България посреща тленните останки на цар Самуил с държавна церемония днес на площад „Княз Александър I“ в София, съобщиха от пресслужбата на Министерския съвет. 

Те ще бъдат предадени на българската държава повече от хиляда години след смъртта на един от най-значимите средновековни владетели на България – цар Самуил. Предаването на тленните останки ще се състои на официална церемония в Музея на византийската култура в Солун, в присъствието на министър-председателя Румен Радев и на гръцкия премиер Кириакос Мицотакис. След това ще се състои и държавната церемония на площад „Княз Александър I“ в София, допълват от правителствената пресслугжба. 

Тленните останки на цар Самуил ще бъдат прибрани в България с военно-транспортен самолет „Спартан“. След навлизане в българското въздушно пространство самолетът, пренасящ тленните останки, ще бъде прехванат и ескортиран от две двойки изтребители МиГ-29 и F-16. Формацията ще прелети над площад „Княз Александър I“ около 12:30 ч. Изтребителите повторно ще прелетят над площада след кацането на транспортния самолет „Спартан“. От летище „Васил Левски“ – София до площада тленните останки на цар Самуил ще бъдат пренесени от Българската армия.

На церемонията „България посреща цар Самуил“ ще присъства президентът Илияна Йотова. Премиерът Румен Радев ще произнесе слово. При изпълнението на химна на България ще отекнат 21 артилерийски салюта. Церемонията ще продължи с шествие до църквата „Света София“, където гражданите ще имат възможност да отдадат почит пред тленните останки на цар Самуил и ще бъде отслужен трисагий.

Самуил е български владетел от края на 10-и и началото на 11-и век, управлявал като цар в периода от 997 г. до 1014 г. Той е една от най-значимите личности в последния период на Първото българско царство. Първият владетел е от династията на Комитопулите.

Самуил е роден около 950–960 г. Той е най-малкият син на комит Никола и съпругата му Рипсимия. Самуил има трима братя – комитопулите Давид, Мойсей и Арон.

След смъртта на цар Петър през 970 г., Самуил управлява България съвместно с тримата си братя. При завръщането на цар Борис Втори (970-971) от Цариград четиримата братя признават властта му. След като Византия завзема Североизточна България и цар Борис Втори е отведен в плен през 971 г., братята застават отново начело на свободните български територии на запад от река Искър. При установеното четиривластие Самуил управлява най-северната част на държавата с център Видин. През 976 г. активно участва при отхвърлянето на византийската власт. Воюва в земите на север от Стара планина. След смъртта на братята си Давид и Мойсей Самуил застава начело на българската държава. През 977 г. той приема във Видин избягалия от Византия Роман, син на цар Петър, признава го за законен български цар и става негов пръв пълководец. Столицата на държавата е преместена в Скопие.

В периода 977-983 г. под ръководството на Самуил българските войски овладяват Тесалия и превземат град Лариса след тригодишна обсада. На 17 август 986 г. армията, командвана от Самуил, разгромява нахлулите в България византийски войски в прохода Траянови врата. В сражението участват брат му Арон и Роман, синът на цар Петър. Византийските войски са разгромени, а император Василий Втори се спасява, като бяга във Филипопол (Пловдив). Разказите на хронисти представят бягството му като толкова паническо, че императорската палатка и знаците на императорското достойнство са изоставени и завладени от българите. Победата при Траянови врата укрепва увереността на Самуил във възможностите на неговата войска и стабилизира позицията му на водач на българския народ. 

През 991 г. Самуил отново води военни действия с Византия, при които цар Роман е пленен. През 996 г. предприема поход до Термопилите, но на връщане е разбит при река Сперхей. След смъртта на цар Роман през 997 г. поради липса на преки наследници от Симеоновия род за цар е избран Самуил. Вероятно по това време той премества столицата в Преспа, а по-късно в Охрид. 

Управлението на цар Самуил е свързано с продължителната борба за запазване на българската държавност срещу Византийската империя. В продължение на цялото му управление, което е почти 20 години, той удържа атаките на византийския император Василий Втори и дори му нанася сериозни поражения. 

През 998 г. с цел да предотврати използването на сърбите като съюзници на Византия в българския тил, цар Самуил напада Сръбското княжество, подчинява областите Зета, Дукла и Требине и пленява сръбския княз Иван-Владимир. В резултат на успешна дипломатическа дейност цар Самуил получава признание на короната си от папския престол, сключва съюз с Унгария и оженва сина си Гаврил-Радомир за дъщерята на унгарския крал Геза, омъжва дъщеря си Косара за княз Иван-Владимир, когото връща за управител на Зета, и дъщеря си Мирослава за пленения византийски военачалник Ашот Таронит, когото изпраща за управител на Драч. 

От началото на 11-и век българо-византийските отношения се изострят. През 1001 г. Византия завладява повторно Североизточна България, а през 1002 г. – Тесалия. През 1003–1004 г. византийските войски обсаждат и превземат Видин. За да ги отклони, цар Самуил предприема поход в Източна Тракия и овладява Одрин. Византийският император Василий Втори успява да превземе Скопие, но при Перник е отблъснат с тежки загуби. Цар Самуил предприема два похода против Солун. Военните действия продължават до 1013 г., без да се стигне до решителни сражения.

За да спре настъплението на Византия, армията на цар Самуил издига в клисурата между планините Беласица и Огражден – днешното село Ключ, до Петрич, широка дема (стена преграда). На 29 юли 1014 г. византийците успяват да я заобиколят и да нападнат българите в гръб в северното подножие на планина Беласица и цар Самуил е принуден да отстъпи. Заловените в плен около 14 000 български войници по нареждане на император Василий Втори са ослепени, като на всеки 100 души е оставен по един с едно око за водач, и изпратени при българския цар. За своята жестокост Василий Втори получава прозвището „българоубиец“. 

Цар Самуил умира на 6 октомври 1014 г. от сърдечен удар, който получава при вида на войниците си, ослепени след битката при с. Ключ.

През целия си живот цар Самуил остава непоколебим бранител на българската независимост, на държавността и духовното наследство, наследени от неговите предшественици – Крум, Борис и Симеон. Цар Самуил е описван от своите съвременници като ненадминат по сила и храброст, като човек, който никога не е знаел покой.

Единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени

Цар Самуил е единственият български средновековен владетел, чийто гроб и тленни останки са запазени. Гробът на владетеля е открит през 1969 г. в базилика „Св. Ахил“ на остров Свети Ахил в Малкото Преспанско езеро в Гърция от гръцкия учен проф. Николаос Муцопулос. Оттогава тленните му останки се съхраняват в Музея на византийската култура в Солун, а темата за връщането им в България периодично се поставя от историци, археолози и българските институции.

Article source: http://www.economynews.bg/цар-самуил-се-завръща-на-българска-земя-news122428.html