Войните в Европа и Близкия изток все по-сериозно променят условията за световното търговско корабоплаване. Само за последните два дни четири кораба бяха атакувани в Черно море, включително два в изключителната икономическа зона на България, докато само от началото на октомври 9 кораба са попаднали под атаки около Ормузкия проток – половината от всички регистрирани инциденти в Ормузкия проток и Персийския залив през целия септември, по данни на Bloomberg.

Атаките в Черно море

На 6 октомври два търговски кораба бяха поразени от морски и въздушни дронове на около 70 морски мили от българския бряг. Единият – плаващият под флага на Того ALFA WATAN, е получил сериозни повреди и впоследствие е потънал, а вторият кораб – плаващият под флага на Палау ABLE, се е запалил, като всички 18 души на борда са били евакуирани.

Това е първият известен случай на атака срещу търговски кораби в изключителната икономическа зона на България. Ройтерс отбелязва, че инцидентът засилва опасенията за разрастване на заплахата за корабоплаването в западната част на Черно море.

Рискът за корабоплаването се открои и в Румъния – само ден по-рано в румънската изключителна икономическа зона беше атакуван друг търговски кораб, който по данни на местните власти е превозвал зърно. Корабът Royad Mammadov е плавал под флага на Сейнт Китс и Невис от украинското пристанище Измаил към италианското Равена, когато е бил поразен. Инцидентът е станал в района на офшорната платформа Pescăruș, експлоатирана от OMV Petrom, на около 20 морски мили от румънския бряг. 

На 6 октомври атака с дрон е поразила и петролен танкер под либерийски флаг край руския черноморски бряг в района на Сочи. На борда е имало 23 индийски граждани, които са били евакуирани, а след удара на кораба е избухнал пожар. Според руското транспортно министерство на борда е горял суров петрол.

Все повече атаки срещу кораби и в Ормузкия проток

По данни на Bloomberg само от началото на октомври 9 кораба са попаднали под атаки около Ормузкия проток – половината от всички регистрирани инциденти в Ормузкия проток и Персийския залив през целия септември. Това се случва в момент, когато доставките на петрол и газ през стратегическия маршрут постепенно се възстановяват до предвоенните нива. Според водещи търговци на суровини, цитирани от Bloomberg, петролните потоци от Близкия изток са достигнали около 80% от нивата преди началото на конфликта.

На фона на зачестилите ирански нападения срещу плавателни съдове обаче по време на ранната азиатска търговия цената на петрола сорт Brent се повиши с 0,8% до над 101 долара за барел.

Именно това създава нов риск за енергийния пазар. Дори при възстановяване на доставките, транспортирането може да остане по-скъпо и несигурно заради нарастващите разходи за застраховки, атаките срещу корабите и ограничения брой плавателни съдове, готови да поемат риска за преминаване през опасните маршрути.

Главният изпълнителен директор на Vitol, един от най-големите независими търговци на енергийни суровини в света, Ръсел Харди заяви, цитиран от Ройтерс, че вече става въпрос не само за проблем с доставките, а за криза в корабоплаването.

Според данни на Балтийската борса, цитирани от Bloomberg, ставките за превоз на петрол от Персийския залив до Китай са достигнали рекордните 1,3 млн. долара на ден. За сравнение, средната стойност на този показател през 2025 г. е била около 60 000 долара на ден.

Преди войната над 80% от петрола е бил транспортиран през Ормузкия проток, а сега около 55% от износа преминава през Оманския залив, който Иран по-трудно успява да блокира, както и през Червено море.

Рискът за Европа

За европейската икономика проблемът е особено чувствителен. Европа разчита на морския транспорт за значителна част от вноса на енергийни суровини, промишлени стоки и други ключови продукти. Всяко трайно повишаване на риска по основните морски маршрути може да доведе до по-високи разходи за застраховки и транспорт, по-дълги маршрути и в крайна сметка до по-високи цени за бизнеса и потребителите.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен определи атаките срещу цивилни кораби край България като „неприемливи и изключително тревожни“, като изрази пълна солидарност с държавите от източния фланг на ЕС.

Така Черно море и Ормуз се превръщат в два различни примера за един и същ глобален проблем – търговските кораби все по-често се оказват на фронтовата линия на съвременните конфликти.

„Мopcĸият pиcĸ ce пpeвpъщa в иĸoнoмичecĸи pиcĸ. Toзи мexaнизъм нe зacягa caмo eнepгийнитe cypoвини. Πeтpoлът и нeгoвитe пpoизвoдни влизaт в пpoизвoдcтвoтo нa плacтмacи, тopoвe, aвтoмoбилни ĸoмпoнeнти, мaшини, лeĸapcтвa и oгpoмeн бpoй дpyги пpoдyĸти. Зaтoвa cътpeceниятa в Πepcийcĸия зaлив, Чepвeнo мope или дpyги ĸлючoви зoни имaт дaлeч пo-шиpoĸ eфeĸт oт движeниeтo нa цeнaтa нa cypoвия пeтpoл“, заяви Христо Папукчиев, капитан далечно плаване, пред Money.bg.

Ако тази тенденция продължи, рискът за световната икономика няма да идва единствено от това дали има достатъчно петрол, газ или други стоки. Все по-важният въпрос ще бъде дали те могат да бъдат доставени безопасно и на каква цена.

Article source: https://money.bg/economics/povishava-se-riskat-ot-globalen-konflikt-vse-poveche-ataki-sreshtu-korabi-prez-oktomvri-ot-ormuz-do-cherno-more.html