Цената на френския дълг расте и се засилват въпросите дали Европейската централна банка (ЕЦБ) ще трябва да задейства инструмента, създаден през 2022 г. по време на кризата с италианските облигации. Френският случай обаче не отговаря на част от условията за него.

Инструментът за защита на преноса (TPI) позволява на ЕЦБ да купува неограничено облигации на държава от еврозоната, чиито условия на финансиране се затягат „неоправдано и безредно“. Спредът на френските книжа обаче се обяснява с дефицита и политическата несигурност преди изборите, което трудно може да се нарече неоправдано.

„Ако пречи на преноса на паричната политика, това е работа на ЕЦБ. Ако не, нека пазарът сам да оцени факторите“, подчерта пред Bloomberg Пит Кристиансен, главен стратег в Danske Bank.

ЕЦБ не иска да изглежда, че помага на правителствата да финансират дефицитите си, а е заявявала, че TPI е само за неоправдани пазарни движения.

Инфлацията в еврозоната е близо 4% заради конфликта в Близкия изток. Франкфурт спря покупките на облигации след скока на цените, предизвикан от войната в Украйна, и вече е повишила лихвите два пъти. Възстановяването на покупките би противоречало на тези решения.

Първата стъпка според част от анализаторите е краят на количественото затягане, при което ЕЦБ оставя облигациите в портфейла си да падежират. За Франция това са около 5 млрд. евро месечно, или 20% от новите емисии, посочи Ана Боата от Allianz Trade.

Карстен Бжески от ING допълва, че дори при разпространение на напрежението към други страни TPI няма да е първият избор.

Кристин Лагард заяви миналия месец в Дъблин, че не вижда безредие на пазара, а глобално движение, което засяга всички облигации. Председателят на Бундесбанк Йоахим Нагел подчерта, че единствената цел на ЕЦБ е инфлация от 2%. Еманюел Мулен от Банк дьо Франс напомни, че тежестта пада върху правителствата.

Икономистите на Bloomberg Economics виждат по-голяма вероятност за активиране само ако натискът обхване други държави, а засега доказателствата за подобен риск са малко.

Десетилетието на Макрон

В свой материал Bloomberg описва Франция като най-слабото звено на Европа след десет години управление на Еманюел Макрон.

Началото беше обещаващо: в началото на президентския мандат на Макрон френското правителство облекчи трудовото законодателство и намали данъците за бизнеса и икономиката нарасна с повече от два процента, а безработицата и бюджетният дефицит намаляха.

После обаче управляващите започнаха да се сблъскват с трудности от вътрешен и външен характер, които се отразиха както на рейтинга им, така и на финансите на страната.

Според Сметната палата антикризисните мерки и подкрепата по време на пандемията са стрували около 190 млрд. евро през 2020-2022 г., а енергийната криза – още 72 млрд. евро.

Задоволяването на исканията на протестите на „жълтите жилетки“ през 2018 г. изискаха над 10 млрд. евро.

Управляващите загубиха мнозинството си през 2022 г., а предсрочните избори през 2024 г. раздробиха парламента допълнително. През 2025 г. премиерът Себастиен Лекорню спря пенсионната реформа на Макрон и удължи данъка върху големите компании.

Финансовият министър Ролан Лескюр предлага замразяване на заплатите в публичния сектор и на някои пенсии. Той отбелязва, че само Испания расте по-бързо от Франция сред големите европейски икономики.

Опозицията обещава ревизия: Марин Льо Пен иска пенсиониране на 60 години, а Жан-Люк Меланшон – по-високи данъци за компании и богати.

В тази среда Франция ще избира наследник на Макрон през пролетта.

Article source: https://money.bg/politics/shte-se-nalozhi-li-etsb-da-spasyava-frantsiya.html