Колко пари са необходими на един българин, за да не зависи изцяло от държавната си пенсия? Отговорът не е задължително милион евро, нито сложен инвестиционен портфейл с десетки акции. Едно от най-простите правила на Уорън Бъфет предлага интересна отправна точка, която може да бъде приспособена към българските условия. При достатъчно натрупани спестявания тя позволява създаването на допълнителен месечен доход, без да се разчита на скъпи финансови продукти, активно управление или непрекъснато следене на пазарите.

В писмото си до акционерите на Berkshire Hathaway за 2013 г. Бъфет описва как трябва да бъдат инвестирани средствата, които оставя за съпругата си. Инструкциите са изненадващо прости — 90% в евтин индексен фонд, следващ SP 500, и останалите 10% в краткосрочни американски държавни ценни книжа. Без подбор на отделни компании, без опити за прогнозиране на пазарните движения и без високи такси за управление.

Идеята е по-голямата част от капитала да участва в дългосрочния растеж на американския бизнес, докато малката защитна част осигурява ликвидност при пазарни спадове. Бъфет не твърди, че тази комбинация е безрискова. Той разчита на способността на акциите да създават стойност в продължение на десетилетия и на дисциплината на инвеститора да не продава панически в най-неподходящия момент.

Но има една съществена подробност. Оригиналната препоръка е предназначена за управление на наследство, а не за всеки пенсионер, който трябва да плаща сметките си всеки месец. Човек с голямо състояние може да преживее продължителен борсов спад, без да продава значителна част от инвестициите си. За българин, който използва спестяванията си, за да допълва пенсията си, ситуацията е различна.

Точно затова към правилото 90/10 трябва да добавим още един елемент — колко пари могат да се теглят всяка година, без рискът от преждевременно изчерпване на капитала да стане прекомерен.

Как изглежда правилото на Бъфет с българска пенсия

Нека разгледаме човек на 65 години, който разполага с инвестиционен капитал от 200 000 евро и получава пенсия от НОИ в размер на 800 евро месечно. Това не е описание на средния български пенсионер, а пример за човек, който е успял да натрупа значителни лични спестявания през трудовия си живот.

Ако следва оригиналната формула на Бъфет, той би инвестирал 180 000 евро в нискоразходен индексен фонд, следващ SP 500, а останалите 20 000 евро — в краткосрочни държавни облигации или сходни нискорискови инструменти в евро.

За български инвеститор най-практичният начин за участие в американския индекс обикновено е чрез европейски UCITS ETF. Такива фондове могат да бъдат закупени чрез инвестиционен посредник, без да е необходимо да се открива американска пенсионна сметка или да се купуват поотделно акции на 500 компании.

Ако приемем начално годишно теглене на 4% от общия портфейл, допълнителният доход ще бъде 8 000 евро годишно, или приблизително 667 евро месечно. Заедно с държавната пенсия от 800 евро общите средства за разходи достигат 1 467 евро месечно, преди евентуални данъци и инвестиционни такси.

Това вече е съществена разлика в стандарта на живот. При такава конструкция държавната пенсия покрива част от основните разходи, а инвестиционният портфейл осигурява допълнителна финансова свобода.

Тук трябва да се направи важно разграничение. Тези 667 евро не са гарантирана доходност и не представляват непременно лихви или дивиденти. Те са планирано теглене от натрупаното имущество. Част от парите могат да идват от текущи доходи на портфейла, а останалите — от продажба на дялове.

Това означава, че през някои години стойността на портфейла може да нараства въпреки тегленията, а през други да намалява. Правилото за 4% не обещава, че капиталът ще остане непокътнат, нито гарантира, че ще бъде достатъчен при всяка бъдеща пазарна ситуация.

Колко капитал е необходим за допълнителна пенсия

Предимството на тази стратегия е, че математиката е разбираема. При начално теглене на 4% всеки 30 000 евро инвестиран капитал осигуряват приблизително 100 евро месечно за първата година. Съответно 90 000 евро биха осигурили 300 евро, а 150 000 евро — 500 евро месечно.

Изчисленията показват нещо, което често се пропуска в разговорите за пенсиониране. Дори сравнително малък допълнителен доход може да има голямо значение, когато основните разходи вече са частично покрити от държавната пенсия. Допълнителни 200 или 300 евро месечно могат да осигурят значително повече свобода за здравеопазване, пътувания, поддръжка на жилището или непредвидени разходи.

Но съществува и обратната страна. За да се получават 500 евро месечно при 4% начално теглене, са необходими 150 000 евро капитал. Това показва защо ранното започване на инвестирането е толкова важно. Натрупването на такава сума само чрез спестяване през последните няколко години преди пенсия е трудно за повечето домакинства.

Българското данъчно предимство, което променя сметката

Една от най-интересните разлики между американския и българския вариант е данъчното третиране.

