментира дали поне една от новите системи няма да е SLX. Именно тази модификация може реално да замести най-модерните ни ЗРК от съветските времена – С-300, които пазят София.

SLM вариантът отговаря като радиус на действие на С-125 „Нева“. Именно такива комплекси в момента пазят българските териториални води и обектите по крайбрежието – „Нефтохим Бургас“, пункт за базиране „Атия“, летище „Чайка“, пристанищата на Варна и Бургас и т.н.

Системите са разположени в две поделения – във варненското село Кичево и в Черноморец (добре познато на местните и на туристите, тъй като е разположено буквално над плажа и пристанището – б.р.). Твърде вероятно е част от новите IRIS-T SLM да отидат именно в тези две бази.

Друга тема е, че двата кораба бяха ударени на около 70 морски мили източно от Бяла, т.е. даже съвременните комплекси вече да бяха застъпили на бойно дежурство, нямаше да могат да защитят плавателните съдове.

IRIS-T SLM освен това не може да се бори ефективно с балистични и хиперзвукови ракети – а Сърбия въоръжава с последните своите изтребители МиГ-29 след доставка от Китай.

Важен момент за реалната бойна стойност на IRIS-T също така е колко ракети ще бъдат купени. При цена от между 400 хиляди и милион евро за бройка и минимум по 8 на система, твърде скромен боекомплект ще ограничи възможностите за участие в стрелби за поддържане на подготовката на разчетите.

Ако теглим чертата, решението за подсилване на ПВО е правилно, но са важни детайлите – лош вариант ще е да се окажем с придобивка, която е твърде скъпа за нашите възможности, не може да се справи с пълния спектър от потенциални заплахи и стои неизползвана, докато наследените от НРБ комплекси С-300, С-200, С-125 и „Куб“ носят пълната отговорност за противовъздушната ни отбрана.

Article source: https://money.bg/techno/iris-t-kak-ot-dnes-za-utre-modernizatsiyata-na-rodnoto-pvo-stana-edin-ot-nay-skapite-voenni-proekti.html