Какво общо имат пустините на Персийския залив и зелените пасища на Нова Зеландия? И на двете места икономиката се движи от една-единствена суровина. Само че вместо петролни сонди, тихоокеанската държава разчита на своите ферми.

Показателно е, че в страната има над два пъти повече крави, отколкото хора.

Млякото за Нова Зеландия е икономически ресурс, който генерира милиарди долари приход от износ и изхранва стотици милиони по света. 

С над 14 милиарда долара годишни приходи от износ, млечният сектор на острова е толкова голям, че всяко колебание в глобалната цена на суровината може да разклати икономиката на Нова Зеландия.

Млечен ОПЕК?

Според изданието Rural News Group страната изнася над 90% от произведеното мляко и държи до 22% от световния пазарен дял на млечни продукти, както и около 56% от глобалния износ на пълномаслено сухо мляко, според Rabobank.

Млякото е 35% от целия стоков износ на страната и около 5,3% от БВП.

За разлика от Саудитска Арабия, която споделя контрола над петрола с останалите членки на ОПЕК, Нова Зеландия е монополист за млякото. Централна роля тук играе националният кооператив Fonterra.

Държавата съзнателно заобикаля антимонополните закони, за да окрупни местните млечни гиганти в тази структура.

Кооперативът определя цените, а през него преминава по-голямата част от износа на страната. Създаден е през 2001 г. с благословията на правителството. В него участват над 10 000 фермери собственици, които доставят млякото си там.

В пика си Fonterra е контролирал близо 95% от общото мляко в страната. Днес делът им е около 80%, което все още е категорично доминираща позиция.

Търговец, а не производител

Нова Зеландия произвежда едва около 3% от световното мляко, но контролира близо една трета от глобално търгуваните млечни продукти. Продуктите на Fonterra достигат до над 140 държави.

От 2024 г. е най-големият доставчик на внесено течно мляко и сметана за Китай.

През 2008 г. кооперативът стартира онлайн търговска платформа на име Global Dairy Trade. По-късно тя се превръща в „Уолстрийт на млякото“. Котировките от нейните двуседмични аукциони днес са признатият глобален бенчмарк, определящ цените на млечните продукти по целия свят.

Но за разлика от петрола, млякото е бързоразваляща се стока. Затова търговците решават да инвестират в технологии за сухо мляко. Пълномасленото сухо мляко има срок на годност между 12 и 18 месеца без нужда от хладилно транспортиране.

Новозеландското сухо мляко е разработено така, че да се разтваря моментално в студена или топла вода, без да образува бучки. Това прави продукта толкова предпочитан. Използва се за производство на шоколад, сладкарски изделия, сладолед, печива и особено за бебешки храни, включително и в Европа.

Страната е и най-големият износител на масло в света. Тя държи над 40% от цялото търгувано масло. При сиренето е втора след Европейския съюз.