В САЩ традиционните пенсионни сметки IRA имат специфичен режим. Тегленията обикновено се включват в облагаемия доход, а при определени условия част от държавната пенсия Social Security също може да се облага. Това прави планирането на данъците важна част от пенсионната стратегия.

В България държавните пенсии по принцип са необлагаем доход. Още по-интересна е възможността капиталовите печалби от определени сделки с финансови инструменти да бъдат освободени от данък по чл. 13 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.

Това освобождаване обаче не важи за всяка продажба на ETF, независимо къде е извършена. Значение имат видът на инструмента, мястото на изпълнение на сделката и законовите условия. При подходящ UCITS ETF, продаден чрез допустима сделка на регулиран пазар, реализираната капиталова печалба може да бъде необлагаема. Сделка с подобен инструмент на друг пазар или извън регулиран пазар не бива автоматично да се приема за освободена.

Тук се появява едно практическо предимство на акумулиращите ETF. Вместо да разпределят получените дивиденти към инвеститорите, тези фондове ги реинвестират вътре в портфейла. Българският инвеститор може да осигурява необходимите средства чрез периодична продажба на малка част от дяловете, като при изпълнение на законовите условия капиталовата печалба може да бъде освободена от данък.

Това не означава, че инвестицията е напълно освободена от данъчна тежест. На ниво фонд могат да възникват чуждестранни данъци върху получените дивиденти, а инвеститорът заплаща такси за управление и търговия. При разпределящите фондове получените дивиденти могат да подлежат на отделно облагане, като общата българска ставка за дивиденти е 5%, с особености при доходи от чужбина и евентуално вече удържан данък.

Следователно при правилно структуриране българският вариант на стратегията може да има много благоприятно данъчно третиране. Но би било неправилно да се обещава нулев данък за всеки инвеститор и всяка сделка.

Защо 10% защитен капитал може да не са достатъчни

Най-голямата слабост на оригиналната формула се проявява при сериозен борсов спад непосредствено след пенсионирането.

Да приемем, че човекът с 200 000 евро капитал започва да тегли по 8 000 евро годишно. Ако фондът, следващ SP 500, загуби 35% от стойността си през първата година, инвестицията от 180 000 евро ще намалее до 117 000 евро. При непроменена стойност на защитната част общият портфейл ще бъде 137 000 евро преди тегленията.

Това е спад от 31,5% на целия портфейл. Но ако пенсионерът продължи да тегли по 8 000 евро годишно, сумата вече ще представлява около 5,8% от останалия капитал, вместо първоначалните 4%.

Проблемът става още по-сериозен, ако пазарът не се възстанови бързо. Продажбата на дялове при ниски цени намалява броя на притежаваните акции и съответно потенциала за участие в бъдещото възстановяване.

Това е т.нар. риск от последователността на доходностите. Два портфейла могат да постигнат една и съща средна годишна доходност за 20 години, но ако единият понесе големи загуби в началото на периода на тегленията, крайният резултат може да бъде значително по-лош.

Защитната част от 20 000 евро може да покрие приблизително две години и половина тегления по 8 000 евро, ако се използва изцяло за тази цел. Това осигурява време за възстановяване на акциите, но не представлява гаранция срещу продължителен мечи пазар.

Има и друг проблем. Ако след две години на спад защитният резерв бъде изчерпан, инвеститорът трябва или да започне да продава акции, или да намали разходите си. Затова механичното прилагане на правилото 90/10 не е непременно подходящо за всеки пенсионер.

Как бихме могли да приспособим стратегията към България

Българският пенсионер има няколко специфични особености, които трябва да бъдат отчетени. Първата е, че основните му разходи са в евро, а SP 500 представлява инвестиция в американски компании с чувствителност към долара. Дори когато ETF се търгува в евро, това не означава, че валутният риск е премахнат.

Втората е, че държавната пенсия осигурява относително предвидим доход, който може да покрива част от текущите разходи. Колкото по-голям дял от необходимите средства се покрива от НОИ, толкова по-малък е натискът върху инвестиционния портфейл в периоди на пазарни спадове.

Третата е свързана с личната финансова ситуация. Човек, който притежава собствено жилище, няма кредити и получава достатъчна пенсия за основните си нужди, може да понесе по-висок дял акции от човек, който плаща наем, има значителни медицински разходи или издържа други членове на семейството.

Поради това за много български пенсионери би било разумно да се разгледа и по-консервативна алтернатива — например 70% акции и 30% нискорискови инструменти. При капитал от 200 000 евро това означава 140 000 евро в акции и 60 000 евро в защитна част. При начално теглене от 8 000 евро годишно резервът би покривал приблизително седем години и половина разходи, ако се използва самостоятелно и не отчитаме доходността му.

Това не прави портфейла автоматично по-добър. По-високият дял облигации и парични средства може да намали дългосрочната доходност и защитата срещу инфлацията. Но може съществено да ограничи вероятността пенсионерът да бъде принуден да продава акции след голям спад.

За човек, който разчита на инвестициите за жизненоважни разходи, психологическата устойчивост на стратегията е почти толкова важна, колкото и математическата ѝ ефективност.

Четири процента не означават четири процента гарантирана доходност

Правилото за теглене на 4% често се представя като универсална формула за пенсиониране. В действителност то е исторически ориентир, основан на определени допускания за структурата на портфейла, продължителността на пенсионния период и поведението на финансовите пазари.

Класическият подход предполага начално теглене на 4% от капитала, след което сумата се коригира спрямо инфлацията. Това е различно от теглене на точно 4% от текущата стойност на портфейла всяка година. При втория вариант доходът се колебае заедно с пазара, но рискът от пълно изчерпване на средствата обикновено е по-нисък, защото тегленията намаляват при спад.

Нито един от двата подхода не гарантира определен резултат. Особено при портфейл с 90% акции историческата устойчивост на фиксирани тегления не бива да се приема за даденост. Продължителността на живота, инфлацията, валутните движения, данъците и бъдещата пазарна доходност могат съществено да променят резултата.

По-гъвкавият вариант е пенсионерът да определя първоначален бюджет, но да допуска временно ограничаване на допълнителните разходи при големи пазарни спадове. Така портфейлът получава повече време да се възстанови, без да се налага продажба на прекомерно голям брой дялове.

Голямото предимство на Бъфет не е формулата, а простотата

Правилото 90/10 не е магическа рецепта за висока доходност. То е начин да се избегнат няколко от най-честите грешки на индивидуалните инвеститори — прекомерна търговия, скъпо управление, неуспешни опити за прогнозиране на пазара и концентрация в малък брой компании.

За българския инвеститор тази простота има допълнителна стойност. Вместо да търси всяка година най-печелившия взаимен фонд или да сменя стратегията си при всяка пазарна корекция, той може да изгради прозрачен портфейл с ясни правила за теглене, ребалансиране и управление на ликвидността.

Разбира се, 90% инвестиция в SP 500 означава и силна концентрация в американския пазар. Индексът е диверсифициран между стотици компании, но не представлява глобална диверсификация. Инвеститор, който иска по-широко разпределение на риска, може да разгледа и глобален акционен индекс, макар това вече да е отклонение от оригиналната препоръка на Бъфет.

По-важното е, че изборът между 90/10, 70/30 или друга комбинация трябва да зависи от реалната необходимост от доход, а не от желанието за максимална възвръщаемост.

Един пенсионер, който има нужда от 200 евро месечно, може да управлява портфейла си по съвсем различен начин от друг, който трябва да тегли 1 000 евро, за да покрива основните си разходи. Дори ако двамата разполагат с еднакъв капитал, техният финансов риск няма да бъде еднакъв.

Българската действителност добавя още един важен извод. Данъчното третиране на инвестициите може да бъде благоприятно, но то няма да компенсира лошо избрана стратегия, прекомерни тегления или продажби в неподходящ момент.

Затова най-ценният урок от Бъфет не е задължително да инвестираме точно 90% в акции и 10% в облигации. Той е, че финансовата независимост може да се изгради с малък брой разбираеми инструменти, ниски разходи и последователност в продължение на много години.

При 200 000 евро капитал дори умерено начално теглене от 4% може да добави близо 667 евро месечно към българската пенсия. При 90 000 евро допълнителният доход би бил 300 евро, а при 300 000 евро — 1 000 евро месечно.

Тези суми не са обещана доходност, а възможен план за постепенно използване на натрупания капитал. Разликата е съществена, защото финансовата независимост не означава никога да не се докосваме до спестяванията си. Тя означава да сме натрупали достатъчно средства и да разполагаме с достатъчно добър план, за да можем да ги използваме разумно.

И ако има една идея от Бъфет, която заслужава да бъде приложена в България, тя е именно тази — не е необходимо инвестирането да бъде сложно, за да бъде полезно. Но когато спестяванията започнат да заместват трудовия доход, управлението на риска става по-важно от преследването на максимална печалба.

Материалът има информационен и аналитичен характер и не представлява индивидуален инвестиционен, данъчен или пенсионен съвет. Примерите са илюстративни, а посочените суми не са гарантирани доходи. Инвестициите във финансови инструменти са свързани с риск от загуба на капитал. Данъчното третиране зависи от конкретния инструмент, сделката и приложимото законодателство.

Article source: https://money.bg/savings/praviloto-na-bafet-mozhe-da-dobavi-667-evro-kam-balgarskata-pensiya-ima-edna-ulovka.html